Възможен ли е завой във външната политика на България след изборите
На 9 юни в България предстоят шестите парламентарни избори за три години. От едната страна са партии, които се назовават " евроатлантически ", от другата - такива, които споделят, че са " за мир ". Резултатът ще е значим за позициите на страната като член на Европейски Съюз и НАТО. Възможен ли е външнополитически завой?
Част от водещите партии в България споделят за себе си, че са твърдо " евроатлантически ". Друга част споделят, че са " за мир ".
Първите поддържат Украйна във войната, която Русия води против нея повече от две години. Вторите постоянно повтарят думи на агресора в Москва. Някои от тях не са срещу участието на страната в Европейския съюз ( Европейски Съюз ) и НАТО , най-малко на думи. Други са срещу.
Това е картината и преди шестите подред парламентарни избори в границите на три години. Те са 9 юни - дружно с постоянния избор за Европейски парламент.
България е член на Европейски Съюз и НАТО от близо две десетилетия. През 2023 година стана а до няколко години се пробва да влезе в Еврозоната. Страната беше една от първите, които споделиха, че след началото на съветската експанзия. Последните постоянни държавни управления - в това чисто и с оръжие. Все по-често обаче се чуват гласове за промяна на посоката - с взор към Русия под предлог, че това е народен интерес.
Членството в Европейски Съюз и НАТО обаче не всеки път е цялостна гаранция за проевропейски път на една страна и в Европа има образци - като Унгария под ръководството на Виктор Орбан и Словакия , отпред с.
От това следват няколко въпроса:
Какво се чака да бъде разпределението на силите в новия български парламент?Може ли България да направи завой във външната си политика и ориентировка след изборите?Кои са тематиките, по които това ще проличи? Кой къде е
От страната на " евроатлантизма " измежду обединенията, които се обрисува да бъдат в новото 50-о Народно заседание, са " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) , ГЕРБ и Движение за права и свободи. Първите две с поддръжката на третите управляваха 9 месеца дружно в името точно на " евроатлантизма ", само че недоразумение сред ПП-ДБ и ГЕРБ смъкна държавното управление. Движение за права и свободи застана откъм ГЕРБ.
Срещу тях са Българска социалистическа партия и " Възраждане " - с ескалираща проруска и евроскептична изразителност. На този терен с късмет за парламентарно посланичество в изборите взе участие и новата лява коалиция " Солидарна България " , отпред с Ваня Григорова, която има позиции, близки до тези на Българска социалистическа партия.
Парламентарна до момента партия, която заявява прозападни позиции, само че е мъчно да бъде причислена към лагер, е " ИТН " ( Има Такъв Народ ).
Засега социологическите изследвания преди вота плануват, че партиите с отчетлива евроскептична или проруска изразителност нямат късмет за болшинство след 9 юни.
Партии като Движение за права и свободи и ГЕРБ постоянно са заявили, а в този момент заемат твърда евроатлантическа позиция от началото на войната на Русия в Украйна. Политическите им дейности в годините обаче не всеки път са били еднопосочни.
" Те ще бъдат евроатлантици, до момента в който им е преференциално. Не съм сигурен, че в случай че в един миг задухат други ветрове, че те ще останат такива ", споделя политологът проф. Огнян Минчев в за Свободна Европа.
Изследване на " Галъп Интернешънъл " за от интервала 22 април - 2 май - малко измежду като се разбра, че страната отива на предварителни избори, демонстрира, че в нов парламент ГЕРБ би била първа политическа мощ с 26.5% , следвана от ПП-ДБ с 16.4% , Движение за права и свободи с 15.4% и " Възраждане " с 15.1% . Според проучването Българска социалистическа партия ще има 8.4% , а " ИТН " - 4.7% . Коалицията " Солидарна България " остава под линия с 2,2% .
В последните две седмици преди вота се появиха и сондажи за по-голям растеж на " Възраждане ", който може да размести подредбата. Но не и да промени общата картина, че " евроатлатническите " партии имат общ превес.
По кои тематики може да има завой
Външната политика на страните членки в Европейски Съюз до огромна се дефинира общо за целия Блок. Въпреки това има страни като Унгария и Словакия, които се пробват да се опълчват на общия европейски консенсус. Така да вземем за пример министър председателят на Унгария Виктор Орбан от близо година блокира помощта за Украйна.
Част от тематиките, посредством които се демонстрира външнополитическата ориентировка на България, са:
Военна помощ за Украйна и наказания против Русия;Членство в Еврозоната и Шенген.Енергетика - съветския газ и нефт
От партиите, които се чака да влязат в Народното събрание след изборите през юни, три споделят, че са с ясна евроатлантическа ориентировка - ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. И трите обединения поддържат военната помощ за Украйна, глобите против Русия, влизането на България в Еврозоната и цялостната самостоятелност от съветски енергийни доставки.
Въпреки това през годините ГЕРБ и Движение за права и свободи са подкрепяли решения, които облагодетелстват Русия. По време на третия мандат на Бойко Борисов беше издигнат газопроводът " Турски поток " , който заобикаля Украйна при доставките на газ за Европа. Според ГЕРБ на българска територия тръбата се споделя " Балкански поток " и по документи тя се води българска, само че резервираният потенциал за транспорт на газ по нея е в интерес на съветския колос " Газпром ".
От началото на войната в Украйна това се промени и ГЕРБ и Движение за права и свободи обществено се разграничиха от съветски зависимости.
В края на май следствие на сподели, че актуалният министър председател Димитър Главчев е изискал България да гласоподава с " въздържал се " за резолюцията на Организация на обединените нации за оповестяване на 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница. По информация на изданието това се е случило поради напън от страна на водача на ГЕРБ Бойко Борисов. Сърбия и Русия не поддържат резолюцията. ГЕРБ отхвърли да има нещо общо с тематиката.
" България заема една спорна позиция в интернационален подтекст на повърхността тя е западна страна, в дълбочина тя е надълбоко подвластна от Русия ", споделя Огнян Минчев.
Партията, която заема намерено проруски позиции, е " Възраждане ". През март 2024 година тя внесе законопроект за излизане на България от НАТО. Противопоставя на приемането на еврото, на каквато и да било помощ за Украйна и на наказания против Русия.
Българска социалистическа партия, въпреки и с не толкоз крайни позиции, пази също подкрепяни от Кремъл тези - като тази, че Западът би трябвало да спре да въоръжава Украйна, с цел да се стигне до помирение с Русия. Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни договаряния с Москва са възможни едвам откакто съветските войски се изтеглят и върнат.
Последната партия, която се чака да влезе в Народното събрание – Има Такъв Народ, поддържа оръжейните доставки за Украйна. През 2022 година, когато Русия спря доставките на газ за България обаче, партията, която тогава беше част от ръководещата коалиция, заяви, че е била за договаряния с съветската " Газпром ".
Формацията, от която ще се кандидатира Григорова - " Солидарна България ", също има проруски позиции. Често те са сходни с тези на Българска социалистическа партия. В началото на май Ваня Григорова взе участие в проява, при която написа " Тук отново ще има монумент " на оградата на към този момент демонтирания Паметник на Съветската войска.
Ще има ли завой
" Мисля, че има много огромно болшинство, което поддържа настоящия ни външнополитически курс и по принцип през годините се е видяло, че даже и да се появяват разнообразни партии в Народното събрание, външнополитическият курс не се трансформира ", споделя някогашният външен министър Ивайло Калфин .
Политологът проф. Огнян Минчев също не се чака радикална смяна във външната политика, само че съгласно него разширението на позициите на проруските партии " не може да няма отношение към балансите на българската външна политика, въпреки и индиректно ".
В собствен разбор за Даниел Смилов написа, че радикализацията от страна на партии като " Възраждане " е предстояща. За него по-интересно е държанието на систематични партии като Движение за права и свободи и ГЕРБ, които след изборите може да вземат " популисткия завой ", сходно на Унгария и Словакия, който да им разреши да си сътрудничат с крайнодесните.
На този декор от 2017 година президент на България е Румен Радев , който също постоянно поддържа близки до Кремъл тези. Само преди няколко дни той в София, с цел да се срещне с доближения до Русия маджарски министър председател Орбан. Противопоставя се на военната помощ за Украйна и даже споделя, че продължаващата поддръжка за Киев с оръжие може да ескалира войната. Но президентските пълномощия без парламентарно болшинство на същите позиции не разрешават смяна в курса на страната.
Част от водещите партии в България споделят за себе си, че са твърдо " евроатлантически ". Друга част споделят, че са " за мир ".
Първите поддържат Украйна във войната, която Русия води против нея повече от две години. Вторите постоянно повтарят думи на агресора в Москва. Някои от тях не са срещу участието на страната в Европейския съюз ( Европейски Съюз ) и НАТО , най-малко на думи. Други са срещу.
Това е картината и преди шестите подред парламентарни избори в границите на три години. Те са 9 юни - дружно с постоянния избор за Европейски парламент.
България е член на Европейски Съюз и НАТО от близо две десетилетия. През 2023 година стана а до няколко години се пробва да влезе в Еврозоната. Страната беше една от първите, които споделиха, че след началото на съветската експанзия. Последните постоянни държавни управления - в това чисто и с оръжие. Все по-често обаче се чуват гласове за промяна на посоката - с взор към Русия под предлог, че това е народен интерес.
Членството в Европейски Съюз и НАТО обаче не всеки път е цялостна гаранция за проевропейски път на една страна и в Европа има образци - като Унгария под ръководството на Виктор Орбан и Словакия , отпред с.
От това следват няколко въпроса:
Какво се чака да бъде разпределението на силите в новия български парламент?Може ли България да направи завой във външната си политика и ориентировка след изборите?Кои са тематиките, по които това ще проличи? Кой къде е
От страната на " евроатлантизма " измежду обединенията, които се обрисува да бъдат в новото 50-о Народно заседание, са " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) , ГЕРБ и Движение за права и свободи. Първите две с поддръжката на третите управляваха 9 месеца дружно в името точно на " евроатлантизма ", само че недоразумение сред ПП-ДБ и ГЕРБ смъкна държавното управление. Движение за права и свободи застана откъм ГЕРБ.
Срещу тях са Българска социалистическа партия и " Възраждане " - с ескалираща проруска и евроскептична изразителност. На този терен с късмет за парламентарно посланичество в изборите взе участие и новата лява коалиция " Солидарна България " , отпред с Ваня Григорова, която има позиции, близки до тези на Българска социалистическа партия.
Парламентарна до момента партия, която заявява прозападни позиции, само че е мъчно да бъде причислена към лагер, е " ИТН " ( Има Такъв Народ ).
Засега социологическите изследвания преди вота плануват, че партиите с отчетлива евроскептична или проруска изразителност нямат късмет за болшинство след 9 юни.
Партии като Движение за права и свободи и ГЕРБ постоянно са заявили, а в този момент заемат твърда евроатлантическа позиция от началото на войната на Русия в Украйна. Политическите им дейности в годините обаче не всеки път са били еднопосочни.
" Те ще бъдат евроатлантици, до момента в който им е преференциално. Не съм сигурен, че в случай че в един миг задухат други ветрове, че те ще останат такива ", споделя политологът проф. Огнян Минчев в за Свободна Европа.
Изследване на " Галъп Интернешънъл " за от интервала 22 април - 2 май - малко измежду като се разбра, че страната отива на предварителни избори, демонстрира, че в нов парламент ГЕРБ би била първа политическа мощ с 26.5% , следвана от ПП-ДБ с 16.4% , Движение за права и свободи с 15.4% и " Възраждане " с 15.1% . Според проучването Българска социалистическа партия ще има 8.4% , а " ИТН " - 4.7% . Коалицията " Солидарна България " остава под линия с 2,2% .
В последните две седмици преди вота се появиха и сондажи за по-голям растеж на " Възраждане ", който може да размести подредбата. Но не и да промени общата картина, че " евроатлатническите " партии имат общ превес.
По кои тематики може да има завой
Външната политика на страните членки в Европейски Съюз до огромна се дефинира общо за целия Блок. Въпреки това има страни като Унгария и Словакия, които се пробват да се опълчват на общия европейски консенсус. Така да вземем за пример министър председателят на Унгария Виктор Орбан от близо година блокира помощта за Украйна.
Част от тематиките, посредством които се демонстрира външнополитическата ориентировка на България, са:
Военна помощ за Украйна и наказания против Русия;Членство в Еврозоната и Шенген.Енергетика - съветския газ и нефт
От партиите, които се чака да влязат в Народното събрание след изборите през юни, три споделят, че са с ясна евроатлантическа ориентировка - ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. И трите обединения поддържат военната помощ за Украйна, глобите против Русия, влизането на България в Еврозоната и цялостната самостоятелност от съветски енергийни доставки.
Въпреки това през годините ГЕРБ и Движение за права и свободи са подкрепяли решения, които облагодетелстват Русия. По време на третия мандат на Бойко Борисов беше издигнат газопроводът " Турски поток " , който заобикаля Украйна при доставките на газ за Европа. Според ГЕРБ на българска територия тръбата се споделя " Балкански поток " и по документи тя се води българска, само че резервираният потенциал за транспорт на газ по нея е в интерес на съветския колос " Газпром ".
От началото на войната в Украйна това се промени и ГЕРБ и Движение за права и свободи обществено се разграничиха от съветски зависимости.
В края на май следствие на сподели, че актуалният министър председател Димитър Главчев е изискал България да гласоподава с " въздържал се " за резолюцията на Организация на обединените нации за оповестяване на 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница. По информация на изданието това се е случило поради напън от страна на водача на ГЕРБ Бойко Борисов. Сърбия и Русия не поддържат резолюцията. ГЕРБ отхвърли да има нещо общо с тематиката.
" България заема една спорна позиция в интернационален подтекст на повърхността тя е западна страна, в дълбочина тя е надълбоко подвластна от Русия ", споделя Огнян Минчев.
Партията, която заема намерено проруски позиции, е " Възраждане ". През март 2024 година тя внесе законопроект за излизане на България от НАТО. Противопоставя на приемането на еврото, на каквато и да било помощ за Украйна и на наказания против Русия.
Българска социалистическа партия, въпреки и с не толкоз крайни позиции, пази също подкрепяни от Кремъл тези - като тази, че Западът би трябвало да спре да въоръжава Украйна, с цел да се стигне до помирение с Русия. Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни договаряния с Москва са възможни едвам откакто съветските войски се изтеглят и върнат.
Последната партия, която се чака да влезе в Народното събрание – Има Такъв Народ, поддържа оръжейните доставки за Украйна. През 2022 година, когато Русия спря доставките на газ за България обаче, партията, която тогава беше част от ръководещата коалиция, заяви, че е била за договаряния с съветската " Газпром ".
Формацията, от която ще се кандидатира Григорова - " Солидарна България ", също има проруски позиции. Често те са сходни с тези на Българска социалистическа партия. В началото на май Ваня Григорова взе участие в проява, при която написа " Тук отново ще има монумент " на оградата на към този момент демонтирания Паметник на Съветската войска.
Ще има ли завой
" Мисля, че има много огромно болшинство, което поддържа настоящия ни външнополитически курс и по принцип през годините се е видяло, че даже и да се появяват разнообразни партии в Народното събрание, външнополитическият курс не се трансформира ", споделя някогашният външен министър Ивайло Калфин .
Политологът проф. Огнян Минчев също не се чака радикална смяна във външната политика, само че съгласно него разширението на позициите на проруските партии " не може да няма отношение към балансите на българската външна политика, въпреки и индиректно ".
В собствен разбор за Даниел Смилов написа, че радикализацията от страна на партии като " Възраждане " е предстояща. За него по-интересно е държанието на систематични партии като Движение за права и свободи и ГЕРБ, които след изборите може да вземат " популисткия завой ", сходно на Унгария и Словакия, който да им разреши да си сътрудничат с крайнодесните.
На този декор от 2017 година президент на България е Румен Радев , който също постоянно поддържа близки до Кремъл тези. Само преди няколко дни той в София, с цел да се срещне с доближения до Русия маджарски министър председател Орбан. Противопоставя се на военната помощ за Украйна и даже споделя, че продължаващата поддръжка за Киев с оръжие може да ескалира войната. Но президентските пълномощия без парламентарно болшинство на същите позиции не разрешават смяна в курса на страната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ