Вярва ли някой, че Русия се кани да завладее Украйна?
Никой не знае какво става в главата на Владимир Путин, до момента го имахме за прозорлив състезател. Но има вяра ли някой, че Москва се кани да завладее голяма страна като Украйна?
Коментар от проф. Ивайло Дичев за:
Украинската рецесия ни върна в младостта, минала под сянката на атомната гъба - когато в часовете по военно дело пресмятахме какъв брой пионери ще бъдат изпарени от бомбата в първа зона на гърмежа и какъв брой ще умрат от облъчване в третата.
В този тип апокалипсис май към този момент не имаме вяра. Не единствено тъй като неотдавна петте огромни нуклеарни сили тържествено обявиха, че атомната война не може да се завоюва и не трябва да се води. А самото развиване на техниката и връзките прави все по-малко евентуално злополука да се случи заради някакво неразбирателство като да вземем за пример ято гъски, регистрирани от радарите като ракети.
Какво става в главата на Путин и има ли в действителност риск от война
Никой не знае какво става в главата на съветския президент Владимир Путин, до момента го имахме за прозорлив състезател. Несравним с Мао Дзъдун, написал до Хрушчов през 1957: „ Не би трябвало да се боим от атомните ракети. Ако империалистите стартират война с нас, можем да загубим 300 милиона. Е, и? Война като война. Ще минат години, ще се хванем за работа и ще създадем повече деца “.
Защо толкоз доста се уплашихме от вероятността за война в Украйна? В историята на човечеството мирът е изключение. А най-голям се оказва процентът на жертвите в племенните общества, където и оръжията са най-примитивни - има разкопки, където се откриват до 50% човеци със следи от насилствена гибел. Исторически образец за дълготраен мир е Pax Romana, когато Римската империя е победила всички и ръководи безразделно. Цената му обаче е потисничеството. Обратно: битката за избавление на народите води до жестоки спорове.
Ужасяващи кръвопролития в Европа като религиозните, наполеоновите, а след това двете международни войни затвърждават убеждението, че това е нещо неприятно, безсмислено, незаслужено, грубо. Днес към този момент мъчно можем да си представим оня родолюбив напредък през 1914-1918, когато гимназиалният преподавател се записва доброволец и написа трогателни писма от окопа, до момента в който кръвта му изтича. Пак има хора, които се записват доброволци - примерно при сръбските четници или донбаските сепаратисти, само че гледаме на тях като на проблематични новобранци.
И все пак войната не ни е напуснала. Pax Americana даде обещание успокояване на света след успеха над нацизма, само че единственият резултат беше, че споровете бяха изтласкани към периферията на развития свят, идеологически предефинирани. Нали знаете коя е последната война, оповестена от Съединени американски щати? На България, Румъния и Унгария през Втората международна война. А това във Виетнам, Сърбия, Ирак като че ли не бяха войни, а полицейски акции. Или вземете Съюз на съветските социалистически републики: нали не мислите, че са оповестили война на Унгария, Чехословакия или Афганистан? Анексията на Крим даже бе осъществена от маскирани бойци, прочули се като „ зелените човечета “.
Войната е все по-невъзможна и немислима за едно застаряващо население в развития свят, научено на улеснения, сигурност и медийна емпатия с далечни премеждия. Войната е и глупава, тъй като да владееш територията е по-скъпо, в сравнение с да я експлоатираш отдалеко. Войната трансформира хората в маса - маршируваща, гладуваща, криеща се в мазетата. А какво е по-чуждо за актуалния човек, положил толкоз старания да култивира своята характерност?
Защо тогава тя още веднъж и още веднъж се появява на дневен ред? Ето за какво: войната се е трансформирала в опасност за война - тя е инструмент за политически шантаж.
Вземете съветските стохилядни маневри край границата на Украйна. Вярва ли някой, че Москва се кани да завладее тази голяма страна с войска, въоръжена от НАТО, където омразата към „ москалите “ пораства експоненциално от 2014 насам? Как се удържа сходна територия, в случай че примерно би трябвало да се противодейства на партизанска война? Да си представим, че Русия желае да смени президента и да постави на поста своя марионетка. Колко време ще оцелее тя до идващия Майдан - та нали към този момент пробваха тоя номер с Янукович? Или Путин просто желае да обърне тренда на падащия си рейтинг, както направи с анексията на Крим? Да, но съгласно сондажите болшинството руснаци не демонстрират никакъв възторг да стрелят по украинските си братя, а това значи, че рейтингът може и да падне още, дружно с рублата.
Всъщност Путин работи като терорист, наобиколен с експлозиви: заплашва с война, а желае нещо напълно друго. Хипотези - всякакви. НАТО да не се уголемява. Други постсъветски републики да не шават много-много. Западът да се помири с анексията на Крим и да вдигне глобите.
Както е известно, с терористи не се договаря. НАТО няма да се бие в Украйна, в случай че Русия мисли да се самовзривява - дано го прави сама. А ролята на дипломацията в този момент е да рационализира настояванията и вероятните взаимни отстъпки, отказвайки да се поддава на шантажа. Впрочем, забелязвате ли, че най-оптимистични във връзка с рецесията сега са самите украинци?
Войната като шантаж
От Аристотел насам знаем, че търговията е най-сигурния път към успокояване на обществата: който търгува, няма интерес да убива бизнес сътрудниците си. Отказвайки да влязат в логиката на злополуката, наречена „ война ", американците трескаво замислят наказания в тази посока - да изключат Русия от международния продан. Проблемът е, че тази страна не е същински съвременен стопански сътрудник: тя взе участие в международната стопанска система с монопола си върху естествени запаси, които пък охранява със силата на оръжието. Към шантажа на войната тя прибавя и този на горивата - измежду зима, в постковидния напредък, когато цените на суровините скочиха тройно и четворно.
Тук обаче Путин сякаш прекали, тъй като съчета боен и стопански напън. Западът ненадейно бързо се консолидира, обратно на упованията за изменничество от германци или българи. Години наред Америка упорства да не бъдем подвластни в такава степен от Русия - този път реакция сигурно ще има, и то освен за "Северен поток 2 ". Дори и ние се втурнахме да вършим замотания интерконектор с Гърция, а и кой знае, при тия високи цени може да се обърнем и към охуления шистов газ, с който Америка на Обама реализира енергийна самостоятелност. Вярно, че Путин затъна в тази история и към този момент мъчно може да се отдръпна с празни ръце - все нещо ще получи, значимото е фактор в договарянията да не е шантажът.
Не мога да преценява дали на наша територия са нужни спомагателни войски - това ще се взема решение от Алианса. Знам обаче, че на българските, а и на европейските путинофили това застрашително дрънчене на оръжие нанесе тежък удар: дълго ще ги гледат като бранители на една примитивна мечка, която отхвърля да бъде част от актуалния свят.
Коментар от проф. Ивайло Дичев за:
Украинската рецесия ни върна в младостта, минала под сянката на атомната гъба - когато в часовете по военно дело пресмятахме какъв брой пионери ще бъдат изпарени от бомбата в първа зона на гърмежа и какъв брой ще умрат от облъчване в третата.
В този тип апокалипсис май към този момент не имаме вяра. Не единствено тъй като неотдавна петте огромни нуклеарни сили тържествено обявиха, че атомната война не може да се завоюва и не трябва да се води. А самото развиване на техниката и връзките прави все по-малко евентуално злополука да се случи заради някакво неразбирателство като да вземем за пример ято гъски, регистрирани от радарите като ракети.
Какво става в главата на Путин и има ли в действителност риск от война
Никой не знае какво става в главата на съветския президент Владимир Путин, до момента го имахме за прозорлив състезател. Несравним с Мао Дзъдун, написал до Хрушчов през 1957: „ Не би трябвало да се боим от атомните ракети. Ако империалистите стартират война с нас, можем да загубим 300 милиона. Е, и? Война като война. Ще минат години, ще се хванем за работа и ще създадем повече деца “.
Защо толкоз доста се уплашихме от вероятността за война в Украйна? В историята на човечеството мирът е изключение. А най-голям се оказва процентът на жертвите в племенните общества, където и оръжията са най-примитивни - има разкопки, където се откриват до 50% човеци със следи от насилствена гибел. Исторически образец за дълготраен мир е Pax Romana, когато Римската империя е победила всички и ръководи безразделно. Цената му обаче е потисничеството. Обратно: битката за избавление на народите води до жестоки спорове.
Ужасяващи кръвопролития в Европа като религиозните, наполеоновите, а след това двете международни войни затвърждават убеждението, че това е нещо неприятно, безсмислено, незаслужено, грубо. Днес към този момент мъчно можем да си представим оня родолюбив напредък през 1914-1918, когато гимназиалният преподавател се записва доброволец и написа трогателни писма от окопа, до момента в който кръвта му изтича. Пак има хора, които се записват доброволци - примерно при сръбските четници или донбаските сепаратисти, само че гледаме на тях като на проблематични новобранци.
И все пак войната не ни е напуснала. Pax Americana даде обещание успокояване на света след успеха над нацизма, само че единственият резултат беше, че споровете бяха изтласкани към периферията на развития свят, идеологически предефинирани. Нали знаете коя е последната война, оповестена от Съединени американски щати? На България, Румъния и Унгария през Втората международна война. А това във Виетнам, Сърбия, Ирак като че ли не бяха войни, а полицейски акции. Или вземете Съюз на съветските социалистически републики: нали не мислите, че са оповестили война на Унгария, Чехословакия или Афганистан? Анексията на Крим даже бе осъществена от маскирани бойци, прочули се като „ зелените човечета “.
Войната е все по-невъзможна и немислима за едно застаряващо население в развития свят, научено на улеснения, сигурност и медийна емпатия с далечни премеждия. Войната е и глупава, тъй като да владееш територията е по-скъпо, в сравнение с да я експлоатираш отдалеко. Войната трансформира хората в маса - маршируваща, гладуваща, криеща се в мазетата. А какво е по-чуждо за актуалния човек, положил толкоз старания да култивира своята характерност?
Защо тогава тя още веднъж и още веднъж се появява на дневен ред? Ето за какво: войната се е трансформирала в опасност за война - тя е инструмент за политически шантаж.
Вземете съветските стохилядни маневри край границата на Украйна. Вярва ли някой, че Москва се кани да завладее тази голяма страна с войска, въоръжена от НАТО, където омразата към „ москалите “ пораства експоненциално от 2014 насам? Как се удържа сходна територия, в случай че примерно би трябвало да се противодейства на партизанска война? Да си представим, че Русия желае да смени президента и да постави на поста своя марионетка. Колко време ще оцелее тя до идващия Майдан - та нали към този момент пробваха тоя номер с Янукович? Или Путин просто желае да обърне тренда на падащия си рейтинг, както направи с анексията на Крим? Да, но съгласно сондажите болшинството руснаци не демонстрират никакъв възторг да стрелят по украинските си братя, а това значи, че рейтингът може и да падне още, дружно с рублата.
Всъщност Путин работи като терорист, наобиколен с експлозиви: заплашва с война, а желае нещо напълно друго. Хипотези - всякакви. НАТО да не се уголемява. Други постсъветски републики да не шават много-много. Западът да се помири с анексията на Крим и да вдигне глобите.
Както е известно, с терористи не се договаря. НАТО няма да се бие в Украйна, в случай че Русия мисли да се самовзривява - дано го прави сама. А ролята на дипломацията в този момент е да рационализира настояванията и вероятните взаимни отстъпки, отказвайки да се поддава на шантажа. Впрочем, забелязвате ли, че най-оптимистични във връзка с рецесията сега са самите украинци?
Войната като шантаж
От Аристотел насам знаем, че търговията е най-сигурния път към успокояване на обществата: който търгува, няма интерес да убива бизнес сътрудниците си. Отказвайки да влязат в логиката на злополуката, наречена „ война ", американците трескаво замислят наказания в тази посока - да изключат Русия от международния продан. Проблемът е, че тази страна не е същински съвременен стопански сътрудник: тя взе участие в международната стопанска система с монопола си върху естествени запаси, които пък охранява със силата на оръжието. Към шантажа на войната тя прибавя и този на горивата - измежду зима, в постковидния напредък, когато цените на суровините скочиха тройно и четворно.
Тук обаче Путин сякаш прекали, тъй като съчета боен и стопански напън. Западът ненадейно бързо се консолидира, обратно на упованията за изменничество от германци или българи. Години наред Америка упорства да не бъдем подвластни в такава степен от Русия - този път реакция сигурно ще има, и то освен за "Северен поток 2 ". Дори и ние се втурнахме да вършим замотания интерконектор с Гърция, а и кой знае, при тия високи цени може да се обърнем и към охуления шистов газ, с който Америка на Обама реализира енергийна самостоятелност. Вярно, че Путин затъна в тази история и към този момент мъчно може да се отдръпна с празни ръце - все нещо ще получи, значимото е фактор в договарянията да не е шантажът.
Не мога да преценява дали на наша територия са нужни спомагателни войски - това ще се взема решение от Алианса. Знам обаче, че на българските, а и на европейските путинофили това застрашително дрънчене на оръжие нанесе тежък удар: дълго ще ги гледат като бранители на една примитивна мечка, която отхвърля да бъде част от актуалния свят.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ