Николай ВасилевНяма нищо по-ужасно от това националното знаме да се

Николай Василев

Няма нищо по-ужасно от това националното знаме да се трансформира в мотив за разделяне на нацията, само че тъкмо това за жалост се случва в България. Всичко стартира когато доста от нас си сложиха украинското знаме на профилите в обществените мрежи, а то бе издигнато и пред Столична община. Симпатизантите на путинизма у нас се пробваха да показват това, като отказване от личното знаме! Те предизвикателно сложиха българското знаме на своите профили. Посланието бе явно. Макар да не опазиха обществено агресора в Украйна, те внушават, че България надали не, няма залог в тази война. Тя единствено търпи вреди. Истината е напълно друга. Ако Съединени американски щати, Англия и Франция надали ще пострадат кой знае какъв брой от възможна цялостна или частична съветска победа, то за България всичко по-малко от цялостното прогонване на агресора от интернационално приетите граници на Украйна би било тежка загуба!

При замразен спор и нова студена война, България ще остане

поле на хибридно опълчване

и обществото ни ще бъде разкъсвано за още доста години. България ще има мир и успокоение само, в случай че след войната се появи Русия, която няма упоритости надхвърлящи съхранението на интернационално приетите ѝ граници, която схваща, че с цел да ги запази се нуждае от помощта на Колективния Запад, която схваща, че Украйна (с Крим), Балтийските страни и т.н са вечно изгубени за " съветския свят ", само че от изток и юг дебнат страховити закани...

Нека не се лъжем. Разделението у нас в никакъв случай не е било идеологическо. (Понятия като ляво и дясно, постоянно би трябвало да бъдат поставяни в кавички!) Докато социализмът и комунизмът се привиждат като някаква европейска мода, у нас тези хрумвания са маргинални. Когато обаче понятието " комунизъм " се свърже с Русия, се получава взривоопасна примес и последват неописуеми ужаси. Но колкото и антикомунистическа да е реториката на Путин. Колкото и той да жигосва Ленин и революцията... за нашите до неотдавна уверени комунисти той ще е воин.

Помним по какъв начин през 80-те Тодор Живков изостави идеологията и се впусна в закононарушението наречено " Възродителен развой ". Преките му жертви бяха българските турци и мюсюлмани. Но целта му беше цялото българското общество. Всеки трябваше да се дефинира. Или си българин и родолюбец, или си безродник и прислужник на Анкара и Вашингтон...

Днес Румен

Радев култивира нова версия на този обикновен Тодорживковски шовинизъм

Заиграване с обикновената картина за света, съгласно която българите не сме западняци. Различни сме. Никога няма да ни одобряват в сърцето на Западната цивилизация. Интеграцията с нея ни обрича да сме колония. Западът желае да се откажем от нашите обичаи, от нашата самостоятелност, но ние няма да им се дадем. Трябва да имаме лични сили... но не такива, които да зависят от Вашингтон и Брюксел.

Байракът на Рожен носи и друго (старо) обръщение: Основната

опасност са турците и мюсюлманите

Те се канят да откъснат огромни елементи от България и Западът няма да ни отбрани, тъй като те са негови галеници (срещу Русия). Затова ние не би трябвало да късаме връзките си с Москва. Само тя в миналото ни е помогнала да се отървем от турците и в случай че се наложи единствено тя отново би го направила. Така, че за нас е по-добре тя да победи в Украйна.

Огромния флаг в Родопите (район със " смесено население " ) е знак и към местите мюсюлмани: " Тук е България. Тя е православна и русофилска. Съобразявайте се! А който не му харесва - прав му път! ".
Посланието е ясно ориентирано и към тези, които се опасяват, че може да изгубим Родопите. (Много от тях мислят, че към този момент сме ги изгубили!) Кой ще отбрани българското? Президентът свири общ брой! Да се обединят патриотите. " Възраждане ". " здравите сили " в Българска социалистическа партия, Вътрешна македонска революционна организация,:истинските българи "... Всички, които поддържат Байрака!

Другите са безродници!

Някога тодорживковото заиграване с обикновения шовинизъм се провали. Непосредствено след рухването на режима, болшинството българи осъдиха тъй наречените " възродителен развой ". Поне половин България със пристрастеност направи своя " цивилизационен " избор. Да станем неделима част от демократичния Запад. Но една много забележителна част от обществото не го възприе със сърцето си. Евроинтеграцията продължи да му се привижда като кяр, не като полезност, която би трябвало да се пази, даже на висока цена. Неуспехите в битката с корупцията се привиждат на мнозина като резултат от " слободията " след 1989 година

Радев добре осъзнава, че обикновеният шовинизъм в България няма да събере под байраците болшинството от българите, както направи Слободан Милошевич в Сърбия преди три десетилетия. Затова стартира " момчетата и девойките " от Политическа партия, които трябваше да торпилират ГЕРБ и Борисов, след което самите те да се провалят... и да пристигна ред на " здравите сили " предвождани от него самия!
Но вместо това се получи едно необятно (поне формално) евроатлантическо болшинство в няколко национални събрания, което най-после въпреки всичко съумя да излъчи държавно управление. Това естествено го вбеси! Няма подозрение, че той ще прави всичко по силите си, с цел да го провали.
Но в случай че болшинството успее да стартира един либерален български родолюбив план - за мощна и просперираща България в границите на Европейски Съюз и НАТО, в случай че убеди сънародниците, че е по-добре да имаме българско евро, в сравнение с лев в ръб (или не дай Боже с рухнала стойност), че е по-добре България да има доста въздействие в Западните Балкани и да успее да построи мощно съдействие със Северна Македония, в сравнение с да води тежки схоластични разногласия, които да останат неразбрани за другите европейци - обикновеният шовинизъм ще остане маргинално събитие. Ако обаче кабинетът Денков - Габриел се провали... в случай че поддръжката за Украйна и подобряването на връзките със Скопие се привидят трайно не като отбрана на националния интерес, а като оттегляне и " игра по непозната свирка ", то нищо положително не ни чака!