Жител на Харков: България се е задавила от страхове, не падайте на колене и не молете за газ чудовището от Кремъл
Николай Слатински
Докато си пишем с мой другар от Харков, без да се окайвам, несъмнено, и без да се жалвам, естествено, аз му споделям с думи елементарни какви ограничения подхващам, подготвяйки се за една допустимо много тежка зима поради енергийната и в частност газовата рецесия, резултат от рекета, шантажа, издевателството и изнудването на Империята на злото.
Но – признавам си – споделям това, което виждам и което ме изпълва с засегнатост и възмущение – възходящите страхове измежду необятните, по този начин да го кажа, национални български маси, какво ни чака през зимата.
Изненадан съм, пиша му, дори не толкоз от съзнателното втълпяване на страхове от част от политиците (какво да искаш от сходни политици – те са си ненапълно лъжци, ненапълно мерзавци и по кое време ли не са били – имах опцията да ги видя с очите си преди време), колкото от плашливостта, превръщаща се в естествено положение на народа ни или най-малко на по-голямата му половина.
Моят харковски правилен другар (и състудент отпреди повече от 45 години) за известно време се умълча, не ми отговаряше. Реших, че Харков отново го бомбардират.
И ето, едвам в този момент той ми отговори посредством един много дълъг и раздрусал ме целия монолог:
- Доколкото проследявам нещата и съдейки по това, което си приказваме, вие в България сте се задавили от страхове и неприятни упования, поддали сте се на доста висока степен на тревога и мъчителен скептицизъм.
Спокойно, нищо чак пък толкоз безнадеждно няма. Обзел ви е боязън от самия боязън! А това е най-болезненият и парализиращ боязън.
И тази зима ще мине и замине. Няма ужасно, не ви чакат блокадни дни като в Ленинград...
Може идващата зима да е малко по-сложна за вас, само че не повече от това. Нищо повече от това!
Следващата пролет ще си казвате – а ние какво чакахме, а ние по какъв начин се плашехме, а ние каква я мислехме, а ние по какъв начин се бяхме овайкали!
Пак ти споделям - умерено!
Нас ни обстрелват всекидневно и еженощно, кръглодневно и кръглонощно. Нас ни мародерстват, подпалват, унищожават, унищожават. Нас ни насилват, изнасилват, изтезават, убиват. Нас една варварска страна, с безчовечен водач, с варварска идеология, с безчовечен безучастно публично мнение желае да ни няма, да ни заровят надълбоко подземен, да не съществуваме, да не живеем въобще и изобщо.
А ние не се предаваме, не се отчайваме, не сме се паникьосали и не си разрешаваме и капчица подозрение дали ще оцелеем и дали ще бъдем.
Та вие ли!?
Дяволът не е толкоз черен.
Дяволът е в действителност един лицемерен, беден, гнусен и нерешителен демон. Той би трябвало да се срами от нас, от вас, от естествените нации, от европейските страни, а не ние да се боим от него и да му се предаваме...
Я се вземете в ръце, стига сте хленчили, престанете да се плашите от сенките си, може ли по този начин да истеризирате – но какво щяло да бъде като пристигна зимата!?
При нас от 24 февруари зимата е пристигнала и е все зима. И то същинска зима, а не такава, каквато е в главите ви още в този момент, посред лятото, идната зима като зима.
Братя българи, не ни разочаровайте, вашата плашливост ще бъде нож в гърба на нас, украинците! Ние ще се оправим и макар вашия възходящ боязън от това, което щяло било да ви чака. Но вие – вие по какъв начин ще гледате някой ден децата и внуците си в очите, в случай че продължавате да вдигате врява до Бога какъв брой тежки дни ви били очаквали! И, не дай Боже, в случай че подвиете опашки и паднете на колене, молейки за прошка и газ чудовището от Кремъл.
Не сте ли си помисляли, че на фона на това, което ние в Украйна изпитваме, сходен на вашия боязън може да бъде единствено едно от двете – или безсрамен, или лицемерен? Той не може да бъде нищо друго, с изключение на изменничество – колкото към нас, украинците, толкоз повече към вас, българите.
Не си го позволявайте, не го допускайте, тъй като страхът ви ще ви покрие вечно със позор и ще ви лепне петното на жалки лигльовци и ревльовци, каквито в никакъв случай не сте били.
Никога – най-малко до момента...
Докато си пишем с мой другар от Харков, без да се окайвам, несъмнено, и без да се жалвам, естествено, аз му споделям с думи елементарни какви ограничения подхващам, подготвяйки се за една допустимо много тежка зима поради енергийната и в частност газовата рецесия, резултат от рекета, шантажа, издевателството и изнудването на Империята на злото.
Но – признавам си – споделям това, което виждам и което ме изпълва с засегнатост и възмущение – възходящите страхове измежду необятните, по този начин да го кажа, национални български маси, какво ни чака през зимата.
Изненадан съм, пиша му, дори не толкоз от съзнателното втълпяване на страхове от част от политиците (какво да искаш от сходни политици – те са си ненапълно лъжци, ненапълно мерзавци и по кое време ли не са били – имах опцията да ги видя с очите си преди време), колкото от плашливостта, превръщаща се в естествено положение на народа ни или най-малко на по-голямата му половина.
Моят харковски правилен другар (и състудент отпреди повече от 45 години) за известно време се умълча, не ми отговаряше. Реших, че Харков отново го бомбардират.
И ето, едвам в този момент той ми отговори посредством един много дълъг и раздрусал ме целия монолог:
- Доколкото проследявам нещата и съдейки по това, което си приказваме, вие в България сте се задавили от страхове и неприятни упования, поддали сте се на доста висока степен на тревога и мъчителен скептицизъм.
Спокойно, нищо чак пък толкоз безнадеждно няма. Обзел ви е боязън от самия боязън! А това е най-болезненият и парализиращ боязън.
И тази зима ще мине и замине. Няма ужасно, не ви чакат блокадни дни като в Ленинград...
Може идващата зима да е малко по-сложна за вас, само че не повече от това. Нищо повече от това!
Следващата пролет ще си казвате – а ние какво чакахме, а ние по какъв начин се плашехме, а ние каква я мислехме, а ние по какъв начин се бяхме овайкали!
Пак ти споделям - умерено!
Нас ни обстрелват всекидневно и еженощно, кръглодневно и кръглонощно. Нас ни мародерстват, подпалват, унищожават, унищожават. Нас ни насилват, изнасилват, изтезават, убиват. Нас една варварска страна, с безчовечен водач, с варварска идеология, с безчовечен безучастно публично мнение желае да ни няма, да ни заровят надълбоко подземен, да не съществуваме, да не живеем въобще и изобщо.
А ние не се предаваме, не се отчайваме, не сме се паникьосали и не си разрешаваме и капчица подозрение дали ще оцелеем и дали ще бъдем.
Та вие ли!?
Дяволът не е толкоз черен.
Дяволът е в действителност един лицемерен, беден, гнусен и нерешителен демон. Той би трябвало да се срами от нас, от вас, от естествените нации, от европейските страни, а не ние да се боим от него и да му се предаваме...
Я се вземете в ръце, стига сте хленчили, престанете да се плашите от сенките си, може ли по този начин да истеризирате – но какво щяло да бъде като пристигна зимата!?
При нас от 24 февруари зимата е пристигнала и е все зима. И то същинска зима, а не такава, каквато е в главите ви още в този момент, посред лятото, идната зима като зима.
Братя българи, не ни разочаровайте, вашата плашливост ще бъде нож в гърба на нас, украинците! Ние ще се оправим и макар вашия възходящ боязън от това, което щяло било да ви чака. Но вие – вие по какъв начин ще гледате някой ден децата и внуците си в очите, в случай че продължавате да вдигате врява до Бога какъв брой тежки дни ви били очаквали! И, не дай Боже, в случай че подвиете опашки и паднете на колене, молейки за прошка и газ чудовището от Кремъл.
Не сте ли си помисляли, че на фона на това, което ние в Украйна изпитваме, сходен на вашия боязън може да бъде единствено едно от двете – или безсрамен, или лицемерен? Той не може да бъде нищо друго, с изключение на изменничество – колкото към нас, украинците, толкоз повече към вас, българите.
Не си го позволявайте, не го допускайте, тъй като страхът ви ще ви покрие вечно със позор и ще ви лепне петното на жалки лигльовци и ревльовци, каквито в никакъв случай не сте били.
Никога – най-малко до момента...
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ