Никой не представлява импресионизма с талант по-изтънчен и с авторитет

Важно е да изразиш себе си, стига чувствата ти да са реални и взети от личния ти опит ~ Берта МОРИЗО

Никой не съставлява импресионизма с гений по-изтънчен и с престиж по-голям от Моризо.

Berthe Morisot, 1875

Édouard Manet, Berthe Morisot with a Bouquet of Violets, 1872

„ Салонът на отхвърлените “ е ревюто на произведения, основно на импресионисти, които журито на реномирания и спонсориран от страната Парижки салон на изкуствата отхвърля през 1863 година.

Журито не утвърждава повече от 3000 произведения, които по предписание на Наполеон III са показани настрана, в така наречен Салон на отхвърлените. Сред неприетите са платна на Пол Сезан, Алфред Сисле, Камий Писаро, Реноар, Арман Гийомен, даже „ Закуска на тревата “ от Едуар Мане. Днес картините от този интервал са измежду най-ценните експонати в музеите.

Към тази група на отхвърлените принадлежи и една забележителна жена - първата професионална художничка и първата жена импресионист Берта Моризо.

Първата картина на Моризо е изложена в Парижкия салон, когато тя е едвам на двадесет и три години, през 1864. Нейните картини вземат участие в цели шест издания на Парижкия салон на изкуствата. Десет години по-късно се причислява към групата на отхвърлените.

Освен извънредно надарена Берта Моризо е и доста красива, което я прави обичан модел на най-големите художници по това време. Едуар Мане рисува красивата Берта в продължение на съвсем осем години. Прави й шестнадесет портрета, изпълнени със пристрастеност и удивление – всичките шедьоври. Красивият й лик резервират за поколенията и Дега, и влюбеният в нея Реноар.

Берта е на 27, когато се среща с Едуар Мане. Тази намира се оказва една от най-съдбоносните в живота й. Подарява й статив като коледен подарък, а непокътнатата до през днешния ден преписка сред тях демонстрира мощни и топли усеща. Но известният с арогантността си Мане изпитва компликации да признае гения и качествата на младата жена. По време на една от изложбите й в Парижкия салон, до момента в който транспортират картините й, той бърка самокритиката й с покана да нанесе корекции по тях, което ужасява Берта. В едно писмо той написа: „ Младата Моризо е очарователна. Дразнещо е, че не е мъж. Обаче и като жена би могла да способства за идеята на изкуството, като се омъжи за някой от Френската академия и всее разкол в лагера на тези дърти простаци. “

Мане гледа на себе си като на преподавател на младата Моризо, само че има обилни доказателства, че в действителност професионалната им връзка е била напълно равностойна. Талантливият художник се възхищава от истинския жанр и композиционните решения на Берта и включва някои от тях в личните си картини. Берта е тази, която убеждава Мане да стартира да рисува пленерна живопис, в която тя към този момент се е специализирала, въодушевена от Коро. Берта е и тази, която притегля Мане към кръга от художници, станали известни като импресионисти.

Шест години след срещата им Берта се омъжва за брата на Едуар Мане, Йожен, с който имат едно дете, на име Джули, която става обичан модел на майка си, Мане и Реноар.

Повечето творби на Моризо са дребни по мащаб. Често оставя незавършени външните линии на картините си. Съвременните изкуствоведи споделят за нея: „ никой не съставлява импресионизма с гений по-изтънчен и с по-голям престиж от Моризо “. Чрез цветовете, които употребява, основава чувство за пространство и дълбочина и макар че цветовата й палитра е леко лимитирана, сътрудниците й импресионисти я назовават „ виртуоз колорист “. Рисува ежедневните си прекарвания, като картините й отразяват културните ограничавания на нейната класа и пол през 19-ти век. Фокусира се върху вътрешния живот и прави портрети, в които може да употребява членовете на фамилията си и приятелите си.

Картините й означават доста сполучливи продажби. Постига двете най-високи цени на търг през 1875 – надлежно 480 франка за картината й „ The Interior “ и 320 за „ On the Lawn “. През 2013 картината й „ After Lunch “ бива продадена на търг от Кристис за 10,9 милиона $.

After Lunch, 1881