Синя България“ настоява за промени в Конституцията, чрез които да

„ Синя България “ упорства за промени в Конституцията, посредством които да се вкарат ясни ограничавания върху бюджетния недостиг и натрупването на външен дълг. Инициативата към този момент е получила политическа поддръжка от ГЕРБ-СДС.

„ Още в предизборната акция поставяхме този въпрос. Големият проблем с корупцията и инфлацията идва от големия бюджетен недостиг и трупането на дълг. Това са предпоставките за огромните обири “. Това съобщи в предаването „ Офанзива с Любо Огнянов “ по NOVA NEWS общинският консултант от „ Синя България ” Иван Сотиров.

Финансова политика и рецензии към ръководството

 

По думите на Сотиров, актуалният кабинет оправдава запазването на досегашната фискална рамка с аргумента, че тя е авансово заложена и неизбежна.

„ Каква беше остарялата политика, поради която си отиде предходното държавно управление? Предвидени са големи финансови разноски и огромен недостиг, с цел да могат да се осъществят мегакражби посредством публичните поръчки и издръжката на администрацията. Там са огромните пари и огромните злоупотреби “, сподели той.

Бюджетни благоприятни условия и потенциал на страната

 

Според него даже и след миналите месеци от началото на годината е съществувала опция за корекции в държавния бюджет.

„ Не виждам и по какъв начин ще бъдат усвоени тези милиарди. Няма планова подготвеност, няма механически запас, няма задоволително техника и потенциал за осъществяване на сходни строителни действия, даже и да има предпочитание “, добави той.

Идея за финансова дисциплинираност и исторически паралел

 

Сотиров уточни, че задачата е да се реализира необятен политически консенсус, сходен на този от 1997 година, когато след рецесията беше въведен валутният ръб.

„ Искаме да реализираме консенсус, сходен на този през 1997 година, когато след рецесията беше въведен валутният ръб. Тогава всички политически сили се сплотиха към финансова дисциплинираност и с помощта на това България години наред имаше уравновесени бюджети, а даже и остатъци “.

Ръст на недостига и риск от дългова взаимозависимост

 

Той твърди, че след 2020 година практиката с дефицитите последователно се е трансформирала в резистентен модел.

„ Изведнъж се одобри за обикновено да има 3% недостиг, а в този момент към този момент ни се оферират 6%. Това се показва като осветление на скрити дефицити, само че действително значи още дълг “, посочи той.

Предложение за парламентарен предел

 

По негови думи предлагането планува въвеждане на таван за бюджетен недостиг до 0,5% от Брутният вътрешен продукт.

„ Това е немският модел. Подобни правила има и в други европейски страни. Ограничаването на недостига ще докара и до ограничение на натрупването на външен дълг “.

Предупреждения за дългова вероятност

 

Сотиров предизвести, че България към този момент е минала прага от 30% външен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт.

„ Животът на заем е кражба от бъдещето на нашите деца. Това ни води към гръцкия и румънския сюжет и значи загуба на народен суверенитет. Големият външен дълг след това се заплаща с високи лихви и компенсира неналичието на промени и визия “.

Политическа поддръжка и потребност от болшинство

 

По отношение на поддръжката от ГЕРБ-СДС за конституционните промени той акцентира, че реализацията им ще изисква доста необятно политическо единодушие.

„ Би трябвало всички партии да ни поддържат, тъй като съвсем всички обещаваха финансова дисциплинираност. Без конституционно болшинство това няма по какъв начин да се случи “, безапелационен е той.

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News