Никой не може да каже със сигурност кога започва зимата
Никой не може да каже сигурно по кое време стартира зимата. Просто когато един ден се събудиш, си уверен, че към този момент е зима. Преди това си живял с упованието за нея – голите дървета, студеният вятър и тежката стоманена завеса от облаци – всичко до момента ти е подсказвало за приближаването й.
Някои споделят, че зимата идва когато завали сняг. Други се придържат към календара. За трети зимата е когато слънцето спре да топли земята. Аз си мисля, че зима е когато птиците отлитат на юг. Това е ръбът, който демонстрира неизбежността, разкрива цялостната заплаха и съвестност на зимата. До този миг все остава възможност, че може някак си да се размине – да се появи някой циклон или антициклон и да зареди времето с още топлота. Надяваш се за второ циганско лято, за топъл вятър, надяваш се за топли въздушни маси от Средиземноморието... Но когато птиците си отидат – вече не можеш да се заблуждаваш. Те усещат най-добре по кое време е настъпило времето да изоставен изстиващия си дом. Както плъховете напущат потъващ транспортен съд и те отхвърлят да вършат компания на зимата, отхвърлят да измръзнат.
Птиците не пътуват сами. Винаги се движат на ята, колкото и дребни да са те – по три, четири, единствено не сами. Дали тъй като се опасяват от самотата? Само си представете хилядите километри, които изминават. Често без да си почиват задоволително, без да си набират задоволително храна. Упорито не престават напред, като че ли се опасяват да останат в родното си място, да бъдат покрай него. А какво би ги задържало там? Няма го слънцето, което да ги стопля през деня; вместо това лъчите му укрепват студа. Вятърът, на който се реят – лек и гальовен в този момент не ги поддържа, а ги брули, предизвиква им болежка. Клоните на дърветата, които през лятото служат за укритие за гнездата, в този момент са голи и не оферират леговище. Храната, която преди е била в обилие в този момент е изчезнала... Самото им оставане в родината е причина за самоизтребление. Кой би си го предизвикал колкото и да обича родината си?
И по тази причина те летят. Мах на крилете, след това още един... Ятото прорязва пространството устремено към някаква невидима цел и забързани, като че ли запъхтяни викат. Дали се простят? Дали това са крясъци изпълнени със страдание, с готовност да се завърнат? Дали са крясъци на облекчение, че най-сетне напущат това умиращо място?
Мах на крилете, след това още един... С всеки идващ те се отдалечават от зимата. С всеки един се доближават към лятото, към тяхната вяра и комфорт, към сигурното си бъдеще.
Интересно е, че дори младите птици – тези, които са се излюпили едвам това лято, също политат. Те не знаят нищо за тази земя, която им предлага сигурност и прикритие, не знаят къде е и какъв брой време ще им отнеме да стигнат до нея. Но се стремят към нея – също толкоз старателно, както и родителите им. Не потвърждава ли това вроденото предпочитание, потребността за благополучие, благоденствие?
И откакто това предпочитание, тази цел ги е подтиквала да не престават напред, да хабят време и сили, те най-сетне идват. И се радват на изобилното, въпреки и мощно слънце, на топлия и мокър вятър. Строят си гнезда в най-сенчестите клони на дървета с разнообразни листа от тези у дома и се любуват на храната – по-различна от тази вкъщи, само че въпреки всичко изобилна храна. Но все пак, всяко тяхно деяние, всеки аспект от живота им е обвързван умишлено или не с дома – мястото, където в този момент цари зимата.
(Ако си мислите, че птиците не страдат от носталгия – дълбоко се лъжете. )
И въпреки всичко не разбирам, за какво се връщат през пролетта. Какво ги кара да размахат криле и да изминат същия дълъг и изтощителен път? Път, който за някои от тях е финален. Не е ли мястото, където са отишли да зимуват, по-добро? Няма ли повече слънце, непрекъснат вятър? Липсва ли храна или клоните на дърветата не са задоволително зелени? Не е ли безсмислено цялото това сноване всяка година...
А може би се връщат единствено поради пролетта и лятото. Защото мечтаят да видят дома си още веднъж в целия му искра и величие. Искат да почувстват по какъв начин тяхното слънце ги стопля, да се реят върху техния прочут прелестен вятър, да построят гнездата си в клоните на своите дървета. Да отгледат потомството си, да им покажат земята си, слънцето си, вятъра си, лятото си... И след това още веднъж да отлетят, с цел да се върнат.
Не знам за вас по какъв начин стартира пролетта. Доста хора се ориентират по цъфналите кокичета. Други сочат на мартениците и на топлината, която слънцето още веднъж стартира да излъчва. За мен пролетта идва, когато птиците се завърнат.
Автор: Неизвестен
Илюстрации: AtelierDorotheaKoch
