Да си болен в България и в Германия: прилики и разлики
Николай Цеков обобщава изводите, до които стигна състоял се в София конгрес на Германо-българската индустриално-търговска камара за разликите в качеството и достъпността до здравно обслужване в България и в Германия.
„ Българските лечебни заведения се ръководят с обикновени изчисления какъв брой са приходите и разноските. Нас не ни интересува каква е смъртността измежду нашите пациенти или какви са новостите в лекуването. Важното е несъответствието сред приходите и разноските за месеца да не се утежни още повече. Управите на лечебните заведения се занимават единствено с финансови въпроси. Въобще не обсъждаме качеството на здравното обслужване или пък хуманната страна на грижите за болните. Интересуват ни не медицинските проблеми на пациента, а по коя клинична пътека ще мине и какъв брой пари ще получим за него “. Това съобщи пред форума началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев. И напомни, че българските лечебни заведения към момента нямат рейтинг за качеството на здравното обслужване, каквито имат всички лечебни заведения в развитите страни. “По какви индикатори се конкурират между тях българските лечебни заведения? Та ние нямаме даже данни за смъртността в лечебните заведения, нямаме информация за вътрешно-болничните инфекции, нямаме статистика за възможностите на нашите пациенти за по-дълъг и по-качествен живот. В лечебни заведения като тези от международната верига „ Джон Хопкинс “ специфичен директорски ръб следи единствено и само качеството на здравното и хуманното обслужване на болните. Ако в България не се замислим и не работим върху хуманността и милосърдието в здравното обслужване, няма по какъв начин да имаме удовлетворени пациенти и блян на завършващите български лекари и сестри да работят в родината си “, установи още проф. Гудев.
Как е в Германия?
Деформациите в българското опазване на здравето са в действителност тежки. Един от резултатите е насилственото дофинансиране на здравното обслужване от джоба на другояче здравно обезпечени пациенти. В Германия то е не повече от 10-15% от цената на медицинските операции и медикаментите, до момента в който в България половината от здравните услуги са за сметка на обезпечените. Това установи доцент Димо Кюркчиев, който има зад тила си 14-годишна лекарска процедура в Германия, а понастоящем е приближен доктор на посолствата в София на Германия, Австрия и Швейцария.
През немската здравна система годишно минават 20 милиона нуждаещи се от здравно обслужване хора, за чието лекуване 120-те държавни и още най-малко толкоз частни здравни каси в страната заплащат над 80 милиарда евро - или приблизително по 4 500 евро на пациент. „ В България тази сума е сведена до символичните 500 евро. Ето за какво тежко болните българи са принудени да разпродават имуществото си, с цел да имат късмет за по-благоприятен излаз “, добавя доктор Кюркчиев. Част от деформациите в българското опазване на здравето той отдава на монополизма, натрапен от единствената здравна каса в страната. „ Представяте ли си какъв брой неуместно би било даже да си помислим, че в модерна България има единствено един вестник или единствено една телевизия или банка. Но никой не се замисля какъв брой нездравословно е, че финансирането на здравното обслужване в страната е концентрирано в ръцете на една-единствена здравна каса “, акцентира Кюркчиев. И предсказва, че с цел да резервира монопола си, тази каса ще се стреми да просъществува во веки веков, тъй като това устройва тези, които извличат изгоди от ненормалната обстановка.
Според специалиста, огромният брой здравни каси в Германия самичък по себе си не е панацея за проблемите в здравната система. Но той подсигурява конкуренция и надзор върху разноските и качеството на медицинските грижи. „ Броят на здравно неосигурените немски жители е редуциран до 45-50 хиляди души на фона на 80-милионното население на страната. А в 7-милионна България даже не знаем дали неосигурените са 1,5 милиона или 2 милиона души. Но очевидно управлението на единствената българската здравна каса не се тормози, че в следствие от това в нейния бюджет поражда половинмилиарден недостиг “, споделя още доктор Кюркчиев. Според него на България са нужни най-малко три здравни каси, които да се конкурират между тях за здравните вноски на от ден на ден пациенти. Това би довело до излизане на системата от сегашната парализа.
Печални върхове
Здравната система в България е нереформирана. В нея от години се е наложила порочната политика пари да се дават най-много за доста скъпи лекувания, медикаменти и консумативи за мъчно лечими болести, каквито са тежките сърдечни и онкологични премеждия. Могъщите лобита на управленията на държавните и частните лечебни заведения в съюз с немалка част от лекарската колегия и в компанията на производителите и дистрибуторите на медикаменти, инсталация и консумативи са твърдо „ абонирани “ за най-големите парични потоци от здравния бюджет на страната. С цел да се „ усвояват “ отпуснатите средства се вършат голям брой ненужни и напряко безсмислени интервенции и процедури, съпроводени от скъпи проучвания и вложение на още по-скъпи медицински консумативи. На процедура този голям теч на пари от джоба на данъкоплатците не оказва никакъв резултат върху спада на заболеваемостта. По растеж на сърдечно-съдовите болести, по периодичност на мозъчните инсулти и по коефициента на преждевременна смъртност измежду хората на възраст сред 45 и 60 години България от десетилетия заема печалното първо място в Европа, настояват специалисти, взели участие във форума.
В Германия мисленето по този извънредно значим за здравето на всяка нация въпрос е напълно друго. Представителят на Сдружението на немските държавни здравни каси Йоханес Айзенбарт показва, че в страната му от дълго време е открита голямата изгода и за жителите, и за бюджетите на здравните фондове от ранната профилактика на огромен брой тежки и нерядко нелечими или мъчно лечими хронични болести. Германските здравни каси предизвикват и заплащат проучванията и наблюдението на голям брой постоянно срещани премеждия, а систематичната профилактика интензивно се ползва още при хората на възраст от 35 години нагоре.
„ Българските лечебни заведения се ръководят с обикновени изчисления какъв брой са приходите и разноските. Нас не ни интересува каква е смъртността измежду нашите пациенти или какви са новостите в лекуването. Важното е несъответствието сред приходите и разноските за месеца да не се утежни още повече. Управите на лечебните заведения се занимават единствено с финансови въпроси. Въобще не обсъждаме качеството на здравното обслужване или пък хуманната страна на грижите за болните. Интересуват ни не медицинските проблеми на пациента, а по коя клинична пътека ще мине и какъв брой пари ще получим за него “. Това съобщи пред форума началникът на Клиниката по кардиология в ИСУЛ проф. Асен Гудев. И напомни, че българските лечебни заведения към момента нямат рейтинг за качеството на здравното обслужване, каквито имат всички лечебни заведения в развитите страни. “По какви индикатори се конкурират между тях българските лечебни заведения? Та ние нямаме даже данни за смъртността в лечебните заведения, нямаме информация за вътрешно-болничните инфекции, нямаме статистика за възможностите на нашите пациенти за по-дълъг и по-качествен живот. В лечебни заведения като тези от международната верига „ Джон Хопкинс “ специфичен директорски ръб следи единствено и само качеството на здравното и хуманното обслужване на болните. Ако в България не се замислим и не работим върху хуманността и милосърдието в здравното обслужване, няма по какъв начин да имаме удовлетворени пациенти и блян на завършващите български лекари и сестри да работят в родината си “, установи още проф. Гудев.
Как е в Германия?
Деформациите в българското опазване на здравето са в действителност тежки. Един от резултатите е насилственото дофинансиране на здравното обслужване от джоба на другояче здравно обезпечени пациенти. В Германия то е не повече от 10-15% от цената на медицинските операции и медикаментите, до момента в който в България половината от здравните услуги са за сметка на обезпечените. Това установи доцент Димо Кюркчиев, който има зад тила си 14-годишна лекарска процедура в Германия, а понастоящем е приближен доктор на посолствата в София на Германия, Австрия и Швейцария.
През немската здравна система годишно минават 20 милиона нуждаещи се от здравно обслужване хора, за чието лекуване 120-те държавни и още най-малко толкоз частни здравни каси в страната заплащат над 80 милиарда евро - или приблизително по 4 500 евро на пациент. „ В България тази сума е сведена до символичните 500 евро. Ето за какво тежко болните българи са принудени да разпродават имуществото си, с цел да имат късмет за по-благоприятен излаз “, добавя доктор Кюркчиев. Част от деформациите в българското опазване на здравето той отдава на монополизма, натрапен от единствената здравна каса в страната. „ Представяте ли си какъв брой неуместно би било даже да си помислим, че в модерна България има единствено един вестник или единствено една телевизия или банка. Но никой не се замисля какъв брой нездравословно е, че финансирането на здравното обслужване в страната е концентрирано в ръцете на една-единствена здравна каса “, акцентира Кюркчиев. И предсказва, че с цел да резервира монопола си, тази каса ще се стреми да просъществува во веки веков, тъй като това устройва тези, които извличат изгоди от ненормалната обстановка.
Според специалиста, огромният брой здравни каси в Германия самичък по себе си не е панацея за проблемите в здравната система. Но той подсигурява конкуренция и надзор върху разноските и качеството на медицинските грижи. „ Броят на здравно неосигурените немски жители е редуциран до 45-50 хиляди души на фона на 80-милионното население на страната. А в 7-милионна България даже не знаем дали неосигурените са 1,5 милиона или 2 милиона души. Но очевидно управлението на единствената българската здравна каса не се тормози, че в следствие от това в нейния бюджет поражда половинмилиарден недостиг “, споделя още доктор Кюркчиев. Според него на България са нужни най-малко три здравни каси, които да се конкурират между тях за здравните вноски на от ден на ден пациенти. Това би довело до излизане на системата от сегашната парализа.
Печални върхове
Здравната система в България е нереформирана. В нея от години се е наложила порочната политика пари да се дават най-много за доста скъпи лекувания, медикаменти и консумативи за мъчно лечими болести, каквито са тежките сърдечни и онкологични премеждия. Могъщите лобита на управленията на държавните и частните лечебни заведения в съюз с немалка част от лекарската колегия и в компанията на производителите и дистрибуторите на медикаменти, инсталация и консумативи са твърдо „ абонирани “ за най-големите парични потоци от здравния бюджет на страната. С цел да се „ усвояват “ отпуснатите средства се вършат голям брой ненужни и напряко безсмислени интервенции и процедури, съпроводени от скъпи проучвания и вложение на още по-скъпи медицински консумативи. На процедура този голям теч на пари от джоба на данъкоплатците не оказва никакъв резултат върху спада на заболеваемостта. По растеж на сърдечно-съдовите болести, по периодичност на мозъчните инсулти и по коефициента на преждевременна смъртност измежду хората на възраст сред 45 и 60 години България от десетилетия заема печалното първо място в Европа, настояват специалисти, взели участие във форума.
В Германия мисленето по този извънредно значим за здравето на всяка нация въпрос е напълно друго. Представителят на Сдружението на немските държавни здравни каси Йоханес Айзенбарт показва, че в страната му от дълго време е открита голямата изгода и за жителите, и за бюджетите на здравните фондове от ранната профилактика на огромен брой тежки и нерядко нелечими или мъчно лечими хронични болести. Германските здравни каси предизвикват и заплащат проучванията и наблюдението на голям брой постоянно срещани премеждия, а систематичната профилактика интензивно се ползва още при хората на възраст от 35 години нагоре.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ