Портретът на един тиранин
Николай Василев
Трябва да си призная, че преди американските предизвестия, не си представях, че в седемдесетата година на своя живот и в двадесет и втората година на своето ръководство Владимир Путин ще поеме подобен грамаден риск като стартира пълномащабно нахлуване против най-голямата по повърхност след Русия европейска страна. Малцина анализатори и държавници допускаха, че един одобрен водач ще извърши сходно безумство. Дори множеството негови досегашни съидейници като Орбан, Льо Пен и Салвини признаха, че са имали доста неправилна визия за съветския президент. И защото от неговите следващи дейности зависи толкоз доста, е добре да преосмислим още веднъж и още веднъж що за човек е Владимир Владимирович Путин. И за какво толкоз дълго не успяхме да разчетем неговите проекти и не разбирахме на какво е кадърен.
Погрешната картина се дължи на това, че въпреки в някои връзки Путин да прилича диктаторите, с които светът си е имал работа през последните 100 години, в други връзки той е изцяло друг от тях.
Нека погледнем сходствата.
Подобно на Хитлер, Сталин и Мао Путин е безсърдечен. Никакви филантропични съображения не биха го възпрели да направи това, което си е наумил. Че е подобен, стана ясно още преди да поеме поста президент по време на Втората чеченска война. Без да му мигне окото, той срина Грозни със земята. В днешната война Путин показва коравосърдечиетоq присъщо на тримата огромни злодеи от 20 век и в случай че към момента броят на жертвите му не наближава техните, то дано не забравяме, че той може да ги надмине за един момент!
Друга линия, с която Путин си наподобява със злите диктатори е неговата недобросъвестност. Нито един договорq подписан от неговия режим не коства хартията, на която е написан. Броени часове преди нашествието неговите доближени повтаряха, че такова не се възнамерява.
Подобно на Хитлер, Сталин и Мао режимът на Путин е едноличен. Най-близкото му обграждане живее в боязън и рядко някой се осмелява да му опонира. Известно е, че Херман Гьоринг е изпитвал съмнения по отношение на нашествието в Съюз на съветските социалистически републики, а множеството членове на руското управление през 1929 година не са били уверени, че е настъпил моментът за колективизацията. Когато стартира нашествието в Украйна, Путин подложи на обществено оскърбление доста от съветските ръководители. От държанието на някои от тях като на ръководителя на Съвета на федерацията – горната камара на съветския парламент Валентина Матвиненко, пролича изненада от мащаба на „ операцията” и дискомфорт в създалата се обстановка.
С това обаче приликите на Путин с „ великите” диктатори свършват и стартират разликите. Именно тези разлики доведоха до неспособността на толкоз доста политици и анализатри
да го „ разчетат” преди да е станало прекомерно късно
Преди всичко, за разлика от Хитлер, Сталин и Мао Путин няма идеология, оттатък трите фиксидеи, които ще разгледаме по-долу. Това надали би трябвало да ни учудва. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше първата властова руска институция, която изостави марксизма. Деидеологизацията даде огромно преимущество на Путин и му оказа помощ да заблуди международната общественост. Знаем, че една от аргументите, заради която Хитлер губи войната е... че е нацист. Предпочита да прогони своите учени евреи, доста от които оказват неизмерима помощ на съперниците му. По времето на Холокоста отклонява значими запаси, нужни за воденето на войната, в гонене на своя демоничен проект. И най-много, поради това, че преглежда славяните като подчовеци и не съумява да завоюва многото антикомунисти в Съюз на съветските социалистически републики на своя страна. Сталин също робува на комунистическата идеология. Колективизацията мощно разклаща режима, само че руският водач поема този риск, тъй като е уверен, че не може да има същински социализъм до момента в който земеделските производители са частници.
Путин от своя страна дълго изглеждаше прагматик. Когато преценяваше, че е в интерес на режима му, той действаше като модернизатор. Можеше както да „ национализира”, по този начин и да приватизира. В други случаи демонстрираше угриженост към обществено слабите. Позата му на „ обществено консервативен” му печелеше благосклонности надалеч отвън границите на Русия, на фона на „ културната война”, която разтрисаше Запада. Путин постоянно демонстрираше, че е набожен, говореше за славянско и православно приятелство, само че през днешния ден не изпитва никакви скрупули на съвестта, когато изпраща чеченски и сирийски главорези в православна Украйна.
За разлика от множеството диктатори, Путин до момента не се е появил в униформа, с или без боен чин и не се е кичил с медали. Ще е забавно дали това ще се промени, в случай че и когато бъде заставен да изостави фантазията, че протичащото се в Украйна не е война.
Трябва да се признае, че през първите години на своето ръководство Путин реализира забележителни триумфи и това накара доста наблюдаващи и държавници да не помнят за ужасиите на Втората чеченска война. Русия реализира невероятни темпове на развиване и в случай че наклонността беше траяла, страната можеше в обозримо бъдеще да попадне в границите на първите четири - пет най-големи стопански системи в света. Паралелно с клептократичните олигарси, в Русия се появи и меритократична междинна класа. За разлика от фиаското на Горбачов Путин организира много сполучлива акция и понижи доста алкохолизма, изключително в огромните градове.
Важно е да подчертаем, че множеството западни наблюдаващи бяха уверени,
че Путин е персонално подкупен
Корупцията несъмнено е камшик, който унищожава доста страни, изключително такива с огромни естествени запаси като Русия. Но когато става дума за самия деспот, корумпираността постоянно се приема за симптом, че той евентуално мисли за живот след властта и за благополучие на фамилията си оттатък политическата обстановка. Тъй като съветският хайлайф от десетилетия живее с единия крайник отвън Русия, малко на брой чакаха, че Путин ще направи за себе си и за доближените си невероятно даже да стъпят в тези страни. Каква изгода да имаш яхта за стотици милиони долари в Тоскана – за една от които се приказва, че е благосъстоятелност на самия Путин, в случай че в никакъв случай няма да можеш да ѝ се насладиш? Но фактът, че тази година Путин навършва седемдесет, а не мисли за собствен правоприемник, трябваше да сигнализира външния свят. Корумпиран или не, Путин явно не си показва време, в което той няма да е на власт.
През двадесети век светът се беше напатил от диктатори аскети, отдадени на идеология и по тази причина хипотетичната корумпираност на Путин създаваше усещане, че той може да е апаш, само че не е фанатик. Накрая се оказа, че е тъкмо подобен и е подготвен да взриви света и себе си, в гонене на цели, които са взаимно несъвместими и на практика неосъществими. Това се оказа рецепта за злополука, само че до 24 февруари 2022 година малко на брой я видяха в цялостния ѝ мащаб.
Трябваше от дълго време да е станало ясно на всички, че
Путин е подготвен да прояви неописуема свирепост по отношение на всеки,
който се пробва:
1. Да заплаши безпределната му персонална власт в Русия.
2. Да заплаши „ единството” на „ Евразийското” постсъветско пространство, за което Путин има вяра, че е ”естествено цяло” – формирано от хора, с които руснаците са учели, работели, служили в Съветската войска и така нататък.
3. Да отхвърля на Русия статута на велика мощ, чиито стремежи не можело да бъдат пренебрегнати.
За света не беше толкоз елементарно да разбере що за деспот е Путин тъй като той постоянно изглеждаше податлив на взаимни отстъпки. Но се оказа, че е подготвен да прави взаимни отстъпки във формата, само че не и в наличието. И не е подготвен да се задоволи с отстъпки, лимитирани до региона на привидното.
Подобно на доста диктатори Путин обича да прави политическо шоу. Дава конференции в Екатерининската зала в Кремъл. Преминава през позлатени порти, отваряни от гвардейци в униформи от 18 век, заобиколен от шпалир от ликуващи подчинени. Парадира както с съветски имперски, по този начин и със руски знаци – според от аудиторията. Но всеки,
който го е приел за „ оперетъчен” деспот се е излъгал грубо.
Путин не се блазни от гръмки трофеи и звания. Предпочете да изпрати „ персоналния си адвокат” Медведев да го съставлява за един мандат в президентстовто, вместо да промени конституцията. Но нито за момент не отстъпи и йота от действителната власт. Толерираше многопартийност и всевъзможна съпротива, само че всеки, който действително застрашаваше властта му се оказваше в чужбина, в пандиза или мъртъв. Когато беше безвредно за властта му, просто си затваряше очите пред многолюдни ежедневни демонстрации. Но когато стартира войната в Украйна, нямаше съмнение да изпрати тежко въоръжени служители на реда, които да малтретират жена на над осемдесет години, излязла на улицата със саморъчно написан антивоенен афиш. Макар медиите в Русия постоянно да са били тежко манипулативни, едвам след експлоадирането на последната война Путин затвори тотално всички различни средства за всеобща информация като не направи изключение даже за обичаното от доста московчани радио „ Ехото на Москва”.
За разлика от Сталин, Путин не демонстрираше самоцелно предпочитание да ръководи посредством гнет. Но няма съмнение да прибегне до него, в случай че другите възможности е слизане от власт.
Уникалността на „ Модела Путин” се прояви и във външната политика.
Наследникът на съветските царе и комисари нямаше никакъв проблем протоколно да показва Лукашенко, Янукович или Токаев като глави на самостоятелни страни, само че войната потвърди, че е подготвен на всяка прекаленост, в случай че те или техни наследници, както е случая в Украйна, решат да проявят същинска самостоятелност. През 2013 година Путин беше подготвен да отпусне на Янукович помощ възлизаща на милиарди долари, с цел да го откаже от подписването на контракт за асоциирано участие в Европейски Съюз. Но когато към 2021 стана ясно, че не може да купи цивилизационния избор на украинците или някак да спре консолидацията им като обособена нация, не се поколеба да нападне. А щом „ операцията” му се провали, показва подготвеност да срине Украйна със земята. Днес той наподобява на буен от ревнивост брачен партньор, подготвен да убие някогашната си, само че не и да гледа по какъв начин тя живее с различен!
Путин избра да изгуби мястото на Русия в Г8, в сравнение с да се въздържи от дейности, с които да покаже, че „ с нея трябвало да се съобразяват”. Парадоксалното в тази ситуация е, че въпреки Русия да получи мястото си в Г8 несправедливо като жест от страна на Запада към „ гордостта” на най-обширната страна в света, тя имаше шансове в границите на още едно потомство да се трансформира в действителна икономическа мощ, която да разполага както с голям финансов и софтуерен запас, по този начин и с „ мека сила”, изключително в околните страни.
Парадоксът е, че с цел да може Русия да реализира всичко това, Путин трябваше да не е Путин! За да консолидира постигнатата стабилизация на страната след безредните години на Елцин, президентът трябваше да построява институции, а не да концентрира персонална власт. И най-много да съблюдава конституцията и да се отдръпна след приключването на втория си мандат. Днес никой няма визия по какъв начин ще наподобява Русия, в случай че и когато Путин не я държи със свидлив пестник. Светът надали ще спи умерено преди този момент да се случи, само че и тогава нямаме гаранции за благополучен излаз. Абдикацията на цар Николай II през 1917 година подсказва какво се случва когато по някаква причина едноличен режим бъде обезглавен.
Трябва да си призная, че преди американските предизвестия, не си представях, че в седемдесетата година на своя живот и в двадесет и втората година на своето ръководство Владимир Путин ще поеме подобен грамаден риск като стартира пълномащабно нахлуване против най-голямата по повърхност след Русия европейска страна. Малцина анализатори и държавници допускаха, че един одобрен водач ще извърши сходно безумство. Дори множеството негови досегашни съидейници като Орбан, Льо Пен и Салвини признаха, че са имали доста неправилна визия за съветския президент. И защото от неговите следващи дейности зависи толкоз доста, е добре да преосмислим още веднъж и още веднъж що за човек е Владимир Владимирович Путин. И за какво толкоз дълго не успяхме да разчетем неговите проекти и не разбирахме на какво е кадърен.
Погрешната картина се дължи на това, че въпреки в някои връзки Путин да прилича диктаторите, с които светът си е имал работа през последните 100 години, в други връзки той е изцяло друг от тях.
Нека погледнем сходствата.
Подобно на Хитлер, Сталин и Мао Путин е безсърдечен. Никакви филантропични съображения не биха го възпрели да направи това, което си е наумил. Че е подобен, стана ясно още преди да поеме поста президент по време на Втората чеченска война. Без да му мигне окото, той срина Грозни със земята. В днешната война Путин показва коравосърдечиетоq присъщо на тримата огромни злодеи от 20 век и в случай че към момента броят на жертвите му не наближава техните, то дано не забравяме, че той може да ги надмине за един момент!
Друга линия, с която Путин си наподобява със злите диктатори е неговата недобросъвестност. Нито един договорq подписан от неговия режим не коства хартията, на която е написан. Броени часове преди нашествието неговите доближени повтаряха, че такова не се възнамерява.
Подобно на Хитлер, Сталин и Мао режимът на Путин е едноличен. Най-близкото му обграждане живее в боязън и рядко някой се осмелява да му опонира. Известно е, че Херман Гьоринг е изпитвал съмнения по отношение на нашествието в Съюз на съветските социалистически републики, а множеството членове на руското управление през 1929 година не са били уверени, че е настъпил моментът за колективизацията. Когато стартира нашествието в Украйна, Путин подложи на обществено оскърбление доста от съветските ръководители. От държанието на някои от тях като на ръководителя на Съвета на федерацията – горната камара на съветския парламент Валентина Матвиненко, пролича изненада от мащаба на „ операцията” и дискомфорт в създалата се обстановка.
С това обаче приликите на Путин с „ великите” диктатори свършват и стартират разликите. Именно тези разлики доведоха до неспособността на толкоз доста политици и анализатри
да го „ разчетат” преди да е станало прекомерно късно
Преди всичко, за разлика от Хитлер, Сталин и Мао Путин няма идеология, оттатък трите фиксидеи, които ще разгледаме по-долу. Това надали би трябвало да ни учудва. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) беше първата властова руска институция, която изостави марксизма. Деидеологизацията даде огромно преимущество на Путин и му оказа помощ да заблуди международната общественост. Знаем, че една от аргументите, заради която Хитлер губи войната е... че е нацист. Предпочита да прогони своите учени евреи, доста от които оказват неизмерима помощ на съперниците му. По времето на Холокоста отклонява значими запаси, нужни за воденето на войната, в гонене на своя демоничен проект. И най-много, поради това, че преглежда славяните като подчовеци и не съумява да завоюва многото антикомунисти в Съюз на съветските социалистически републики на своя страна. Сталин също робува на комунистическата идеология. Колективизацията мощно разклаща режима, само че руският водач поема този риск, тъй като е уверен, че не може да има същински социализъм до момента в който земеделските производители са частници.
Путин от своя страна дълго изглеждаше прагматик. Когато преценяваше, че е в интерес на режима му, той действаше като модернизатор. Можеше както да „ национализира”, по този начин и да приватизира. В други случаи демонстрираше угриженост към обществено слабите. Позата му на „ обществено консервативен” му печелеше благосклонности надалеч отвън границите на Русия, на фона на „ културната война”, която разтрисаше Запада. Путин постоянно демонстрираше, че е набожен, говореше за славянско и православно приятелство, само че през днешния ден не изпитва никакви скрупули на съвестта, когато изпраща чеченски и сирийски главорези в православна Украйна.
За разлика от множеството диктатори, Путин до момента не се е появил в униформа, с или без боен чин и не се е кичил с медали. Ще е забавно дали това ще се промени, в случай че и когато бъде заставен да изостави фантазията, че протичащото се в Украйна не е война.
Трябва да се признае, че през първите години на своето ръководство Путин реализира забележителни триумфи и това накара доста наблюдаващи и държавници да не помнят за ужасиите на Втората чеченска война. Русия реализира невероятни темпове на развиване и в случай че наклонността беше траяла, страната можеше в обозримо бъдеще да попадне в границите на първите четири - пет най-големи стопански системи в света. Паралелно с клептократичните олигарси, в Русия се появи и меритократична междинна класа. За разлика от фиаското на Горбачов Путин организира много сполучлива акция и понижи доста алкохолизма, изключително в огромните градове.
Важно е да подчертаем, че множеството западни наблюдаващи бяха уверени,
че Путин е персонално подкупен
Корупцията несъмнено е камшик, който унищожава доста страни, изключително такива с огромни естествени запаси като Русия. Но когато става дума за самия деспот, корумпираността постоянно се приема за симптом, че той евентуално мисли за живот след властта и за благополучие на фамилията си оттатък политическата обстановка. Тъй като съветският хайлайф от десетилетия живее с единия крайник отвън Русия, малко на брой чакаха, че Путин ще направи за себе си и за доближените си невероятно даже да стъпят в тези страни. Каква изгода да имаш яхта за стотици милиони долари в Тоскана – за една от които се приказва, че е благосъстоятелност на самия Путин, в случай че в никакъв случай няма да можеш да ѝ се насладиш? Но фактът, че тази година Путин навършва седемдесет, а не мисли за собствен правоприемник, трябваше да сигнализира външния свят. Корумпиран или не, Путин явно не си показва време, в което той няма да е на власт.
През двадесети век светът се беше напатил от диктатори аскети, отдадени на идеология и по тази причина хипотетичната корумпираност на Путин създаваше усещане, че той може да е апаш, само че не е фанатик. Накрая се оказа, че е тъкмо подобен и е подготвен да взриви света и себе си, в гонене на цели, които са взаимно несъвместими и на практика неосъществими. Това се оказа рецепта за злополука, само че до 24 февруари 2022 година малко на брой я видяха в цялостния ѝ мащаб.
Трябваше от дълго време да е станало ясно на всички, че
Путин е подготвен да прояви неописуема свирепост по отношение на всеки,
който се пробва:
1. Да заплаши безпределната му персонална власт в Русия.
2. Да заплаши „ единството” на „ Евразийското” постсъветско пространство, за което Путин има вяра, че е ”естествено цяло” – формирано от хора, с които руснаците са учели, работели, служили в Съветската войска и така нататък.
3. Да отхвърля на Русия статута на велика мощ, чиито стремежи не можело да бъдат пренебрегнати.
За света не беше толкоз елементарно да разбере що за деспот е Путин тъй като той постоянно изглеждаше податлив на взаимни отстъпки. Но се оказа, че е подготвен да прави взаимни отстъпки във формата, само че не и в наличието. И не е подготвен да се задоволи с отстъпки, лимитирани до региона на привидното.
Подобно на доста диктатори Путин обича да прави политическо шоу. Дава конференции в Екатерининската зала в Кремъл. Преминава през позлатени порти, отваряни от гвардейци в униформи от 18 век, заобиколен от шпалир от ликуващи подчинени. Парадира както с съветски имперски, по този начин и със руски знаци – според от аудиторията. Но всеки,
който го е приел за „ оперетъчен” деспот се е излъгал грубо.
Путин не се блазни от гръмки трофеи и звания. Предпочете да изпрати „ персоналния си адвокат” Медведев да го съставлява за един мандат в президентстовто, вместо да промени конституцията. Но нито за момент не отстъпи и йота от действителната власт. Толерираше многопартийност и всевъзможна съпротива, само че всеки, който действително застрашаваше властта му се оказваше в чужбина, в пандиза или мъртъв. Когато беше безвредно за властта му, просто си затваряше очите пред многолюдни ежедневни демонстрации. Но когато стартира войната в Украйна, нямаше съмнение да изпрати тежко въоръжени служители на реда, които да малтретират жена на над осемдесет години, излязла на улицата със саморъчно написан антивоенен афиш. Макар медиите в Русия постоянно да са били тежко манипулативни, едвам след експлоадирането на последната война Путин затвори тотално всички различни средства за всеобща информация като не направи изключение даже за обичаното от доста московчани радио „ Ехото на Москва”.
За разлика от Сталин, Путин не демонстрираше самоцелно предпочитание да ръководи посредством гнет. Но няма съмнение да прибегне до него, в случай че другите възможности е слизане от власт.
Уникалността на „ Модела Путин” се прояви и във външната политика.
Наследникът на съветските царе и комисари нямаше никакъв проблем протоколно да показва Лукашенко, Янукович или Токаев като глави на самостоятелни страни, само че войната потвърди, че е подготвен на всяка прекаленост, в случай че те или техни наследници, както е случая в Украйна, решат да проявят същинска самостоятелност. През 2013 година Путин беше подготвен да отпусне на Янукович помощ възлизаща на милиарди долари, с цел да го откаже от подписването на контракт за асоциирано участие в Европейски Съюз. Но когато към 2021 стана ясно, че не може да купи цивилизационния избор на украинците или някак да спре консолидацията им като обособена нация, не се поколеба да нападне. А щом „ операцията” му се провали, показва подготвеност да срине Украйна със земята. Днес той наподобява на буен от ревнивост брачен партньор, подготвен да убие някогашната си, само че не и да гледа по какъв начин тя живее с различен!
Путин избра да изгуби мястото на Русия в Г8, в сравнение с да се въздържи от дейности, с които да покаже, че „ с нея трябвало да се съобразяват”. Парадоксалното в тази ситуация е, че въпреки Русия да получи мястото си в Г8 несправедливо като жест от страна на Запада към „ гордостта” на най-обширната страна в света, тя имаше шансове в границите на още едно потомство да се трансформира в действителна икономическа мощ, която да разполага както с голям финансов и софтуерен запас, по този начин и с „ мека сила”, изключително в околните страни.
Парадоксът е, че с цел да може Русия да реализира всичко това, Путин трябваше да не е Путин! За да консолидира постигнатата стабилизация на страната след безредните години на Елцин, президентът трябваше да построява институции, а не да концентрира персонална власт. И най-много да съблюдава конституцията и да се отдръпна след приключването на втория си мандат. Днес никой няма визия по какъв начин ще наподобява Русия, в случай че и когато Путин не я държи със свидлив пестник. Светът надали ще спи умерено преди този момент да се случи, само че и тогава нямаме гаранции за благополучен излаз. Абдикацията на цар Николай II през 1917 година подсказва какво се случва когато по някаква причина едноличен режим бъде обезглавен.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ