На атола Бикини има 1000 пъти по-голяма радиация от Чернобил заради изпитанията на бомби
Нивата на радиация на територията на Маршаловите острови, където държавното управление на Съединени американски щати е изпитвало нуклеарния си боеприпас по време на Студената война, са даже по-високи от тези, открити в Чернобил и Фукушима. Това демонстрира ново изследване, представено от международните информационни организации.
Изследването, оповестено от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е открило, че тестванията на проби от почва, взети от четири от островите, съдържат радиационна равнища, които са " доста " по-високи от тези, открити в региона на двете най-тежки нуклеарни повреди на атомни централи в историята - в Съюз на съветските социалистически републики и Япония. На един от островите е открито, че концентрациите на радиоактивни частици са 1000 пъти над нормите.
Особено тревожно изобретение е съществуването на плутоний-238 на остров Наен, който се намира в атола Ронгелап, на към 160 км от изпитателните полигони на атола Бикини. Енджеби и Рунит. Този изотоп не е непряк артикул, само че нормално се свързва с нуклеарни боклуци, което усилва опцията Наен да е бил употребен като бунище.
" Не можем да кажем сигурно, че това се е случило ", акцентира Ивана Николич Хюз, професор по химия в Колумбийския университет и един от създателите на проучването, като добавя: " Но хора не би трябвало да живеят в Ронгелап, до момента в който това не бъде проучено. "
Друго изследване също по този начин е тествало плодове от няколко от островите и е открило, че равнищата на замърсяване са над равнищата за сигурност, открити в страни, наранени от нуклеарно замърсяване - в това число Русия, Украйна, Беларус и Япония.
Американското държавно управление извърши 67 нуклеарни тествания в южната част на Тихия океан сред 1946 и 1958 година по време на ранната конкуренция във въоръжаването със Съветския съюз. Изпитанията са оставили диря от нуклеарно замърсяване на 21 острова, намиращи се почти по средата сред Хавай и Австралия. Въпреки че съставляват едвам 6 % от общата интензивност на Съединени американски щати по тестването на атомни бомби, детонациите са виновни за повече от половината от изразходваната сила.
Най-известните от тях бяха направени на атола Бикини, където бяха стартирани Операция " Кръстовища " и Операция " Замък " надлежно през 1946 и 1954 година. Първата e определяна като " първата в света нуклеарна злополука ", до момента в който втората докара до детонация 1000 пъти по-мощна от детонациите, провокирани от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки по време на Втората международна война.
Жителите на атола Бикини са били изведени от острова, с цел да има място за тестванията, като са били заселени неплодородния прилежащ атол Ронгерик. Борейки се да оцелеят, жителите н Бикини са се пробвали да изоставен острова на два пъти. Правителството на Съединени американски щати им е дало обещание, че ще могат да се върнат в Бикини, откакто стане безвредно да го сторят.
През 1968 година тогавашният американски президент Линдън Джонсън позволи на няколкостотин души да се завърнат. Скоро по-късно откриватели са открили, че нуклеарното замърсяване е проникнало в хранителната верига. Бикини още веднъж беше зарязан и никой от жителите не се е прибирал на атола от 1978 година насам.
Изследването, оповестено от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е открило, че тестванията на проби от почва, взети от четири от островите, съдържат радиационна равнища, които са " доста " по-високи от тези, открити в региона на двете най-тежки нуклеарни повреди на атомни централи в историята - в Съюз на съветските социалистически републики и Япония. На един от островите е открито, че концентрациите на радиоактивни частици са 1000 пъти над нормите.
Особено тревожно изобретение е съществуването на плутоний-238 на остров Наен, който се намира в атола Ронгелап, на към 160 км от изпитателните полигони на атола Бикини. Енджеби и Рунит. Този изотоп не е непряк артикул, само че нормално се свързва с нуклеарни боклуци, което усилва опцията Наен да е бил употребен като бунище.
" Не можем да кажем сигурно, че това се е случило ", акцентира Ивана Николич Хюз, професор по химия в Колумбийския университет и един от създателите на проучването, като добавя: " Но хора не би трябвало да живеят в Ронгелап, до момента в който това не бъде проучено. "
Друго изследване също по този начин е тествало плодове от няколко от островите и е открило, че равнищата на замърсяване са над равнищата за сигурност, открити в страни, наранени от нуклеарно замърсяване - в това число Русия, Украйна, Беларус и Япония.
Американското държавно управление извърши 67 нуклеарни тествания в южната част на Тихия океан сред 1946 и 1958 година по време на ранната конкуренция във въоръжаването със Съветския съюз. Изпитанията са оставили диря от нуклеарно замърсяване на 21 острова, намиращи се почти по средата сред Хавай и Австралия. Въпреки че съставляват едвам 6 % от общата интензивност на Съединени американски щати по тестването на атомни бомби, детонациите са виновни за повече от половината от изразходваната сила.
Най-известните от тях бяха направени на атола Бикини, където бяха стартирани Операция " Кръстовища " и Операция " Замък " надлежно през 1946 и 1954 година. Първата e определяна като " първата в света нуклеарна злополука ", до момента в който втората докара до детонация 1000 пъти по-мощна от детонациите, провокирани от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки по време на Втората международна война.
Жителите на атола Бикини са били изведени от острова, с цел да има място за тестванията, като са били заселени неплодородния прилежащ атол Ронгерик. Борейки се да оцелеят, жителите н Бикини са се пробвали да изоставен острова на два пъти. Правителството на Съединени американски щати им е дало обещание, че ще могат да се върнат в Бикини, откакто стане безвредно да го сторят.
През 1968 година тогавашният американски президент Линдън Джонсън позволи на няколкостотин души да се завърнат. Скоро по-късно откриватели са открили, че нуклеарното замърсяване е проникнало в хранителната верига. Бикини още веднъж беше зарязан и никой от жителите не се е прибирал на атола от 1978 година насам.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ