РЗИ-Варна: Ето какво трябва да знаем за нитратите
Нитратите са химични съединения - соли на азотната киселина, които се употребяват необятно в селското стопанство (за торене с минерални торове); в хранително-вкусовата индустрия (като оцветители и консерванти); за произвеждане на бои, медикаменти, пластмаси, стъкло, експлозиви и други.
Нитратите постъпват в човешкия организъм посредством питейната вода и питателните артикули. Допустимото количество на нитрати в питейната вода е до 50 mg/l. В някои обитаеми места водата за питейно-битови потребности може да съдържа доста количество нитрати (главно от оттичащите се води от обработваеми аграрни площи).
Основни източници за замърсяване на водата с нитрати са: несъразмерното или погрешно потребление на органични и минерални торове в селското стопанство; отпадъчните води от бита, отглеждането на животни и от предприятия за произвеждане на азотни минерални торове, медикаменти, пластмаси, стъкло, експлозиви. Нитратите са естествени съставки на растенията (постъпват в тях от почвата при наторяване) и главен източник на азот, нужен за растежа им. В узрелите зеленчуци и плодове се съдържа минимално количество нитрати. Количеството на нитрати в растенията е друго и зависи от някои фактори като: температура на напредък, слънчева
светлина, мокрота на почвата, равнище на азот в почвата.
От питателните артикули най-богати на нитрати са зеленчуците и консервираните меса (колбаси, пушени меса). Много по-малко до нищожно е наличието им в млечните артикули и рибата. Някои растения имат способността да натрупват повече нитрати. Това са зеленчуците - маруля, свеж чесън, зелен лук, моркови, спанак, лапад,
копър, алено цвекло, червени репички, тиквички, броколи и други. Те могат да бъдат рискови за здравето на индивида единствено в случай че се употребяват в доста огромни количества.
Вредни ли са нитратите?
Нитратите сами по себе си не са токсични. Опасност за здравето на индивида
съставляват веществата, които могат да се образуват от нитратите, попаднали в организма (преди или след поглъщането им с храна или вода) - нитрити и нитрозамини. Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, вследствие на което се образува съединяване, наречено метхемоглобин. Метхемоглобинът е некадърен да придвижва кислорода до органите и тъканите, в резултат на което се развива положение, известно като метхемоглобинемия, характеризираща се с посиняване на кожата и лигавиците (цианоза). Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им. Това преобразяване може да стане при погрешно предпазване на питателните артикули (висока температура и понижено наличие на О2 в помещението) или по време на готвенето, най-много при пържене. При ниска киселинност на стомашния сок нитритите могат да се трансфорат в нитрозамини, които имат канцерогенно деяние.
При постъпването в организма на огромни дози нитрати, след 4 до 6 часа се
появяват гадене, зной, диария, посиняване на кожата и забележимите лигавици заради натрупването на високи количества метхемоглобин и недоокислена кръв. Едновременно с това се усеща обща уязвимост, зашеметяване, от време на време припадъци, болежка в тила и сърцетуптене. Използването в течение на дълго време на храна и вода с високо наличие на нитрати води до развиване на алергия, нарушаване на функционалностите на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния уред и нервната система. Нарушената обмяна на
веществата може да стане причина за разнообразни болести.
Най-чувствителни към въздействието на нитратите са: кърмачетата до
тримесечна възраст (поради ниска киселинност на стомашния сок и съществуване на нитрат - преработваща бактерия в храносмилателния тракт); бременните дами (съществува риск от аборт при някои жени); дребни деца с храносмилателни разстройства и лица, претърпели тежки хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.
В региони, в които наред с наднорменото наличие на нитрати, се следи и недостиг на йод, подрастващите деца и възпитаници са изложени на по-голям риск от пораждане на болестта ендемична гуша (увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, в резултат на дефицит на йод във водата или храната). Нашата цивилизация към момента не може да се откаже от потреблението на нитрати в селското стопанство и индустрията. Това постанова реализирането на непрестанен и прецизен надзор върху наличието на нитрати в питателните артикули и питейната
вода.
Според Световната здравна организация безвредното количество нитрати за
възрастен човек е 5 мг на кг тегло дневно, като допустимото на ден количество е до 500 мг. Когато в организма на индивида постъпят нитрати над тази пределно-допустима централизация, те към този момент съставляват евентуална за здравето заплаха.
Какво може да извършите, с цел да ограничите до най-малко приемът на нитрати с питейната вода и питателните артикули?
Ето някои на практика препоръки:
• Консумирайте бутилирана минерална вода (ако живеете в обитаемо място, в което питейната вода е с наднормено наличие на нитрати).
• Измивайте щедро зеленчуците и плодовете с течаща вода и четка, след което ги накиснете във вода. Така се губят към 10 -15% от нитратите.
• Отстранявайте “най-нитратните " елементи на растенията: кочана и външните листа на зелето, корите и опашките на краставиците и тиквичките.
• Ако краставиците, тиквичките и картофите имат жълти петна, не ги употребявайте
– те съдържат прекомерно доста нитрати.
• При варене на зеленчуците изливайте водата, в която са врели още до момента в който е гореща.
По този метод се унищожават от 40 до 80 % от нитратите. Ако я чакате да изстине дружно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне назад в тях.
• Избирайте зеленчуци със междинен размер, защото най-често те имат минимално наличие на нитрати (необичайно едрите зеленчуци постоянно са резултат от потребление на азотни торове).
• Консумирайте зеленчуците с лимон, защото последният съдържа витамин С, който попречва превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини.
• Не претопляйте супи и ястия, тъй като по този начин се усилва концентрацията на нитрати в тях.
• Не забравяйте, че нитратите и нитритите се употребяват в консервната
индустрия. Ограничете потреблението на салами и пушени месни артикули до веднъж в седмицата.
• Намалете или откажете цигарите - тютюнопушенето изключително в млада възраст, способства за развиването на ендемична гуша в регионите, които имат дефицит на йод във водата и почвата.
Нитратите постъпват в човешкия организъм посредством питейната вода и питателните артикули. Допустимото количество на нитрати в питейната вода е до 50 mg/l. В някои обитаеми места водата за питейно-битови потребности може да съдържа доста количество нитрати (главно от оттичащите се води от обработваеми аграрни площи).
Основни източници за замърсяване на водата с нитрати са: несъразмерното или погрешно потребление на органични и минерални торове в селското стопанство; отпадъчните води от бита, отглеждането на животни и от предприятия за произвеждане на азотни минерални торове, медикаменти, пластмаси, стъкло, експлозиви. Нитратите са естествени съставки на растенията (постъпват в тях от почвата при наторяване) и главен източник на азот, нужен за растежа им. В узрелите зеленчуци и плодове се съдържа минимално количество нитрати. Количеството на нитрати в растенията е друго и зависи от някои фактори като: температура на напредък, слънчева
светлина, мокрота на почвата, равнище на азот в почвата.
От питателните артикули най-богати на нитрати са зеленчуците и консервираните меса (колбаси, пушени меса). Много по-малко до нищожно е наличието им в млечните артикули и рибата. Някои растения имат способността да натрупват повече нитрати. Това са зеленчуците - маруля, свеж чесън, зелен лук, моркови, спанак, лапад,
копър, алено цвекло, червени репички, тиквички, броколи и други. Те могат да бъдат рискови за здравето на индивида единствено в случай че се употребяват в доста огромни количества.
Вредни ли са нитратите?
Нитратите сами по себе си не са токсични. Опасност за здравето на индивида
съставляват веществата, които могат да се образуват от нитратите, попаднали в организма (преди или след поглъщането им с храна или вода) - нитрити и нитрозамини. Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, вследствие на което се образува съединяване, наречено метхемоглобин. Метхемоглобинът е некадърен да придвижва кислорода до органите и тъканите, в резултат на което се развива положение, известно като метхемоглобинемия, характеризираща се с посиняване на кожата и лигавиците (цианоза). Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им. Това преобразяване може да стане при погрешно предпазване на питателните артикули (висока температура и понижено наличие на О2 в помещението) или по време на готвенето, най-много при пържене. При ниска киселинност на стомашния сок нитритите могат да се трансфорат в нитрозамини, които имат канцерогенно деяние.
При постъпването в организма на огромни дози нитрати, след 4 до 6 часа се
появяват гадене, зной, диария, посиняване на кожата и забележимите лигавици заради натрупването на високи количества метхемоглобин и недоокислена кръв. Едновременно с това се усеща обща уязвимост, зашеметяване, от време на време припадъци, болежка в тила и сърцетуптене. Използването в течение на дълго време на храна и вода с високо наличие на нитрати води до развиване на алергия, нарушаване на функционалностите на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния уред и нервната система. Нарушената обмяна на
веществата може да стане причина за разнообразни болести.
Най-чувствителни към въздействието на нитратите са: кърмачетата до
тримесечна възраст (поради ниска киселинност на стомашния сок и съществуване на нитрат - преработваща бактерия в храносмилателния тракт); бременните дами (съществува риск от аборт при някои жени); дребни деца с храносмилателни разстройства и лица, претърпели тежки хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.
В региони, в които наред с наднорменото наличие на нитрати, се следи и недостиг на йод, подрастващите деца и възпитаници са изложени на по-голям риск от пораждане на болестта ендемична гуша (увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, в резултат на дефицит на йод във водата или храната). Нашата цивилизация към момента не може да се откаже от потреблението на нитрати в селското стопанство и индустрията. Това постанова реализирането на непрестанен и прецизен надзор върху наличието на нитрати в питателните артикули и питейната
вода.
Според Световната здравна организация безвредното количество нитрати за
възрастен човек е 5 мг на кг тегло дневно, като допустимото на ден количество е до 500 мг. Когато в организма на индивида постъпят нитрати над тази пределно-допустима централизация, те към този момент съставляват евентуална за здравето заплаха.
Какво може да извършите, с цел да ограничите до най-малко приемът на нитрати с питейната вода и питателните артикули?
Ето някои на практика препоръки:
• Консумирайте бутилирана минерална вода (ако живеете в обитаемо място, в което питейната вода е с наднормено наличие на нитрати).
• Измивайте щедро зеленчуците и плодовете с течаща вода и четка, след което ги накиснете във вода. Така се губят към 10 -15% от нитратите.
• Отстранявайте “най-нитратните " елементи на растенията: кочана и външните листа на зелето, корите и опашките на краставиците и тиквичките.
• Ако краставиците, тиквичките и картофите имат жълти петна, не ги употребявайте
– те съдържат прекомерно доста нитрати.
• При варене на зеленчуците изливайте водата, в която са врели още до момента в който е гореща.
По този метод се унищожават от 40 до 80 % от нитратите. Ако я чакате да изстине дружно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне назад в тях.
• Избирайте зеленчуци със междинен размер, защото най-често те имат минимално наличие на нитрати (необичайно едрите зеленчуци постоянно са резултат от потребление на азотни торове).
• Консумирайте зеленчуците с лимон, защото последният съдържа витамин С, който попречва превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини.
• Не претопляйте супи и ястия, тъй като по този начин се усилва концентрацията на нитрати в тях.
• Не забравяйте, че нитратите и нитритите се употребяват в консервната
индустрия. Ограничете потреблението на салами и пушени месни артикули до веднъж в седмицата.
• Намалете или откажете цигарите - тютюнопушенето изключително в млада възраст, способства за развиването на ендемична гуша в регионите, които имат дефицит на йод във водата и почвата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ