Барон Унгерен-Щернберг – последният белогвардеец
Николай Робърт Максимилиан декор Унгерен-Щернберг е роден на 10 януари 1886 година в Граз, Австрия. Едва ли е подозирал каква орис ще му предложи международната история, само че какво може да се чака от член на благородническо балтийско-немско семейство? Унгерен-Щернберг проговаря родния си език – немски, само че доста скоро стартира да владее съвършено френски, съветски, британски и естонски. Смята се, че Николай има и маджарски корени, а в някои източници се счита, че произходът му е директно привързан с Чингис хан.
През 1888 година фамилията му се мести в Ревал, Естония и в този интервал същата е част от Руската империя. Родителите му се развеждат 3 години по-късно, а майка му се омъжва за различен аристократ. Николай израства в огромно и красиво имение на към 40 километра от столицата, а през лятото живее на частен остров Даго, позициониран в Балтийско море. Никога не пропущал опция да споделя на своите другари, че това парче земя е принадлежало на фамилията му през последните 200 години.
Дивият му темперамент бил задоволително застрашителен и постоянно е считан за един от огромните хулигани, което пък кара останалите родители да дистанцират децата си от него. А и има за какво, младият барон просто обичал да тормози животни и на 12-годишна възраст е хванат, до момента в който се пробва да удуши с голи ръце совата на своя братовчед. Семейното му родословие също се употребило с особена горделивост, а по-късно в дневниците си Унгерен ще напише, че в никакъв случай не би се подчинил на хора от работен съсловия, тъй като мръсните служащи не могат да бъдат нищо повече от прислужници и фактът, че се пробват да командват е повече от неуместен. Макар и немските корени да са налични, той в никакъв случай не се дистанцирал от Руската империя.
Когато попитал фамилията си дали фамилията има руснаци, с които да се гордее, те му отвърнали, че родът е записал повече от 72-ма родственици, които са били избити по време на война. В този интервал се зародила фантазията за завръщането на могъщата конница и разрастването на Руската империя. Прекарва към 2 години за интервала 1900-1902 година в учебното заведение „ Николай I “ и там също е записан като извънредно експлозивен, раздразним и рисков юноша, който непрекъснато влиза в спор с учителите, бие се със съучениците си, нарушава всички правила. Много скоро шефът моли фамилията да вземе своя наследник, тъй като не желае да го изключва.
При завръщането му през 1905 година Николай взема решение, че няма да си губи времето и отпътува за Манджурия, където взима интензивно присъединяване в Руско-японската война. За страдание борбата завършва, преди да успее да се включи в нея. Когато избухва революцията, той е на другия завършек на света и му се постанова да чува единствено вести за протестът на естонските селяни, които групово унищожават Балтийско-немските благородници. Една от изгорените къщи е точно тази, в която Унгерен израства. През 1906 година е изпратен във военното учебно заведение „ Павлов “ в Санкт Петербург и точно там се потвърждава като извънреден кадет.
Снимка: By Unknown author – https://carter38.livejournal.com/169502.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65181130
В този интервал се появява и една нова пристрастеност за дивото момче – будизмът. Неговото семейство ще забележи, че влечението към тибетските и индийските философии са детайл, който въздейства позитивно на дивия темперамент на бъдещия барон. Някои хора го разказват даже като доста извесен нравствен човек, който има дарбата да чете мислите на другите. Когато се озовава в Монголия, баронът стартира да учи будизма, само че в никакъв случай не се отхвърля от своята религия. Монголците го разказват като бъдещия „ Бог на Войната “, до момента в който други го преглеждат като преродилия се Чингис хан. Отбива военната си работа в Източен Сибир и като офицер и още веднъж се среща от близко с номадския метод на живот на монголците.
Впрочем при назначението си, младежът е поискал да бъде изпратен особено при кавалеристите, с цел да може да учи азиатската просвета. Освен проучването на културите, Унгерен постоянно почнал да се напива и постоянно бил подготвен за борба. Рангът нямал никакво значение, изключително откакто съперниците му се страхували от него. Един офицер обаче не решил да отстъпва и на финала извадил меча си и съсякал съперника си през лицето, оставяйки му доста сериозен белег.
Според някои лекари, ударът бил толкоз нечовечен, че предизвикал и мозъчни контузии, които са в основата на по-късната му полуда. Ако това обаче е отрицателното му страна, позитивната е, че той самият става извънреден ездач и печели вниманието на монголците. Баронът е приключен войник, който може да се бори от коня с меч и огнестрелно оръжие. През 1913 година упорства да бъде трансфериран на границата на Монголия, с цел да помогне при възможната борба за самостоятелност от Китай. Руските управляващи не му разрешават.
Когато избухва Първата Световна война, Унгерен е разпределен в 34-та девизия кавалеристи в Галисия. Участва в сраженията в Източна Прусия и през 1915-1916 година се изправя непосредствено против немските бойци. На Източния фронт се трансформира в един от най-смелите бойци, въпреки и доста да го виждат като извънредно безрасъден. Получава редица медали, само че най-после отново е уволнен без почести, откакто налита още веднъж на различен офицер. За проявата си лежи два месеца в затвор.
Снимка: By Unknown author – http://www.eha.ee/georgi/pildid/ungern-sternberg_r.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7306586
През 1917 година е изпратен да се бори против Османската империя. Февруарската гражданска война се трансформира в доста тежък удар под пояса и самият той стартира да подозира, че Руската империя върви неизбежно към своя край. На този фронт се среща и със своя добър другар Григори Симеонов. Двамата по-късно афишират, че са на страната на съветските благородници. През 1917 година той и още 5-ма конника съумяват да разоръжат към 1500 червеногвардейци на железопътна гара в Манджурия.
Същата гара се трансформира в цитадела, а Николай и Григори декларират, че ще стартират да изпращат бойци от специфичния манджурски полк, тъй като бойците там са с ясно изявени анти-комунистки пристрастености. Когато бойците им съумяват да се преборят с алените, Унгерен е изпратен дружно с една дивизия в Даурия – жизненоважна точка покрай езерото Байкал. Проблемът обаче е, че и двамата отхвърлят да признаят престижа на останалите белогвардейци и също по този начин не признали властта на адмирал Александър Колчак.
Благородникът бил независима бойна единица, която в този миг получавала съществено финансиране от японската войска. Проблемът за обединяването е бил привързан с бъдещето на Русия, Николай вярвал, че монархията дава отговор само и единствено пред Бог, затова след революцията няма никакъв смисъл да се трансформира каквото и да било в страната, до момента в който Колчак имал други планове и считал, че е най-добре да се обсъдят всички бъдещи благоприятни условия. Благодарение на военните си триумфи, Унгерен е създаден в чин Майор-Генерал, а също така съумява да събере и задоволително доброволци от Монголия, с които да се бори против алените.
По време на неговото командване, гарата се трансформира в извънреден център за мъчения. Също по този начин е разпределителен център на артикули и затова бойците постоянно избирали от какво имат потребност, преди да пропуснат влаковете напред към Русия. Докато страната е доста отслабена и не може да обърне внимание на Монголия, която в този миг е обект на апетити от Китай. Генерал Ю Шуженг повежда своите бойци към Външна Монголия и по този метод нарушава тристранния пакт сред Русия, Монголия и Китай.
Снимка: By Unknown author – Baron Ungern-Sternberg, meteoric nutter www.telegraph.co.uk, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5136748
След рухването на партията Анхуей в Китай, китайските бойци в Монголия осъзнават, че са изоставени и откакто няма команди, стартират да избиват и плячкосват. Николай и Григорй отпътуват през 1919 година за Манджурия, където стартират да се срещат с разнообразни военноначалници, с които да отвърнат на удра. През юли 1919 година баронът се дами за манджурската принцеса Джи. Същата би трябвало да одобри православната религия и се прекръства на Елена Павловна. Николай има за цел да направи политическа маневра, откакто същата жена е близка на военачалник Жанг Куиву – пълководец на китайските бойци в западния завършек на Китайско-Манджурската железопътна линия.
Докато двамата правилни другари обръщат внимание на Монголия, Колчак е публично надвит. Япония изтегля своите бойци и Григори Симеонов не може да издържи на офанзивите на болшевиките. Неговият правилен другар, който е припознал будизмът и се счита за прероден правоприемник на Чингис хан, взема решение да предприеме друга тактика. Разформира своята азиатска конница и я трансформира в партизанско придвижване. Войниците потеглят към Външна Монголия, пресичат северната граница на 1 октомври 1920 година и потеглят на югозапад. Посоката е столицата Юрга. Там съветският кавалерист влиза в договаряния с китайските окупатори и упорства за спокойно разоръжаване.
Отказано му е и идващите опити също не приключват позитивно. В интервала 2-4 ноември 1920 година руснакът атакува окупирания град и претърпява доста тежки загуби. Неговите бойци бягат на север около река Кхерлен в Източна Външна Монголия. Местното население оказва доста добра поддръжка и също не приема китайците за по-добра форма на окупация. Идва време за втори военен опит и Николай събира своите 1460 мъже, с които да се изправи против дивизия от близо 7000 души. Китайците разполагат с артилерия и леки картечници, изкопали са задоволително положителни бункери и окопи и на практика са трансформирали града в доста впечатляваща цитадела.
На 31 януари 1921 година руснаците вършат втори опит за нахлуване, на 2 февруари въоръжен спор съумява да върне югоизточните висоти покрай Юрга. Докато това стълкновение тече, от изток нова дивизия стартира да нападна китайците – позицията също пада. Вечерта преди основното нахлуване, Николай дава разпореждане всички бойци да възпламенят колкото се може повече огньове върху висотите на града – тактиката му е взаимствана от Чингис хан. Китайските сили почнали да имат вяра, че целият град е окупиран от бойци. Рано сутринта на 4 февруари руснаците атакуват военните бараки.
След борба с съвсем никаква опозиция, Николай разделя бойците на две и ги изпраща да прочистят целия град. Повечето съперници бягат и нямат предпочитание за борба и до края на деня излиза наяве, че столицата пада с цената на към 60 съветски жертви и към 1500 китайски боеца. След като борбата завършва, партизаните стартират да разграбват китайски магазини и също по този начин избиват всички съветски евреи, нареждането е още веднъж на Унгерен. Още няколко дни в стълкновение и китайските войски напущат страната.
Снимка: By Henry George Charles Perry-Ayscough (1875-1915) and Robert Bruère Otter-Barry (1879-1947) – This file has been extracted from another file: With the Russians in Mongolia.djvu, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57942415
На 22 февруари 1921 година Монголия е оповестена за самостоятелна монархия. Влатта се връчва на Богд хан. Баронът поема контрола на Урга и първата му заповед е градът да бъде разчистен от предходните сражения. За жал щастието е прекомерно кратковременно. Много скоро алената войска стартира да минава границите на Монголия и надлежно води идващия монголски водач в лицето на Дамдин Сукхбаатар.
Шпионите употребяват всички сили, с цел да отслабят армията на Унгерен и лека бавно се оказва, че никой не желае да се бори против алените сили. На 11 и 13 юни, последните белогвардейци се изправят против алената войска и даже не подозират за съществуването на бронирани машини, самолети и друга нова техника. Разгромът е бърз и нечовечен. Григори Симеонов съумява да удържи на офанзивата и стартира да прегрупира дивизията, като дава обещание на всички, че Япония ще помогне в сражението, въпреки и никой да не желае да се включи в тази акция.
Снимка: By Unknown author – Собственноручный скан вкладки Соколов Б. В. Барон Унгерн. Чёрный всадник. — М.: АСТ-ПРЕСС КНИГА, 2007. — 448., 8 л. ил. — (Историческое расследование). ISBN 978-5-462-00585-5, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9456083
Оказва се, че към 3000 боеца съумяват да преминат границата на Русия и да навлязат надълбоко в територията ѝ. Лека бавно белогвардейците избират да бягат, в сравнение с да се жертват за страна, която ги отхвърля и за още една, която е на път да рухне. Баронът има концепция да избяга в Тибет. В дивизията му бойците стартират да избиват своите водачи. Последният съветски белогвардеец е хванат на 20 август. След занимателно дело от 6 часа и 15 минути, арбитър Йемелян Ярославски издава присъдата – екзекуция посредством разстрел. Когато неговият другар Богд хан схваща, че Николай е погубен, подрежда на монголците да извършат церемонии във всеки храм. Той е и последният белогвардеец с благородническо родословие, който намира покой само и единствено във войната.
Снимка: By anonymous – http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Ungern_Von_Sternberg_before_execution.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41689595
Заглавна фотография: By неизвестен/unknown – http://www.snob.ru/i/indoc/a5/blog_entry_196802.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17087095
