Българин за живота насред войната в Судан: Никой не може да избяга от смъртта
Никой не може да избяга от гибелта. Това е моя философия, която си е за мен, само че виждам да се вардя. Това споделя българинът Ясир посред войната в Судан.
Този следобяд у нас се прибират част от българите , които бяха евакуирани от Судан . Те прекараха последните дни в посолството ни в Берлин. До там стигнаха посредством специфичен полет на немските военновъздушни сили, съобщи.
Останалите ни сънародници, които съумяха да избягат от размирната африкански страна , се намират в Египет и Саудитска Арабия . Има обаче и наши сънародници, които остават в епицентъра на войната , за да оказват помощ на свои близки , които няма по какъв начин да изоставен Судан . В диалог с Ясир за няколко минути той съумява да открие интернет връзка. Телефоните не работят от дни , а токът се поддържа единствено от генератори.
„ Стана ненадейно. Обаче това - да се стигне до подобен смут, никой не го очакваше . Не. По принцип суданците са кротичък народ. Като има война, нищо няма наред. Но се държим. Ние сме съвсем в центъра на Хартум. Някъде на към 6 км от летището. Стрелба непрекъсната . Няма по-ужасно нещо от войната ”, споделя Ясир.
Георги Милков: Воюващите в Судан генерали имат пари и оръжие да водят война до края на света
Той се е разделил с съвсем цялото си семейство, което съумява да избяга . „ Идеята е да се приберат в България благодарение на нашето посолство в Египет. Усеща се, когато хората в действителност драговолно са го взели. Денонощно се обаждат, непрекъснато се интересуват. Знам опциите на България и не чаках такова подпомагане, а в противен случай. Направо са герои за мен ”.
Засега Ясир остава в Хартум, с цел да се грижи за околните си, които не могат да пътуват. „ Имам още родственици, на които би трябвало да оказа помощ, няма по какъв начин. Те са възрастни дами и деца. Ако видя най-сетне, че изобщо не може да се живее, ще намеря метод да потегли ”.
Казва, че към този момент мъчно се намират гориво, медикаменти, храна и вода. „ Сега са оповестили три дни помирение. Малко по-спокойно не може да се каже, че е, само че тук там има някакви замени на изстрели. Но малко по-спокойно е. Може би човек бързо привиква с такива обстановки. При такива примирия хората излизат малко да се снабдят с храна, с нещо каквото може. Магазините не са отворени, само че суданците имат една такава линия – те в такива обстановки си оказват помощ. Който има, дава на който няма. Помагат си. Помагат си доста. Семейства тук с повече благоприятни условия, когато напускаха всичко раздадоха. Да не остава в дома нищо. Храна, всичко раздадоха по улиците на нуждаещите се ”.
Призивът на Ясир е светът да отвори порти и сърце за суданския народ. „ Надявам се доста страни да ги приютят, да ги приберат . Някак да се грижат за тях. Всички тук са напуснали домове – това са фамилии, това са лекари, инженери. Не сме чак богата страна, само че живеехме спокойно и умерено. Чувам по новините, че доста страни се месят, с цел да стане помирение. Дано….дано ”, надява се Ясир.
Този следобяд у нас се прибират част от българите , които бяха евакуирани от Судан . Те прекараха последните дни в посолството ни в Берлин. До там стигнаха посредством специфичен полет на немските военновъздушни сили, съобщи.
Останалите ни сънародници, които съумяха да избягат от размирната африкански страна , се намират в Египет и Саудитска Арабия . Има обаче и наши сънародници, които остават в епицентъра на войната , за да оказват помощ на свои близки , които няма по какъв начин да изоставен Судан . В диалог с Ясир за няколко минути той съумява да открие интернет връзка. Телефоните не работят от дни , а токът се поддържа единствено от генератори.
„ Стана ненадейно. Обаче това - да се стигне до подобен смут, никой не го очакваше . Не. По принцип суданците са кротичък народ. Като има война, нищо няма наред. Но се държим. Ние сме съвсем в центъра на Хартум. Някъде на към 6 км от летището. Стрелба непрекъсната . Няма по-ужасно нещо от войната ”, споделя Ясир.
Георги Милков: Воюващите в Судан генерали имат пари и оръжие да водят война до края на света
Той се е разделил с съвсем цялото си семейство, което съумява да избяга . „ Идеята е да се приберат в България благодарение на нашето посолство в Египет. Усеща се, когато хората в действителност драговолно са го взели. Денонощно се обаждат, непрекъснато се интересуват. Знам опциите на България и не чаках такова подпомагане, а в противен случай. Направо са герои за мен ”.
Засега Ясир остава в Хартум, с цел да се грижи за околните си, които не могат да пътуват. „ Имам още родственици, на които би трябвало да оказа помощ, няма по какъв начин. Те са възрастни дами и деца. Ако видя най-сетне, че изобщо не може да се живее, ще намеря метод да потегли ”.
Казва, че към този момент мъчно се намират гориво, медикаменти, храна и вода. „ Сега са оповестили три дни помирение. Малко по-спокойно не може да се каже, че е, само че тук там има някакви замени на изстрели. Но малко по-спокойно е. Може би човек бързо привиква с такива обстановки. При такива примирия хората излизат малко да се снабдят с храна, с нещо каквото може. Магазините не са отворени, само че суданците имат една такава линия – те в такива обстановки си оказват помощ. Който има, дава на който няма. Помагат си. Помагат си доста. Семейства тук с повече благоприятни условия, когато напускаха всичко раздадоха. Да не остава в дома нищо. Храна, всичко раздадоха по улиците на нуждаещите се ”.
Призивът на Ясир е светът да отвори порти и сърце за суданския народ. „ Надявам се доста страни да ги приютят, да ги приберат . Някак да се грижат за тях. Всички тук са напуснали домове – това са фамилии, това са лекари, инженери. Не сме чак богата страна, само че живеехме спокойно и умерено. Чувам по новините, че доста страни се месят, с цел да стане помирение. Дано….дано ”, надява се Ясир.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ