Той щеше да е чудесен баща. Разказът на една вдовица за смъртта на съпруга ѝ в Украйна
Никой не знае какъв брой са починалите съветски бойци в Украйна. Роднините им описват, че те са изпратени там без подготовка. Семействата на някои от мъртвите даже не са осведомени за това.
В края на ноември 2021 година 19-годишният професионален боец Игор Ивкин от Псков, град в северозападната част на Русия, е изпратен на границата с Украйна. Там по заповед на Владимир Путин се под предлог, че организират военни учения.
След повече от месец в студа и снежните преспи, на 7 февруари Ивкин получава добра вест – 23-годишната му брачна половинка Юлия е родила щерка им Ксения.
Тогава той получава четири дни отпуск, в които да се прибере, с цел да види новороденото си дете. Веднага след тези четири дни той се връща на границата, а на 24 февруари се включва в бойните дейности с началото на непровокираната съветска инвазия в Украйна.
На 8 март присъединяване му във войната завършва. Той е погубен.
Щастието устоя четири дни. Той щеше да е превъзходен татко.
„ Щастието устоя четири дни. Той щеше да е превъзходен татко. През нощта ми помагаше да си почивам. Приспиваше детето на ръце, сменяше му пелените. Наричаше ме своята кралица, а детето ни – своята принцеса “, споделя Юлия.
Игор е заровен на 30 март в селцето Воронцово, край Псков.
Последният диалог преди гибелта
Към днешна дата Ивкин е един от хилядите бойци, убити във войната в Украйна. Юлия пък е от многото овдовели след началото на войната млади дами, за които остават единствено шокът, скръбта и тежките последици, чиито резултати занапред ще се усещат в цяла Русия.
„ Последният път, когато ми се обади, разказваше какъв брой е ужасно там. Колко е ужасно, когато неговите другари бойци умират... Не знам тъкмо какъв брой са умрелите. През цялото време бяха подложени на обстрел. Преди това той не е попадал в горещи точки и, естествено, го беше боязън, само че не искаше да ми го споделя. Каза ми, че ще направи всичко, с цел да оцелее. Основната цел беше да се върне у дома “, споделя Юлия.
Според нея Ивкин е бил пристрастен по войнишкия живот и подписал контракт като професионален боец, тъй като е вярвал в службата за родината. Той е казвал, че „ в случай че не служиш, не си мъж “.
Младият руснак е бил притеглен и от сигурността и придобивките, които най-малко на хартия армията предлага. Планирал е да спести пари и да си купи жилище. Ивкин не е имал родственици военни. Заедно с брат си и двете си сестри подкрепя овдовялата си майка, която живее в прилежащо село и дава смени във фабрика наоколо.
По думите на брачната половинка му той бързо се разочарова от армията. Това се случва, когато е изпратен в 25-а бригада в Луга, град край Санкт Петербург .
„ На Игор по никакъв начин не му хареса. Екипировката беше развалена и остаряла. Никой там не ги е подготвял за война “, споделя Юлия.
Мърлявщина, алкохол и опиати в казармата
Изнервен от това, което назовава липса на дисциплинираност, Игор споделя на жена си, че желае да напусне армията след приключването на контракта му. Споделя с нея и разновидностите, които има като граждански.
„ Виждахме се единствено през уикендите, когато се прибираше в Псков. Но, когато си беше тук, постоянно псуваше доста, споделяше какъв брой е изтощен от всичко там “, спомня си Юлия.
Оплакванията на Игор са били доста. Той е бил раздразнителен, че не получава задоволително храна, както и от разправиите с пияни или дрогирани бойци.
Разказваше по какъв начин всички в поделението му обичат да пият, както и че доста употребяват опиати.
„ Той беше раздразнителен от нормалната мърлявщина при военните. Разказваше по какъв начин всички в поделението му обичат да пият, както и че доста употребяват опиати, които са били елементарно налични. Всичките им извършения бяха свързани главно с копаенето на окопи и строенето на тоалетни “, споделя още Юлия.
към този момент стартира. Това беше обявено както от Москва, по този начин и от Киев. Представители на разузнаванията на западни страни чакат боевете да са измежду най-тежките от началото на войната.
Броят на жертвите остава неразбираем. Украинската войска твърди, че са убити близо 20 000 съветски бойци, до момента в който Москва признава за 1351 жертви. По данни на НАТО убитите съветски бойци са сред 7 и 15 000. Преди дни Федералната работа за сигурност (ФСБ) пък изиска от държавното управление да усили бюджета за погребения на бойци и за направа на надгробни плочи.
Като майка на двумесечно бебе Юлия има право на обезщетения от страна на държавното управление, само че самата тя няма високи упования за средствата.
„ Ще има заплащания, само че няма да са огромни. По-добре е да мога още веднъж да бъда със брачна половинка си. Тогава нямаше да ми трябват никакви пари “.
В края на ноември 2021 година 19-годишният професионален боец Игор Ивкин от Псков, град в северозападната част на Русия, е изпратен на границата с Украйна. Там по заповед на Владимир Путин се под предлог, че организират военни учения.
След повече от месец в студа и снежните преспи, на 7 февруари Ивкин получава добра вест – 23-годишната му брачна половинка Юлия е родила щерка им Ксения.
Тогава той получава четири дни отпуск, в които да се прибере, с цел да види новороденото си дете. Веднага след тези четири дни той се връща на границата, а на 24 февруари се включва в бойните дейности с началото на непровокираната съветска инвазия в Украйна.
На 8 март присъединяване му във войната завършва. Той е погубен.
Щастието устоя четири дни. Той щеше да е превъзходен татко.
„ Щастието устоя четири дни. Той щеше да е превъзходен татко. През нощта ми помагаше да си почивам. Приспиваше детето на ръце, сменяше му пелените. Наричаше ме своята кралица, а детето ни – своята принцеса “, споделя Юлия.
Игор е заровен на 30 март в селцето Воронцово, край Псков.
Последният диалог преди гибелта
Към днешна дата Ивкин е един от хилядите бойци, убити във войната в Украйна. Юлия пък е от многото овдовели след началото на войната млади дами, за които остават единствено шокът, скръбта и тежките последици, чиито резултати занапред ще се усещат в цяла Русия.
„ Последният път, когато ми се обади, разказваше какъв брой е ужасно там. Колко е ужасно, когато неговите другари бойци умират... Не знам тъкмо какъв брой са умрелите. През цялото време бяха подложени на обстрел. Преди това той не е попадал в горещи точки и, естествено, го беше боязън, само че не искаше да ми го споделя. Каза ми, че ще направи всичко, с цел да оцелее. Основната цел беше да се върне у дома “, споделя Юлия.
Според нея Ивкин е бил пристрастен по войнишкия живот и подписал контракт като професионален боец, тъй като е вярвал в службата за родината. Той е казвал, че „ в случай че не служиш, не си мъж “.
Младият руснак е бил притеглен и от сигурността и придобивките, които най-малко на хартия армията предлага. Планирал е да спести пари и да си купи жилище. Ивкин не е имал родственици военни. Заедно с брат си и двете си сестри подкрепя овдовялата си майка, която живее в прилежащо село и дава смени във фабрика наоколо.
По думите на брачната половинка му той бързо се разочарова от армията. Това се случва, когато е изпратен в 25-а бригада в Луга, град край Санкт Петербург .
„ На Игор по никакъв начин не му хареса. Екипировката беше развалена и остаряла. Никой там не ги е подготвял за война “, споделя Юлия.
Мърлявщина, алкохол и опиати в казармата
Изнервен от това, което назовава липса на дисциплинираност, Игор споделя на жена си, че желае да напусне армията след приключването на контракта му. Споделя с нея и разновидностите, които има като граждански.
„ Виждахме се единствено през уикендите, когато се прибираше в Псков. Но, когато си беше тук, постоянно псуваше доста, споделяше какъв брой е изтощен от всичко там “, спомня си Юлия.
Оплакванията на Игор са били доста. Той е бил раздразнителен, че не получава задоволително храна, както и от разправиите с пияни или дрогирани бойци.
Разказваше по какъв начин всички в поделението му обичат да пият, както и че доста употребяват опиати.
„ Той беше раздразнителен от нормалната мърлявщина при военните. Разказваше по какъв начин всички в поделението му обичат да пият, както и че доста употребяват опиати, които са били елементарно налични. Всичките им извършения бяха свързани главно с копаенето на окопи и строенето на тоалетни “, споделя още Юлия.
към този момент стартира. Това беше обявено както от Москва, по този начин и от Киев. Представители на разузнаванията на западни страни чакат боевете да са измежду най-тежките от началото на войната.
Броят на жертвите остава неразбираем. Украинската войска твърди, че са убити близо 20 000 съветски бойци, до момента в който Москва признава за 1351 жертви. По данни на НАТО убитите съветски бойци са сред 7 и 15 000. Преди дни Федералната работа за сигурност (ФСБ) пък изиска от държавното управление да усили бюджета за погребения на бойци и за направа на надгробни плочи.
Като майка на двумесечно бебе Юлия има право на обезщетения от страна на държавното управление, само че самата тя няма високи упования за средствата.
„ Ще има заплащания, само че няма да са огромни. По-добре е да мога още веднъж да бъда със брачна половинка си. Тогава нямаше да ми трябват никакви пари “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ