А това в жълтия контейнер ли да го изхвърля?
Нивата на преработване на пласмаси в България са положителни, само че самата събираемост на рециклируеми опаковки може доста да се усъвършенства. Важно е в цветните контейнери да попадат годни за преработване опаковки, а мнозина не престават да не знаят кои са те. Рециклирането е работещо решение против замърсяването до избрана степен, само че дълготрайното решение е понижаване на еднократните опаковки.
24 кг пластмасови опаковки: толкоз е генерирал всеки българин през 2019 година по последните данни на Евростат, а междинното равнище в Европейски Съюз е още по-високо - 34 кг на човек. След пандемията те евентуално са осезаемо повече - локдауните дадоха мощен подтик на онлайн извършването на покупки и доставките на храна, а тези привички се резервираха и след нея. Модерният градски човек се е зарил в опаковки и въпреки общественото внимание в последно време да е фокусирано доста повече към горивата и излъчванията,. Генералното решение, несъмнено, е да ограничим еднократните опаковки до най-малко. Но то е колкото просто, толкоз и мъчно постижимо в ежедневния живот, а по-реалистичната опция към този момент остава преработването.
Над 15 години след слагането на първите цветни контейнери в София и огромните градове обаче мнозина не престават да имат неверни, неактуални или никакви познания какво и в какъв тип би трябвало и какво не би трябвало да попада в контейнерите за пластмаса. Някои фанатично събират, почистват и разчленяват на съставните им материали всички вероятни опаковки, до момента в който други изхвърлят даже разбъркан боклук в цветните контейнери, уверени, че системата не работи и че всички опаковки по този начин или другояче свършват на бунищата и депата за общ боклук. Така в жълтите контейнери за пластмаса може да се види какво ли не, което няма място там.
Ето няколко значими въпроси и отговори за преработването на пластмаси и разделното събиране, събрани със съдействието на доктор Надежда Ангелова, гл. помощник в катедра " Неорганична химия " на ФХФ на СУ " Св. Климент Охридски ", която също е и създател на
Реклама Работи ли системата за разделно събиране и преработване?
Има добра и не толкоз добра вест. Не толкоз положителната е, че България още не е достигнала нужното равнище на преработване на битови боклуци въобще. Към 2018 г 31.5% от тях се рециклират при заложени 40% (към същата дата приблизително в Европейски Съюз се рециклират над 47%), а задачата за 2025 година е 55%, и 60% за 2030 година Все още сме надалеч от тях.
Факт е, че главната част от формираните битови боклуци са в действителност биологични или биораградими, а делът на опаковките е малко под 30% от всички битови боклуци. Но и събираемостта им е противоречива. Резултататите при алуминиевите кенове да вземем за пример са положителни - към 80% по данни на статистическия стайт Statista. Но при
PET бутилките е едвам 22% по данни на PETCORE Europe. Това значи, че разделното събиране може и би трябвало да стане по-добро, още повече, че европейското законодателство към този момент изисква страните от блока след края на 2024 година да имат схеми за събиране, преработване и оползотворяване на бутилки и кенове. За това доста би помогнало само че тя още не е реалност в България.
Добрата вест е, че равнищата на преработване на опаковките, които организациите за разделно събиране съумяват да съберат, са съизмерими със средноевропейските - към 65%. Страната ни дори е в топ 5 по преработване на събраните пластмасови опаковки - 51% при 38% приблизително за Европейски Съюз по данните на Евростат за 2020 година
Реклама Как да знаем кои пластмасови опаковки (могат да) се рециклират и кои не?
" Когато става дума за пластмасови опаковки, най-важното предписание е те да попаднат в верния резервоар, всичко друго може да бъде поправено в последващите процеси на сепариране ", споделя доктор Нaдежда Ангелова.
Разнообразието от типове пластмаси и комбинациите сред тях е огромно, само че за опаковки се употребяват единствено няколко типа и те са разграничени в седем необятни категории за преработване. Лесният метод да се ориентираме по думите на химика от СУ е да потърсим на опаковката триъгълното лого със стрелки с номер от 1 до 7 в него, който демонстрира към кой тип пластмаса принадлежи - съвсем всяка пластмасова опаковка към този момент има подобен знак.
Четири от тези седем типа опаковки се рециклират необятно в множеството фабрики и центрове, в това число и в България. Номер 1 е. Номер 2 е полиетилен с висока компактност, от който постоянно се вършат опаковки за козметика, перилни препарати, капачки на бутилки, по-твърди бутилки и така нататък Номер 4 е полиетилен с ниска компактност, от който се вършат множеството торбички и домакинското фолио. И номер 5 е полипропиленът, който е доста известен в хранителната промишленост и от него се вършат съвсем всички меки опаковки за всевъзможни храни като солети, чипс, барчета и така нататък, както и кофички за кисело мляко, сламки, бъркалки и още доста.
24 кг пластмасови опаковки: толкоз е генерирал всеки българин през 2019 година по последните данни на Евростат, а междинното равнище в Европейски Съюз е още по-високо - 34 кг на човек. След пандемията те евентуално са осезаемо повече - локдауните дадоха мощен подтик на онлайн извършването на покупки и доставките на храна, а тези привички се резервираха и след нея. Модерният градски човек се е зарил в опаковки и въпреки общественото внимание в последно време да е фокусирано доста повече към горивата и излъчванията,. Генералното решение, несъмнено, е да ограничим еднократните опаковки до най-малко. Но то е колкото просто, толкоз и мъчно постижимо в ежедневния живот, а по-реалистичната опция към този момент остава преработването.
Над 15 години след слагането на първите цветни контейнери в София и огромните градове обаче мнозина не престават да имат неверни, неактуални или никакви познания какво и в какъв тип би трябвало и какво не би трябвало да попада в контейнерите за пластмаса. Някои фанатично събират, почистват и разчленяват на съставните им материали всички вероятни опаковки, до момента в който други изхвърлят даже разбъркан боклук в цветните контейнери, уверени, че системата не работи и че всички опаковки по този начин или другояче свършват на бунищата и депата за общ боклук. Така в жълтите контейнери за пластмаса може да се види какво ли не, което няма място там.
Ето няколко значими въпроси и отговори за преработването на пластмаси и разделното събиране, събрани със съдействието на доктор Надежда Ангелова, гл. помощник в катедра " Неорганична химия " на ФХФ на СУ " Св. Климент Охридски ", която също е и създател на
Реклама Работи ли системата за разделно събиране и преработване?
Има добра и не толкоз добра вест. Не толкоз положителната е, че България още не е достигнала нужното равнище на преработване на битови боклуци въобще. Към 2018 г 31.5% от тях се рециклират при заложени 40% (към същата дата приблизително в Европейски Съюз се рециклират над 47%), а задачата за 2025 година е 55%, и 60% за 2030 година Все още сме надалеч от тях.
Факт е, че главната част от формираните битови боклуци са в действителност биологични или биораградими, а делът на опаковките е малко под 30% от всички битови боклуци. Но и събираемостта им е противоречива. Резултататите при алуминиевите кенове да вземем за пример са положителни - към 80% по данни на статистическия стайт Statista. Но при
PET бутилките е едвам 22% по данни на PETCORE Europe. Това значи, че разделното събиране може и би трябвало да стане по-добро, още повече, че европейското законодателство към този момент изисква страните от блока след края на 2024 година да имат схеми за събиране, преработване и оползотворяване на бутилки и кенове. За това доста би помогнало само че тя още не е реалност в България.
Добрата вест е, че равнищата на преработване на опаковките, които организациите за разделно събиране съумяват да съберат, са съизмерими със средноевропейските - към 65%. Страната ни дори е в топ 5 по преработване на събраните пластмасови опаковки - 51% при 38% приблизително за Европейски Съюз по данните на Евростат за 2020 година
Реклама Как да знаем кои пластмасови опаковки (могат да) се рециклират и кои не?
" Когато става дума за пластмасови опаковки, най-важното предписание е те да попаднат в верния резервоар, всичко друго може да бъде поправено в последващите процеси на сепариране ", споделя доктор Нaдежда Ангелова.
Разнообразието от типове пластмаси и комбинациите сред тях е огромно, само че за опаковки се употребяват единствено няколко типа и те са разграничени в седем необятни категории за преработване. Лесният метод да се ориентираме по думите на химика от СУ е да потърсим на опаковката триъгълното лого със стрелки с номер от 1 до 7 в него, който демонстрира към кой тип пластмаса принадлежи - съвсем всяка пластмасова опаковка към този момент има подобен знак.
Четири от тези седем типа опаковки се рециклират необятно в множеството фабрики и центрове, в това число и в България. Номер 1 е. Номер 2 е полиетилен с висока компактност, от който постоянно се вършат опаковки за козметика, перилни препарати, капачки на бутилки, по-твърди бутилки и така нататък Номер 4 е полиетилен с ниска компактност, от който се вършат множеството торбички и домакинското фолио. И номер 5 е полипропиленът, който е доста известен в хранителната промишленост и от него се вършат съвсем всички меки опаковки за всевъзможни храни като солети, чипс, барчета и така нататък, както и кофички за кисело мляко, сламки, бъркалки и още доста.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ