Персийски приказки за персийските котки
Нито една порода не е била толкоз мощно променена от индивида, както персийската котка. Гледайки нейната луксозна четина, прочувствено „ лице ” и примерно държание, разбираш: селекционерите напълно не са жалили сили, време и нерви. В конкуренцията за основаване на идеалния домакински любим те трансформирали всичко: главата станала кръгла, издълженото тяло – крепко и плътно, характерът – отстъпчив и лековерен.
Сплеснато носле, изразителни огромни очи – наподобява, че на муцуната на персиеца е изписано: „ Най-доброто достижение на селекционерите и котешките фризьори ”.
„ Тя била основана от магьосник от искрите на огъня ,
отблясъка на две звезди и лек, сивкав пушек ”, гласи най-невероятната и сантиментална легенда.
Снимка: Mam Yoursmammu / Shutterstock
Произходът на тези създания е обгърнат в секрети и приказни мечти. Вероятно тъй като това е една от най-древните породи. Годината на основаването на Персия е 550 пр.н.е. Холандецът Ван дер Верф твърдял, че порода котки с доста дълга четина била известна още в дворците на първите персийски царе Камбис и Дарий, за което свидетелстват скулптурни изображения и надписи измежду руините на Суза и Персепол.
Приказка ли е това? Наистина ли това изумително творение се назовава персийско, тъй като води летоброенето си от Персия?
Според специалистите - по-скоро да, в сравнение с не. Вярно е, че външният тип на първите котки от Персия бил напълно различен и по-скоро напомнял на днешните ангорки. Впрочем преди време се предложили най-различни имена за първата порода дългокосмести котки –
задгранична дългокосместа ,
китайска котка, индийска котка, лъвска котка, кашмир и даже съветска котка!
Грижите, на които се радвала аборигенната порода на Персия още във времената на първите могъщи владетели, обезпечили нейното оцеляване. През XVII в. персийците били наред донесени в Европа от аристократа странник Пиетро де ла Вале. По време на своето дванадесетгодишно странствуване в Източна Европа, Турция, Персия и Индия той разкрил невероятни дългокосмести котки. През 1626 година изпратил двойка от тези изящни животни за отглеждане в Италия. Но по-нататъшната им орис останала незнайна.
Удивителната осанка
на персийската котка постоянно е предизвиквала въпроси, на които мнозина са се опитвали да отговорят съгласно благосъстоянието на своето въображение. Кой ли единствено не бил записван измежду предците на персийците: и азиатската пума манул, и съветските сибиряци, и всякакви други претенденти за популярност. Впрочем в този момент към този момент няма смисъл да се спори. Та нали днешните персийски котки и източните титли на Де ла Вале са две напълно разнообразни неща! Съвременният персиец се е сдобил с нова татковина и нови предшественици - той е
роден от душата на индивида ,
а неговите родители са генерации селекционери.
Необикновено гъста и дълга, шикарната четина на персийската котка, колкото и да се разчесва, не става по-рядка. Защо му е на на практика ненапускащия топлия дом персиец толкоз луксозен кожух? Много учени изясняват появяването му със инцидентна разновидност. Но справедливостта изисква да се каже, че плътната многослойна четина не е необичайност и в най-горещите страни. Тя чудесно съхранява освен топлината, само че и прохладата, като не разрешава на тялото да се прегрява.
Снимка: Liliya Kulianionak / Shutterstock
Козината на персийските котки е тънка, мека, копринена, повече наподобява на пух. Такава нямат и дивите представители на котешкото семейство. Дори обитаващите суровите условия на Севера снежни барсове и рисове не могат да се похвалят с сходен възвишен подарък. Единственият съперник на персийците в това отношение е азиатският манул. Неслучайно и той се е наредил измежду претендентите за предшественици на персийците.
Сплескан нос, огромни изразителни очи ,
в които се редуват ту горест, ту учудване – за годините търпелива селекция персийските котки придобили „ лице ”, което на практика няма аналог в природата. Заради умилителното детско изражение експертите го нарекли baby-face. Особено буйни поклонници на това личице станали американците, които се постарали да основат екстремален вид персийци с доста малко сплеснато носле. Този вид през днешния ден е включен в стандарта и е признат от всички фелиноложки асоциации в света.
Със популярната муцунка на персийците е обвързвана още една приказка, съгласно която тя също е резултат от елементарна разновидност. Така ли е?
И да, и не! Ето какво се случило.
През 80-те години на предишния век в популацията на чешките персийски котки почнали да се раждат котета със сплеснати нослета и високи чела. Те били много несимпатични и напомняли на прасенца, за което и получили названието „ пигфейс ”, т.е. „ свинска муцунка ”.
На основата на персийците от обичайния вид и „ чехите ” със сплеснати нослета американските селекционери съумели да основат неповторим екстремален персиец.
Умилителните „ личица ” на персийците били техният пропуск в кралските дворци. Пък и кой различен може да наподобява по този начин хармонично измежду коприна, злато и атлазени възглавници.
Стопани на дългокосмести хубавици били крале и султани.
В листата на феновете се подреждат кралица Виктория, кардинал Ришельо и персийският цар Надир Кули Бек.
