4 причини защо икономиката на Китай все още не се е стабилизирала
Китайската стопанска система не реализира положителни резултати, като възобновяване след Ковид пандемията е доста по-слабо и по-кратко от предстоящото от държавното управление.
Въпреки че формалният ритъм на напредък за 2023 година беше регистриран на 5.2%, някои анализатори считат, че действителният напредък може да е бил едвам 1-2%. В началото на 2024 година се следиха някои скромни усъвършенствания, само че като цяло растежът остава мощно подвластен от износа.
Ето 4 от главните аргументи за бавното възобновяване на Китайската стопанска система:
- Икономическо закъснение и загуба на доверие
След блокирането на Шанхай напролет на 2022 година доверието на потребителите и производителите доста спадна. Макар че имаше временен напредък, когато в края на 2022 година завършиха рестриктивните мерки поради Ковид пандемията, равнищата на доверие останаха ниски. Показателите за вътрешния бизнес демонстрират леко възобновяване, само че към момента са надалеч от историческите върхове. Този спад на доверието докара до едва потребителско търсене и лимитирани бизнес вложения.
- Срив в бранша на недвижимите парцели
Затрудненията на стопанската система се усложняват от срутва на бранша на недвижимите парцели. Той се трансформира в проблем номер едно, който визира цялостната икономическа непоклатимост. Усилията за справяне с тези проблеми включват разширение на кредитирането, облекчение на рестриктивните мерки за закупуване на жилища и понижаване на нападателната дипломатическа изразителност, само че мнозина считат, че тези ограничения са незадоволителни.
- Предизвикателства, свързани с водачеството и ръководството
Налице е необятно публикувано разбиране, че висшите ръководители, изключително Си Дзинпин, може да не са изцяло осведомени за икономическата обстановка, да не знаят какво да вършат, да не слагат стопански въпроси като предпочитани или да не са съгласни с рецензиите към тяхната политика. Тези схващания доведоха до липса на решителни дейности и до продължаващо концентриране върху запазването на господството на ККП и постигането на националистически цели, а не върху непосредствените стопански проблеми.
- Стратегически и идеологически промени
Фокусът на управлението върху софтуерната автономия, засиления идеологически надзор и стратегическото обособяване от Запада докара до обилни промени в политиката. Те включват огромни индустриални политики и вложения в съвременно произвеждане и нови технологии. Някои считат, че това е стратегическа неточност, която ще докара до по-бавен напредък и по-голям дълг, само че други считат, че това е нужна стъпка за обезпечаване на бъдещите стопански и стратегически потребности на Китай.
Тези фактори способстват за продължаващата неустойчивост на китайската стопанска система, което я прави уязвима както за вътрешни, по този начин и за интернационалните провокации. Без основни промени в политиката и метода на управлението пътят на стопанската система към непоклатимост остава нерешителен.
