Николай Пловдивски: Русия нападна Украйна, това е толкова нередно, толкова Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен
Николай Пловдивски се оказа първият български митрополит, който намерено порица Русия за войната, която предприе против Украйна. В словото си за националния празник 3 март, дядо Николай се спря обширно на тематиката за съветската експанзия. Той посочи, че това е война сред православни и тя ще нанесе тежки рани на международното православие. До в този момент БПЦ мълчи гузно, забравяйки учението на Спасителя.
Владиката действително призна в словото си и новата Украинска православна черква, която бе основана с Томос от Вселенската патриаршия, като изрази вяра, че и Македония би трябвало да има скоро своя Църква, а не да зависи от Белград. И по тази тематика до в този момент БПЦ мълчи и отхвърля да вземе решение, с цел да не ядоса Московската патриаршия.
Митрополитът еднопосочно регистрира, че Руската черква сега основава напрежение и ерес в международното православие, като се пробва опитва да си присвои водещи функционалности.
Ето и най-важните пасажи от словото му:
Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни против други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха борба един до друг за свободата на България, водят война между тях. Днес православни християни водят война против православни християни. Русия атакува Украйна. Това е толкоз неправилно, толкоз Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, имам вяра, всички други православни по целия свят. Това не е война за религия. Това е геополитическа война, война от горделивост. И тъй като това не е просто война сред две страни, сред два народа, пък били те и в Европа, а точно война сред православни братя, и тъй като тази война се води от горделивост и поради горделивост, то тази война нанася такава голяма рана върху тялото на Православната черква, че единствено с старателно молитвено приканване на Божията помощ и на Божията благосклонност можем да се надяваме вредата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни. Само Бог може да помогне.
В дните преди Великия пост, всички би трябвало да се смирим, да податлив пристрастеностите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото само се уповаваме. В дните на Великия пост в остаряло време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението - Сирни Заговезни, всички православни би трябвало да си изискат амнистия един от различен. Тези, които започнаха войната, ще я спрат ли? Воюващите страни ще си изискат ли едни от други амнистия? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили
да спрат войната и да си изискат амнистия
Защото другояче няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, опустошение и гибел. Другото би било поругаване на Бога.
Знаете, братя и сестри, че преди много години в украинския диоцез на Руската православна черква започнаха тежнения за обособяване и отделяне на автокефалия. Има антично канонично предписание, съгласно което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при основаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Така е основана Българската, по този начин са основани Сръбската и Румънската, по този начин е основана и самата Руска православна черква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се основали съответните модерни страни. По същия метод в този момент чакаме Сръбската черква да даде автокефалия на Македонската черква. Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отхвърля.
Понеже Московската патриаршия я отхвърляше, Константинополската черква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна черква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредност свои дейности стартира да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква разгласи схизмата и приключи евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а по този начин също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии. Като последното деяние беше провъзгласяването на съветска екзархия в Африка, в диоцеза на античната Александрийска патриаршия, основана от самият деятел и евангелист Марк.
Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и потегли да отделя част от нея,
тъй като Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна черква. Няколко месеца след тези последни събития войната стартира. Русия потегли да отделя част от Украйна. Виждате ли връзката, която аз виждам? Или единствено аз си мисля, че когато стартира да страда Св. Христова Църква светските неволи и премеждия следват като по поръчка?
Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкоз грехове, че Бог подвигна ръце и позволи всичко това да се случи, с цел да видят всички до каква степен могат да доведат гордостта и заслепението. А също по този начин до каква степен може да докара слагането на църквата според от задачите на светските управници и превръщането й в тяхна функционалност. Което е различен, голям грях. Православната черква носи отговорност само пред Иисус Христос и би трябвало да свидетелства единствено и само Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой всемирски управник, не може да става инструмент за реализиране на политически и геополитически цели, и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и в този момент тези, които са го не запомнили, за жалост, заплащат и ще заплащат сурова цена, до момента в който не си го напомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да потвърждавам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно предписание, стартира да страда, до момента в който не се поправи. Този принцип работи непреклонно и непоколебимо.
Владиката действително призна в словото си и новата Украинска православна черква, която бе основана с Томос от Вселенската патриаршия, като изрази вяра, че и Македония би трябвало да има скоро своя Църква, а не да зависи от Белград. И по тази тематика до в този момент БПЦ мълчи и отхвърля да вземе решение, с цел да не ядоса Московската патриаршия.
Митрополитът еднопосочно регистрира, че Руската черква сега основава напрежение и ерес в международното православие, като се пробва опитва да си присвои водещи функционалности.
Ето и най-важните пасажи от словото му:
Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни против други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха борба един до друг за свободата на България, водят война между тях. Днес православни християни водят война против православни християни. Русия атакува Украйна. Това е толкоз неправилно, толкоз Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, имам вяра, всички други православни по целия свят. Това не е война за религия. Това е геополитическа война, война от горделивост. И тъй като това не е просто война сред две страни, сред два народа, пък били те и в Европа, а точно война сред православни братя, и тъй като тази война се води от горделивост и поради горделивост, то тази война нанася такава голяма рана върху тялото на Православната черква, че единствено с старателно молитвено приканване на Божията помощ и на Божията благосклонност можем да се надяваме вредата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни. Само Бог може да помогне.
В дните преди Великия пост, всички би трябвало да се смирим, да податлив пристрастеностите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото само се уповаваме. В дните на Великия пост в остаряло време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението - Сирни Заговезни, всички православни би трябвало да си изискат амнистия един от различен. Тези, които започнаха войната, ще я спрат ли? Воюващите страни ще си изискат ли едни от други амнистия? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили
да спрат войната и да си изискат амнистия
Защото другояче няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, опустошение и гибел. Другото би било поругаване на Бога.
Знаете, братя и сестри, че преди много години в украинския диоцез на Руската православна черква започнаха тежнения за обособяване и отделяне на автокефалия. Има антично канонично предписание, съгласно което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при основаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Така е основана Българската, по този начин са основани Сръбската и Румънската, по този начин е основана и самата Руска православна черква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се основали съответните модерни страни. По същия метод в този момент чакаме Сръбската черква да даде автокефалия на Македонската черква. Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отхвърля.
Понеже Московската патриаршия я отхвърляше, Константинополската черква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна черква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредност свои дейности стартира да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква разгласи схизмата и приключи евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а по този начин също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии. Като последното деяние беше провъзгласяването на съветска екзархия в Африка, в диоцеза на античната Александрийска патриаршия, основана от самият деятел и евангелист Марк.
Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и потегли да отделя част от нея,
тъй като Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна черква. Няколко месеца след тези последни събития войната стартира. Русия потегли да отделя част от Украйна. Виждате ли връзката, която аз виждам? Или единствено аз си мисля, че когато стартира да страда Св. Христова Църква светските неволи и премеждия следват като по поръчка?
Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкоз грехове, че Бог подвигна ръце и позволи всичко това да се случи, с цел да видят всички до каква степен могат да доведат гордостта и заслепението. А също по този начин до каква степен може да докара слагането на църквата според от задачите на светските управници и превръщането й в тяхна функционалност. Което е различен, голям грях. Православната черква носи отговорност само пред Иисус Христос и би трябвало да свидетелства единствено и само Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой всемирски управник, не може да става инструмент за реализиране на политически и геополитически цели, и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и в този момент тези, които са го не запомнили, за жалост, заплащат и ще заплащат сурова цена, до момента в който не си го напомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да потвърждавам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно предписание, стартира да страда, до момента в който не се поправи. Този принцип работи непреклонно и непоколебимо.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ