Никос Казандзакис, завинаги разпнат
Никос Казандзакис
Писател, стихотворец, драматург, преводач /1883 – 1957/
Произход: остров Крит, Гърция, заможно семейство
Образование: доктор по право от Атинския университет, доктор по философия от Сорбоната
Интереси: литература, философия, език, социална активност, пътешествия
Най-известни произведения: „ Зорба гъркът “, „ Христос още веднъж разпнат “, „ Капитан Михалис “, „ Последното прелъщение на Христос “, „ Рапорт пред Ел Греко “
Признание: Отлъчен от Православната черква, неразрешен от Католическата, 9 пъти номиниран за Нобелова премия, без да я получи нито един път
Гръцкият публицист Никос Казандзакис е номиниран за Нобелова премия за литература 9 пъти – само че не печели нито един път. Номинациите са поради същинските стойности на писането му, загубите – поради конюнктурата.
Да бъдеш цялостен живот Казандзакис е изнурителен труд. Трябва да пишеш по този начин, че да накараш читателя всякога, щом в текста съчка изпука, да стисне зъби – дали нещо ще се срути върху героя, или ще се въздигне от него. Дали човешката душа постоянно ще се валя в калта, или, в случай че плаче дълго, ще има разтуха. Дали краищата на небето и земята ще се срещнат в теб, или Вселената те е изоставила. Казандзакис се готви за изумителния си фасон на писане прекомерно дълго - издава първия разказ чак на 51.
Но не е единствено писането.
Трудността е и в самото живеене, в метода, по който в бурята различаваш мълния от мълния, по който душата пулсира, по който разбираш дали ти шепне Бог, или Дяволът. Но в случай че беше елементарно, той нямаше да е несравним.
Човешките пътища са непредвидими като божиите – та нали те са моделът ни. В „ Рапорт пред Ел Греко ” Казандзакис споделя за духовното пътешестване из острови и манастири с поета Ангелос Сикелианос и по какъв начин душите им все остават непълни. Но портата на последния манастир се тръшва зад тях и виждат неистово цъфнал бадем, а Ангелос трансформира погледа в лирика:
„ Казах на бадема: Братко, поговори ми за Бога! И бадемът цъфна ” .
Такива неща търси Никос, по тази причина намира герои като Зорбас и даже божествения Христос в облика на земен Исус. А след това публицист и четец сядат дружно на брега на романа, люшкат се в ритъма на вълните и споделят простата рецепта за цялостно благополучие на Казандзакис – чаша вино, шепа печени кестени и звуците на морето.
Никос се ражда през 1883 на Крит. Баща му, праобраз на „ Капитан Михалис ”, е търговец, майка му - жена, цялостна с обич. През 1889 Крит се отделя от Османската империя след сполучливо въстание, само че момчето е във френски лицей в Наксос. В началото на 20 век той учи право в Атина, написа и разгласява разкази, есета, една пиеса. После в Париж учи философия, слуша лекции на Бергсон и прави дисертация за Ницше.
Обратно на Крит, Казандзакис се занимава с публицистика и литература. Критиците го подлагат на критика, тъй като написа на димотики, езикът на елементарните хора, и се застъпва за замяната на формалния „ катаревуза ”.
През 1910 Казандзакис се дами за писателката Галатея Алексиу. Бракът продължава 16 години, въпреки че има връзка и с Елени Самиу, дамата, която след това е с него до края на живота му. Той си вади хляба с преводи, а през Първата международна война се записва доброволец, само че е прочут, не го пускат на фронта, а министър председателят Венизелос го взима за консултант. Казандзакис чете Данте, евангелични и будистки текстове, написа и пиеси. През 1917 подхваща една от тези безумни стъпки, които са специфичен подарък от Съдбата - влага в лигнитна мина. Не схваща нищо и наема служащия Георгис Зорбас – Алексис в популярния разказ от 1946 „ Животът и времената на Алексис Зорбас “, по-познат като „ Зорбас гъркът ”. Книгата обаче не прави взрив незабавно, а през 1964, с кино лентата на Какоянис и Антъни Куин като нахалния, безконтролен, само че цялостен с усет на живот и божествено-човешки тайнства воин. Тогава Казандзакис е към този момент от 7 години в гроба, отвеян от левкемия.
И православната, и католическата черква считат за еретичен Христос от „ Последното прелъщение ”.
Това май е единственият въпрос, по който двете църкви са съгласни от към 1 000 години насамНикос Казандзакис
„ Това май е единственият въпрос, по който двете църкви са съгласни от към 1 000 години насам ”, споделя Казандзакис.
Романът е в Индекса на неразрешените книги, а православната черква отлъчва писателя и му отхвърля заравяне в осветена земя. Погребан е в защитната стена на родния Ираклион, а на гроба написа:
„ Не се надявам на нищо. Не се опасявам от нищо. Аз съм свободен ”.
Цял живот Казандзакис рови да стигне дъното на действителността – и не постоянно съумява. Един от неуспехите е обвързван с политиката.
В Берлин той се забърква с болшевишки групи и хрумвания. После пътува в Съюз на съветските социалистически републики, само че се разочарова от режима. Е, не се отхвърля изцяло от лявото, основава партия, насочена към дървеното желязо „ либерален социализъм ”. Слава, Богу, политическите му пристрастености са по-слаби от пристрастеността по живота и потъват в морето от пътешествия по света, които подхваща.
От тях се раждат прелестни пътеписи, идва и поредицата бележити романи.
Първият, „ Тода-Раба ”, е писан на френски и излиза през 1934, само че след войната Казандзакис просто избухва – „ Зорбас гъркът ”, „ Христос още веднъж разпнат ”, „ Капитан Михалис ”, „ Последното прелъщение ”, „ Рапорт пред Ел Греко ”.
Не факсимиле, а – публицист, който оставя шепа книги. Точно Никос Казандзакис надали заслужава Вселената да показва такава липса на въображение. Заради цената на текстовете му, той трябваше най-после да получи, в случай че не голяма заря, то най-малко впечатляващ фойерверк.
Фейсбук конгрес Най-ново видео
Писател, стихотворец, драматург, преводач /1883 – 1957/
Произход: остров Крит, Гърция, заможно семейство
Образование: доктор по право от Атинския университет, доктор по философия от Сорбоната
Интереси: литература, философия, език, социална активност, пътешествия
Най-известни произведения: „ Зорба гъркът “, „ Христос още веднъж разпнат “, „ Капитан Михалис “, „ Последното прелъщение на Христос “, „ Рапорт пред Ел Греко “
Признание: Отлъчен от Православната черква, неразрешен от Католическата, 9 пъти номиниран за Нобелова премия, без да я получи нито един път
Гръцкият публицист Никос Казандзакис е номиниран за Нобелова премия за литература 9 пъти – само че не печели нито един път. Номинациите са поради същинските стойности на писането му, загубите – поради конюнктурата.
Да бъдеш цялостен живот Казандзакис е изнурителен труд. Трябва да пишеш по този начин, че да накараш читателя всякога, щом в текста съчка изпука, да стисне зъби – дали нещо ще се срути върху героя, или ще се въздигне от него. Дали човешката душа постоянно ще се валя в калта, или, в случай че плаче дълго, ще има разтуха. Дали краищата на небето и земята ще се срещнат в теб, или Вселената те е изоставила. Казандзакис се готви за изумителния си фасон на писане прекомерно дълго - издава първия разказ чак на 51.
Но не е единствено писането.
Трудността е и в самото живеене, в метода, по който в бурята различаваш мълния от мълния, по който душата пулсира, по който разбираш дали ти шепне Бог, или Дяволът. Но в случай че беше елементарно, той нямаше да е несравним.
Човешките пътища са непредвидими като божиите – та нали те са моделът ни. В „ Рапорт пред Ел Греко ” Казандзакис споделя за духовното пътешестване из острови и манастири с поета Ангелос Сикелианос и по какъв начин душите им все остават непълни. Но портата на последния манастир се тръшва зад тях и виждат неистово цъфнал бадем, а Ангелос трансформира погледа в лирика:
„ Казах на бадема: Братко, поговори ми за Бога! И бадемът цъфна ” .
Такива неща търси Никос, по тази причина намира герои като Зорбас и даже божествения Христос в облика на земен Исус. А след това публицист и четец сядат дружно на брега на романа, люшкат се в ритъма на вълните и споделят простата рецепта за цялостно благополучие на Казандзакис – чаша вино, шепа печени кестени и звуците на морето.
Никос се ражда през 1883 на Крит. Баща му, праобраз на „ Капитан Михалис ”, е търговец, майка му - жена, цялостна с обич. През 1889 Крит се отделя от Османската империя след сполучливо въстание, само че момчето е във френски лицей в Наксос. В началото на 20 век той учи право в Атина, написа и разгласява разкази, есета, една пиеса. После в Париж учи философия, слуша лекции на Бергсон и прави дисертация за Ницше.
Обратно на Крит, Казандзакис се занимава с публицистика и литература. Критиците го подлагат на критика, тъй като написа на димотики, езикът на елементарните хора, и се застъпва за замяната на формалния „ катаревуза ”.
През 1910 Казандзакис се дами за писателката Галатея Алексиу. Бракът продължава 16 години, въпреки че има връзка и с Елени Самиу, дамата, която след това е с него до края на живота му. Той си вади хляба с преводи, а през Първата международна война се записва доброволец, само че е прочут, не го пускат на фронта, а министър председателят Венизелос го взима за консултант. Казандзакис чете Данте, евангелични и будистки текстове, написа и пиеси. През 1917 подхваща една от тези безумни стъпки, които са специфичен подарък от Съдбата - влага в лигнитна мина. Не схваща нищо и наема служащия Георгис Зорбас – Алексис в популярния разказ от 1946 „ Животът и времената на Алексис Зорбас “, по-познат като „ Зорбас гъркът ”. Книгата обаче не прави взрив незабавно, а през 1964, с кино лентата на Какоянис и Антъни Куин като нахалния, безконтролен, само че цялостен с усет на живот и божествено-човешки тайнства воин. Тогава Казандзакис е към този момент от 7 години в гроба, отвеян от левкемия.
И православната, и католическата черква считат за еретичен Христос от „ Последното прелъщение ”.
Това май е единственият въпрос, по който двете църкви са съгласни от към 1 000 години насамНикос Казандзакис
„ Това май е единственият въпрос, по който двете църкви са съгласни от към 1 000 години насам ”, споделя Казандзакис.
Романът е в Индекса на неразрешените книги, а православната черква отлъчва писателя и му отхвърля заравяне в осветена земя. Погребан е в защитната стена на родния Ираклион, а на гроба написа:
„ Не се надявам на нищо. Не се опасявам от нищо. Аз съм свободен ”.
Цял живот Казандзакис рови да стигне дъното на действителността – и не постоянно съумява. Един от неуспехите е обвързван с политиката.
В Берлин той се забърква с болшевишки групи и хрумвания. После пътува в Съюз на съветските социалистически републики, само че се разочарова от режима. Е, не се отхвърля изцяло от лявото, основава партия, насочена към дървеното желязо „ либерален социализъм ”. Слава, Богу, политическите му пристрастености са по-слаби от пристрастеността по живота и потъват в морето от пътешествия по света, които подхваща.
От тях се раждат прелестни пътеписи, идва и поредицата бележити романи.
Първият, „ Тода-Раба ”, е писан на френски и излиза през 1934, само че след войната Казандзакис просто избухва – „ Зорбас гъркът ”, „ Христос още веднъж разпнат ”, „ Капитан Михалис ”, „ Последното прелъщение ”, „ Рапорт пред Ел Греко ”.
Не факсимиле, а – публицист, който оставя шепа книги. Точно Никос Казандзакис надали заслужава Вселената да показва такава липса на въображение. Заради цената на текстовете му, той трябваше най-после да получи, в случай че не голяма заря, то най-малко впечатляващ фойерверк.
Фейсбук конгрес Най-ново видео