Безразличието на обществото ни е признак за тежка патология
Николай Слатински е професор по интернационална и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Текстът е от профила му във " Facebook ".
Наистина не мога да проумея политическата бездейност, социумното изтощение, социеталното безхаберие и общественото равнодушие на нашето общество.
Турци, гърци, (северно)македонци, албанци, сърби, румънци -
безусловно всички край нас стачкуват, когато би трябвало, борят се, когато е належащо,
активизират се, когато се постанова, подвигат се на крайник, когато усещат, че са длъжни да го създадат!
Да не приказвам за англичани, французи, германци, италианци, португалци, испанци, даже руснаци, даже руснаци...
Само ние мълчим като риби, блеем като овце, мучим като мунчовци, мрънкаме като кошаревски очевидци, които нищо не са видели, а каквото са видели - не го помнят.
Но сме последни в Европа по всички положителни индикатори и първи в Европа по всички отрицателни индикатори, плюс последни по независимост на медиите и първи по корупция!!
Какво споделя Теорията на системите (а обществото също е система)?
Една система не се бори за ползите си в четири случая:
1. Тя е фиктивно и видимо жива (например в кома), поема и отделя, само че прави това безсъзнателно.
2. Тя е изгубила своята методичност, трансформирала се е в машинален общ брой от дезориентирани и дезинтересирани детайли, всеки от които се избавя поединично.
3. Тя е " легнала " на дъното , т.е. престанала е да се бори, тъй като и да се бори, избавление няма (например една рибка измежду голям брой щуки защо да се мъчи да оцелее, като все едно ще бъде изядена).
4. Тя е изумена от тежка патология (социопатия), дала метастази из целия ѝ организъм и цялата витална активност на системата отива, с цел да храни корозивния я рак (той последователно унищожава мозъка, жизненоважните органи, нервните центрове, крайниците).
Опасявам се, че за България важи алтернатива 4.
Нашата страна с нейното общество се държи, като че има израстък в главата -
ракът на всичките ракове. И този израстък отслабва имунната ни система, нашите защитни механизми, съпротивителните ни сили. Той би трябвало да бъде отхвърлен хирургично. Заради него вървим със клатушкане, вие ни се свят, криволичим в неверната посока и се спъваме и от най-малкото камъче
Нека си дадем сметка за заболяването - тя е на първо място вътре в нас. Нужно е да заздравим имунната си система, да проявим инстинкт за оцеляване и воля за развиване.
Иначе рано или късно все някой сякаш безопасен грип ще ни тръшне толкоз непоправимо, че ще бъде вечно.
Наистина не мога да проумея политическата бездейност, социумното изтощение, социеталното безхаберие и общественото равнодушие на нашето общество.
Турци, гърци, (северно)македонци, албанци, сърби, румънци -
безусловно всички край нас стачкуват, когато би трябвало, борят се, когато е належащо,
активизират се, когато се постанова, подвигат се на крайник, когато усещат, че са длъжни да го създадат!
Да не приказвам за англичани, французи, германци, италианци, португалци, испанци, даже руснаци, даже руснаци...
Само ние мълчим като риби, блеем като овце, мучим като мунчовци, мрънкаме като кошаревски очевидци, които нищо не са видели, а каквото са видели - не го помнят.
Но сме последни в Европа по всички положителни индикатори и първи в Европа по всички отрицателни индикатори, плюс последни по независимост на медиите и първи по корупция!!
Какво споделя Теорията на системите (а обществото също е система)?
Една система не се бори за ползите си в четири случая:
1. Тя е фиктивно и видимо жива (например в кома), поема и отделя, само че прави това безсъзнателно.
2. Тя е изгубила своята методичност, трансформирала се е в машинален общ брой от дезориентирани и дезинтересирани детайли, всеки от които се избавя поединично.
3. Тя е " легнала " на дъното , т.е. престанала е да се бори, тъй като и да се бори, избавление няма (например една рибка измежду голям брой щуки защо да се мъчи да оцелее, като все едно ще бъде изядена).
4. Тя е изумена от тежка патология (социопатия), дала метастази из целия ѝ организъм и цялата витална активност на системата отива, с цел да храни корозивния я рак (той последователно унищожава мозъка, жизненоважните органи, нервните центрове, крайниците).
Опасявам се, че за България важи алтернатива 4.
Нашата страна с нейното общество се държи, като че има израстък в главата -
ракът на всичките ракове. И този израстък отслабва имунната ни система, нашите защитни механизми, съпротивителните ни сили. Той би трябвало да бъде отхвърлен хирургично. Заради него вървим със клатушкане, вие ни се свят, криволичим в неверната посока и се спъваме и от най-малкото камъче
Нека си дадем сметка за заболяването - тя е на първо място вътре в нас. Нужно е да заздравим имунната си система, да проявим инстинкт за оцеляване и воля за развиване.
Иначе рано или късно все някой сякаш безопасен грип ще ни тръшне толкоз непоправимо, че ще бъде вечно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ