Свлачища като по учебник. Неизбежна природна стихия или поредица от неизпълнени отговорности?
Нито е първото, нито е най-голямото. Но несъмнено е най-зрелищното. Единственото снимано в действително време. И за положително или за неприятно стана център на вниманието. Пролетта била сезонът на свлачищата. Това си е пристигнало като по учебник. На терен и в регион, където може да се чака. Изненадата пристигна малко по-късно, когато стана ясно, че се било тръгнало изненадващо. Свлачището не е записано от " Геозащита Перник ", в никакъв случай не е следен.
Иван Шишков, министър на районното развиване и благоустройство: " Тук обаче в годините обратно не е имало безусловно никакви сигнали. Като споделям сигнали, приказваме и от жителите, приказваме и пътната компания, която е поддържала, приказваме и за безусловно всички институции. Говорим и за кмет, за всички институции. Което значи, че нещо го е породило и се е случило ненадейно. И защото не се е случила естествена буря, което значи, че това е работило с годините, е работило, работило е в дълбочина и се е случило, тъй като този мащаб значи това за мен. "
В същото време едно друго свлачище, записано от дълго време и сякаш следено, всеки миг може да се срути върху главите на хората. След дъжд като днешния или идващия.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Това терасовидно разположение сега на почвата,което следим доста наподобява като да е резултат от човешка активност, само че то не е, а е резултат точно от свличането на тая маса, това са няколко свлачищни стъпала, които посочват обособени стадии на от време на време поетапно свличани досега, в който ще стартира да се прелее подпорната стена на автомагистралата. "
Магистралата е " Струма ", присъща е с огромните си завои и явно със свлачищата си. Тук те са в региона на Перник, Голямо Бучино. Свлачището е записано от съответната работа " Геозащита Перник " като интензивно. Въпреки това последният му оглед е от февруари 10 години по-късно. Не участва в листата на Регионалното министерство за подсилване.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Това е почва с всякакви скални парчета, вътре ѝ би трябвало един изобилен дъжд да се напои хубаво. Да се втечни. Тук е като по учебник, ние не ги виждаме, само че под нея лежат и едни глинести седименти, в действителност това са седиментите, в които се намират и въглищата на Перник, въглищните пластове, които са съвършена квадратура, по която тази маса, която натежи и се преовлажни, тя да се стече надолу. По учебник е. "
И напълно като по учебник, откриваме и един покрит с глина пласт, смазката на всяко свлачище.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Всички свлачища от този сектор са вследствие на тази поставка. Изключително безпрепятствено. От друга страна то е и водонепропускливо. "
И не всички тераси, които са се образували при следващите свличания тук, са равни. Някои от тях са вдлъбнати и като в басейн с глинен под, ще задържат водата, до момента в който не напои почвата и не потече с нея към ръба на сякаш укрепващата стена. Както е видно, че към този момент се е случвало.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Имаме два сюжета, и двата не са оптимистични, несъмнено. Единият сюжет е когато тази свлачищна маса се изсипе на пътното платно, тя е в положение да провокира пътно транспортни катастрофи, само че има и по-лош сюжет, в който тази маса, движейки се постепенно, оказва тежести налягане върху подпорната стена и да се случи това, което се е случило насреща, 100 там подпорната стена падна. В резултат на натиска на тази маса на това свлачище. "
Нещо сходно, напълно като по учебник, се е случило и на свлачището сред Смолян и Пампорово. Глинената поставка се вижда, че е на плитко. Негативната форма над свлачището, която е задържала водата и е преовлажнила почвата също се разкрива елементарно – след един 40 минутен полет с лидар, лазерно сканиране, което може да отстрани растителността и да даде облик единствено на терена.
проф. доктор Стелиян Димитров, Център за геопространствени проучвания и технологии, СУ: " Много ясно на модела се вижда горния борд и от коса, от който е тръгнало също земната маса, вижда се свлачищното тяло и някъде ето тук е челото, мисля, че на свлачищното тяло. Това, което е значимо да се каже, че в действителност ето тук, в тази част е имало остаряло укрепено слачище. Пътят е укрепен с анкери и тук нямаме поддаване. Поддаването се е случило в този сектор. "
доцент Александър Гиков, геоморфолог, ИКИ, Българска академия на науките: " При деликатен разбор на релефа се вижда, че тук се намира една площадка, по този начин да се каже, в която би могло да се натрупа задоволително количество и дъжд и сняг. "
проф. доктор Стелиян Димитров, Център за геопространствени проучвания и технологии, СУ: " Ето, вижда се доста ясно. Ето тук е този изравнен сектор в горната част. "
доцент Александър Гиков, геоморфолог, ИКИ, Българска академия на науките: " Ето тези тераси, това са присъщи морфологични белези за свлачище. Защото при свлачището доста постоянно се получава едно такова леко въртеливо придвижване и противоположни наклони и се получават свлачищни тераси. "
Старото подсилване на пътя е направено след едно по-голямо свлачище преди близо 30 години, само че явно не до дъно. И макар че регистрите на " Геозащита " се поддържат от 40 години, от Регионалното министерство по този начин и не обясниха, за какво липсват данните за това свлачище. За да се следи терена и да се вземат ограничения вероятно. Не че регистрирането подсигурява превантивни ограничения. Но в тази ситуация е значимо поради друго.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " В региона на тези поляни, където се е случило събитието, надлежно няма индикиран съответен риск за свлачище.
- Къде е?
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: „ Ами то попада тук в тази зелена зона. “
- Значи им би трябвало свлачище, с цел да...
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " За да отидат и да го записват, с цел да може по-късно да го следят. "
- Без свлачище не могат да оценят риска?
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " Ами " Геозащита " като активност по-скоро не. Въпреки че, може би, регионът е по някакъв метод. Да, регионът като морфология и като геоложки предпоставки има този капацитет, нали, да счита, че би трябвало да бъде проучен по-внимателно, с цел да се посочват точно такива места, които може да бъдат евентуални свлачища. "
Въпреки че в наредбата за вписванията на свлачища, непрестанно се приказва за региони, свлачищата или срутищата са единствено точкови, без да се обрисува съответната рискова зона. И макар че, карти на геоложкия риск въпреки всичко има, те са разработки на учени от Българска академия на науките, въз основа на данните на " Геозащита ". Т.е. с доста дребна резолюция. И това можеше и да не е чак толкоз огромен проблем, в случай че не бяха отпаднали наложителните настоящи геоложки изследвания за всеки един нов градеж.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: „ Тук има един пропуск в нормативната уредба, който е доста неприятен и ние се борим от 2018 година да го поправяме. Това е макар, че работим и проектираме по системата еврокодове, макар, че има разпоредба 3 за приемане, за сформиране на актовете по време на строителството, където инженерната геология се изисква като основа за планиране и в следствие да бъде призната земната основа преди да се постави бетона, тъй че да се ревизира дали всичко е наред. В разпоредба 4, която е за обсега и наличието на капиталовите планове, част " Инженерната геология и хидрогеология ", за жалост, не участва задоволително изрично, което разрешава на доста вложители и общини да пропущат тази част, което пък в следствие води до огромни проблеми. "
Геоложкото изследване е наложително само и единствено за зони, избрани като свлачищни. А те в никакъв случай не са точкови, каквито са регистрациите на " Геозащита ". И макар името си, поради тези пропуски в нейната база данни, отбраната надалеч не е сигурна.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " Например неотдавна бях преди няколко седмици на една строителна площадка в Перник, където частен вложител желае да се строи къща. Започнал е градежа на своята къща. Отиваме и се оказва,че с изкопа си е предизвикал свлачище, което един път е разрушило част от това, което той към този момент е построил и повторно е засегнал парцел, който се намира над това свлачище и го заплашва в допълнение. Като този човек, да вземем за пример, беше решил, че може да си спести част " Инженерна геология и хидрогеология ", надлежно не е имал индикация, че може нещо такова да се случи. Перник, ето го региона. Сега тук не е забавно, че тъкмо там, където няма риск по картата, в действителност това е региона, в който беше този проблем, който ви споделих. "
И в Смолян, даже и без произшествия, при проектирането на пътя е проучен терена. Данните още тогава, сигурност щяха да дадат съображение за по-прецизно райониране и нараснало внимание при разнообразни капиталови планове. И общината да завиши условията си при издаване на позволение за градеж на здания, като тази. Въпреки че, сигурно проектантите на хотела са стъпили върху лично изследване и са планували съществени основи. Затова и структурата им не е мръднала.
Николай Мелемов, кмет на Смолян: " Даже приказвах със строителя, който е строил и той вика - малко беше обърната. И попитах за какво - и вика - тъй като тук е края на свлачището, по тази причина.
- С една дума геоложкия отчет е казвал, че тук има свлачище?
Николай Мелемов, кмет на Смолян: Че от тук нагоре има свлачище, да. "
Така, макар че е изгубила информация за остарялото свлачище, " Геозащита " би могла да се възползва от данните на геоложкото изследване на този градеж още през 2006 година година. Но никой не е съобразил, че може да бъде основана база данни и от другите градежи в близост, които да създадат анализите на " Геозащита " да вземем за пример, по-точни и сигурни. Разбира се при повишен ангажимент на тези служби и нараснал потенциал.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " Затова споделям, че с набиране на задоволително действителни данни, би трябвало да има данни от съответни геоложки изследвания, огледи на терен, освен по карти, повече случили се събития, тъй че да може тази информация да бъде прецизирана и с времето да става все по-близка до точна и да бъде все по-голяма услуга на жителите. "
Дълъг и безценен развой, който изисква преосмисляне на доста концепции и законодателство. Затова съгласно геоинженерите, геоложките изследвания за всяка основа би трябвало да бъдат неотменими. И да спрат непремерените градежи във свлачищни региони освен по планинските курортите и по Северното Черноморие. Пък даже на пътища и автомагистрали.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Магистралата в тази си част от София до Перник, на доста места не е разположена на вярното място или не са построени верните уреди, тя да бъде безвредна. Откакто съществува тази автомагистрала, непрекъснато има сривания по нея, непрекъснато има свличания по нея, непрекъснато. Аз работя в региона, имам теоретичен план в региона, геоложки и доста постоянно пътувам по нея. "
Снимки: Българска телеграфна агенция
И тъкмо тук хаосът е най-показателен. Магистралата прорязва безусловно свлачищен рид, земната маса е еднообразно хлъзгава и от едната и от другата страна. Но за разлика от преливащата пръст тук, насреща личат дренажни системи, които не разрешават водата да се задържи. Но тъкмо там където строителят си ги е икономисал, под напора на земната маса се е срутила и подпорната стена преди близо две години. Колкото да покаже, какви са рисковете и в другата половина на хълма.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Да, да! Геологията, тя си е геология. Защо пък би трябвало да се съобразяваме с нея чак толкоз? Толкова за работата на службите. "
Движението на земните маси може да се планува като по учебник. Но идващото срутище или свлачище което ще ни шокира, ще потвърди, че множеството в строителството даже и на нови пътища, не си четат уроците.
Иван Шишков, министър на районното развиване и благоустройство: " Тук обаче в годините обратно не е имало безусловно никакви сигнали. Като споделям сигнали, приказваме и от жителите, приказваме и пътната компания, която е поддържала, приказваме и за безусловно всички институции. Говорим и за кмет, за всички институции. Което значи, че нещо го е породило и се е случило ненадейно. И защото не се е случила естествена буря, което значи, че това е работило с годините, е работило, работило е в дълбочина и се е случило, тъй като този мащаб значи това за мен. "
В същото време едно друго свлачище, записано от дълго време и сякаш следено, всеки миг може да се срути върху главите на хората. След дъжд като днешния или идващия.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Това терасовидно разположение сега на почвата,което следим доста наподобява като да е резултат от човешка активност, само че то не е, а е резултат точно от свличането на тая маса, това са няколко свлачищни стъпала, които посочват обособени стадии на от време на време поетапно свличани досега, в който ще стартира да се прелее подпорната стена на автомагистралата. "
Магистралата е " Струма ", присъща е с огромните си завои и явно със свлачищата си. Тук те са в региона на Перник, Голямо Бучино. Свлачището е записано от съответната работа " Геозащита Перник " като интензивно. Въпреки това последният му оглед е от февруари 10 години по-късно. Не участва в листата на Регионалното министерство за подсилване.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Това е почва с всякакви скални парчета, вътре ѝ би трябвало един изобилен дъжд да се напои хубаво. Да се втечни. Тук е като по учебник, ние не ги виждаме, само че под нея лежат и едни глинести седименти, в действителност това са седиментите, в които се намират и въглищата на Перник, въглищните пластове, които са съвършена квадратура, по която тази маса, която натежи и се преовлажни, тя да се стече надолу. По учебник е. "
И напълно като по учебник, откриваме и един покрит с глина пласт, смазката на всяко свлачище.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Всички свлачища от този сектор са вследствие на тази поставка. Изключително безпрепятствено. От друга страна то е и водонепропускливо. "
И не всички тераси, които са се образували при следващите свличания тук, са равни. Някои от тях са вдлъбнати и като в басейн с глинен под, ще задържат водата, до момента в който не напои почвата и не потече с нея към ръба на сякаш укрепващата стена. Както е видно, че към този момент се е случвало.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Имаме два сюжета, и двата не са оптимистични, несъмнено. Единият сюжет е когато тази свлачищна маса се изсипе на пътното платно, тя е в положение да провокира пътно транспортни катастрофи, само че има и по-лош сюжет, в който тази маса, движейки се постепенно, оказва тежести налягане върху подпорната стена и да се случи това, което се е случило насреща, 100 там подпорната стена падна. В резултат на натиска на тази маса на това свлачище. "
Нещо сходно, напълно като по учебник, се е случило и на свлачището сред Смолян и Пампорово. Глинената поставка се вижда, че е на плитко. Негативната форма над свлачището, която е задържала водата и е преовлажнила почвата също се разкрива елементарно – след един 40 минутен полет с лидар, лазерно сканиране, което може да отстрани растителността и да даде облик единствено на терена.
проф. доктор Стелиян Димитров, Център за геопространствени проучвания и технологии, СУ: " Много ясно на модела се вижда горния борд и от коса, от който е тръгнало също земната маса, вижда се свлачищното тяло и някъде ето тук е челото, мисля, че на свлачищното тяло. Това, което е значимо да се каже, че в действителност ето тук, в тази част е имало остаряло укрепено слачище. Пътят е укрепен с анкери и тук нямаме поддаване. Поддаването се е случило в този сектор. "
доцент Александър Гиков, геоморфолог, ИКИ, Българска академия на науките: " При деликатен разбор на релефа се вижда, че тук се намира една площадка, по този начин да се каже, в която би могло да се натрупа задоволително количество и дъжд и сняг. "
проф. доктор Стелиян Димитров, Център за геопространствени проучвания и технологии, СУ: " Ето, вижда се доста ясно. Ето тук е този изравнен сектор в горната част. "
доцент Александър Гиков, геоморфолог, ИКИ, Българска академия на науките: " Ето тези тераси, това са присъщи морфологични белези за свлачище. Защото при свлачището доста постоянно се получава едно такова леко въртеливо придвижване и противоположни наклони и се получават свлачищни тераси. "
Старото подсилване на пътя е направено след едно по-голямо свлачище преди близо 30 години, само че явно не до дъно. И макар че регистрите на " Геозащита " се поддържат от 40 години, от Регионалното министерство по този начин и не обясниха, за какво липсват данните за това свлачище. За да се следи терена и да се вземат ограничения вероятно. Не че регистрирането подсигурява превантивни ограничения. Но в тази ситуация е значимо поради друго.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " В региона на тези поляни, където се е случило събитието, надлежно няма индикиран съответен риск за свлачище.
- Къде е?
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: „ Ами то попада тук в тази зелена зона. “
- Значи им би трябвало свлачище, с цел да...
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " За да отидат и да го записват, с цел да може по-късно да го следят. "
- Без свлачище не могат да оценят риска?
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " Ами " Геозащита " като активност по-скоро не. Въпреки че, може би, регионът е по някакъв метод. Да, регионът като морфология и като геоложки предпоставки има този капацитет, нали, да счита, че би трябвало да бъде проучен по-внимателно, с цел да се посочват точно такива места, които може да бъдат евентуални свлачища. "
Въпреки че в наредбата за вписванията на свлачища, непрестанно се приказва за региони, свлачищата или срутищата са единствено точкови, без да се обрисува съответната рискова зона. И макар че, карти на геоложкия риск въпреки всичко има, те са разработки на учени от Българска академия на науките, въз основа на данните на " Геозащита ". Т.е. с доста дребна резолюция. И това можеше и да не е чак толкоз огромен проблем, в случай че не бяха отпаднали наложителните настоящи геоложки изследвания за всеки един нов градеж.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: „ Тук има един пропуск в нормативната уредба, който е доста неприятен и ние се борим от 2018 година да го поправяме. Това е макар, че работим и проектираме по системата еврокодове, макар, че има разпоредба 3 за приемане, за сформиране на актовете по време на строителството, където инженерната геология се изисква като основа за планиране и в следствие да бъде призната земната основа преди да се постави бетона, тъй че да се ревизира дали всичко е наред. В разпоредба 4, която е за обсега и наличието на капиталовите планове, част " Инженерната геология и хидрогеология ", за жалост, не участва задоволително изрично, което разрешава на доста вложители и общини да пропущат тази част, което пък в следствие води до огромни проблеми. "
Геоложкото изследване е наложително само и единствено за зони, избрани като свлачищни. А те в никакъв случай не са точкови, каквито са регистрациите на " Геозащита ". И макар името си, поради тези пропуски в нейната база данни, отбраната надалеч не е сигурна.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " Например неотдавна бях преди няколко седмици на една строителна площадка в Перник, където частен вложител желае да се строи къща. Започнал е градежа на своята къща. Отиваме и се оказва,че с изкопа си е предизвикал свлачище, което един път е разрушило част от това, което той към този момент е построил и повторно е засегнал парцел, който се намира над това свлачище и го заплашва в допълнение. Като този човек, да вземем за пример, беше решил, че може да си спести част " Инженерна геология и хидрогеология ", надлежно не е имал индикация, че може нещо такова да се случи. Перник, ето го региона. Сега тук не е забавно, че тъкмо там, където няма риск по картата, в действителност това е региона, в който беше този проблем, който ви споделих. "
И в Смолян, даже и без произшествия, при проектирането на пътя е проучен терена. Данните още тогава, сигурност щяха да дадат съображение за по-прецизно райониране и нараснало внимание при разнообразни капиталови планове. И общината да завиши условията си при издаване на позволение за градеж на здания, като тази. Въпреки че, сигурно проектантите на хотела са стъпили върху лично изследване и са планували съществени основи. Затова и структурата им не е мръднала.
Николай Мелемов, кмет на Смолян: " Даже приказвах със строителя, който е строил и той вика - малко беше обърната. И попитах за какво - и вика - тъй като тук е края на свлачището, по тази причина.
- С една дума геоложкия отчет е казвал, че тук има свлачище?
Николай Мелемов, кмет на Смолян: Че от тук нагоре има свлачище, да. "
Така, макар че е изгубила информация за остарялото свлачище, " Геозащита " би могла да се възползва от данните на геоложкото изследване на този градеж още през 2006 година година. Но никой не е съобразил, че може да бъде основана база данни и от другите градежи в близост, които да създадат анализите на " Геозащита " да вземем за пример, по-точни и сигурни. Разбира се при повишен ангажимент на тези служби и нараснал потенциал.
инж. Георги Христов, Камара на инженерите в капиталовото планиране: " Затова споделям, че с набиране на задоволително действителни данни, би трябвало да има данни от съответни геоложки изследвания, огледи на терен, освен по карти, повече случили се събития, тъй че да може тази информация да бъде прецизирана и с времето да става все по-близка до точна и да бъде все по-голяма услуга на жителите. "
Дълъг и безценен развой, който изисква преосмисляне на доста концепции и законодателство. Затова съгласно геоинженерите, геоложките изследвания за всяка основа би трябвало да бъдат неотменими. И да спрат непремерените градежи във свлачищни региони освен по планинските курортите и по Северното Черноморие. Пък даже на пътища и автомагистрали.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Магистралата в тази си част от София до Перник, на доста места не е разположена на вярното място или не са построени верните уреди, тя да бъде безвредна. Откакто съществува тази автомагистрала, непрекъснато има сривания по нея, непрекъснато има свличания по нея, непрекъснато. Аз работя в региона, имам теоретичен план в региона, геоложки и доста постоянно пътувам по нея. "
Снимки: Българска телеграфна агенция
И тъкмо тук хаосът е най-показателен. Магистралата прорязва безусловно свлачищен рид, земната маса е еднообразно хлъзгава и от едната и от другата страна. Но за разлика от преливащата пръст тук, насреща личат дренажни системи, които не разрешават водата да се задържи. Но тъкмо там където строителят си ги е икономисал, под напора на земната маса се е срутила и подпорната стена преди близо две години. Колкото да покаже, какви са рисковете и в другата половина на хълма.
доцент доктор Стефан Велев, геолог, Софийски университет: " Да, да! Геологията, тя си е геология. Защо пък би трябвало да се съобразяваме с нея чак толкоз? Толкова за работата на службите. "
Движението на земните маси може да се планува като по учебник. Но идващото срутище или свлачище което ще ни шокира, ще потвърди, че множеството в строителството даже и на нови пътища, не си четат уроците.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ