Първо се вдъхнових, после се ядосах. Николай Неделчев и битките му за отговори на важните въпроси
Николай Неделчев има вяра, че хората би трябвало да търсят сами отговори на значимите въпроси за корупцията, кражбите, неналичието на правораздаване. Затова задава въпроси и се бори за отговори, в това число и в съда. Той получи премията " Златен ключ " на Програма " Достъп до информация ".
Той има вяра, че хората би трябвало да знаят отговорите на значимите въпроси за ръководството на страната си. И търси тези отговори със средствата, които законът дава на жителите. Когато получи „ не “ за отговор, отхвърля просто да махне с ръка и да продължи нататък, а се бори в съда. Той е деятелят Николай Неделчев .
В сряда Неделчев за повторно годишната премия „ Златен ключ ” на Програма " Достъп до информация " (ПДИ) за интензивно потребление на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) за реализиране на по-голяма бистрота за процесите в правосъдната власт за значими за цялото общество правосъдни каузи.
„ Считам, че би трябвало да има цивилен деятели, повече хора, които да питат, да търсят, да ровят “, сподели Неделчев пред Свободна Европа. „ Много злоупотреби, обири и даже закононарушения остават скрити под килима. Понякога даже не се схваща за тях. Да не приказваме да са разследвани. Затова би трябвало да има един подобен спомагателен напън. И той би трябвало да идва от жителите. “
Случаят, който предизвика Неделчев да подаде първото си заявление по Закона за достъп до социална информация и да води първото си дело, е .
Става въпрос за срещата на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров с издателя на вестник „ Сега “ Сашо Дончев в офиса на Георги Гергов в ЦУМ. Там по думите на Дончев Цацаров му е държал сметка за публицистичната политика на всекидневника му. Тогавашният основен прокурор отхвърли да е сплашвал Дончев, а Инспекторатът към Висш съдебен съвет образува инспекция, която приключи със заключението, че не са открити данни за негови нарушавания.
Вестник „ Сега “ изиска формалния отчет по случая. Главната правосъдна инспекторка Теодора Точкова отхвърли да го даде, а Върховният административен съд спря делото, тъй като тълкувателно дело. Това е моментът, в който Неделчев взема решение да потърси документите.
„ Бях изумен от това, че крият информацията за ЦУМ-гейт. Направих си труда да отида на последното съвещание във Върховния административен съд да видя какво ще стане. Хванах се за главата, когато видях, че съдиите стопират делото “, сподели Неделчев. „ Ядосах се и си споделих, че това не може да продължава по този начин. “
Законът за достъп до социална информация дава опция на жителите да подават заявки до институциите, с които да желаят отговори на въпроси от публичен интерес, информация и документи по тематики, които са значими за цялото общество. Институциите би трябвало да отговорят в период от 14 дни. Ако отговорът е негативен или въобще липсва (т.нар. безмълвен отказ), жителите могат да апелират отхвърли за даване на информация пред съда.
Неделчев подава първото си заявление за достъп до социална информация, получава отвод и завежда дело, което печели.
„ От там стартира това мое разгневяване. Оттам стартира този мой поход по пътеката на ЗДОИ “, сподели деятелят.
В от 2021 година, откакто за първи път печели премията „ Златен ключ “, на въпрос за какво взема решение да влага време и старания в търсене на информация по ЗДОИ, той дава отговор: „ Първо се въодушевих, а след това се ядосах. “
Казва, че намира ентусиазъм в активността на правосъдните кореспонденти, които търсят информация по тематиките, които съгласно него са най-важни за обществото – битката с корупцията и върховенството на правото. Ядосва се от злоупотребите и от това, че те са „ замитат под килима “.
Една от институциите, върху които Неделчев се концентрира, е прокуратурата. Причината е елементарна: „ Това е една черна кутия, в която всичко отвред влиза, само че нищо в никакъв случай не излиза “, споделя Неделчев.
„ Тоест те си присвояват правото на монопол на информацията. Публично е известно, че техни преписки се влачат с години и до средата не стигат. Стоят в чекмеджетата и събират прахуляк. Идеята на тяхното безмълвие е да прикрият обстоятелството, че не работят. Защото тогава ще възникне въпроса за какво не работят, когато има обири за милиарди. “
Сред тематиките, по които желае информация от прокуратурата, е казусът с оповестените на уеб страницата на прокуратурата на записи, добити посредством СРС , на диалог сред президента Румен Радев и командващия Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков. Друг образец e казусът със след опита журналистката Силвия Великова да бъде свалена от ефир.
И в двата случая Неделчев получава от прокуратурата отвод да получи желаните от него имена на наблюдаващите прокурори и информация за развиването на следствията. И в двата случая завежда каузи и ги печели. Във втория случай получава и постановлението, с което Софийската районна прокуратура е прекратила следствието – факт, който не е разгласен обществено.
„ Може би най-вече се гордея с това дело, тъй като това беше пробив в правосъдната процедура “, споделя Неделчев. „ Съдия сподели, че прокурорските постановления подлежат на даване по Закона за достъп до социална информация. Дотогава практиката беше, че прокурорът е бог и никой нищо няма право да го пита. “
Неделчев води делата си благодарение на юристите от екипа на „ Програма Достъп до информация “ – Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов . По някои от делата обаче се явява самичък, макар че не е правист.
„ Научих се по какъв начин да пиша тъжби, научих се какво да споделям в правосъдната зала “, споделя той.
Неделчев счита, че търсенето на социална информация е работа на всеки и че в случай че повече хора се заемат с тази идея, резултатът ще е огромен.
„ Повече хора би трябвало да се ядосат и да кажат: „ Не желаеме повече да ни крадат и да ограбват обществения запас “, споделя той в изявление през 2021 година „ Всеки може да реши каква част от времето си може да посвети на тази идея и когато го има така наречен grassroots резултат, когато доста хора вършат по малко, тогава кумулативният резултат от работата ще се усети. “
Николай Неделчев е финансист. Работил е в Съединени американски щати, а от няколко години е още веднъж в България, където също работи в областта на финансите.
Той има вяра, че хората би трябвало да знаят отговорите на значимите въпроси за ръководството на страната си. И търси тези отговори със средствата, които законът дава на жителите. Когато получи „ не “ за отговор, отхвърля просто да махне с ръка и да продължи нататък, а се бори в съда. Той е деятелят Николай Неделчев .
В сряда Неделчев за повторно годишната премия „ Златен ключ ” на Програма " Достъп до информация " (ПДИ) за интензивно потребление на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) за реализиране на по-голяма бистрота за процесите в правосъдната власт за значими за цялото общество правосъдни каузи.
„ Считам, че би трябвало да има цивилен деятели, повече хора, които да питат, да търсят, да ровят “, сподели Неделчев пред Свободна Европа. „ Много злоупотреби, обири и даже закононарушения остават скрити под килима. Понякога даже не се схваща за тях. Да не приказваме да са разследвани. Затова би трябвало да има един подобен спомагателен напън. И той би трябвало да идва от жителите. “
Случаят, който предизвика Неделчев да подаде първото си заявление по Закона за достъп до социална информация и да води първото си дело, е .
Става въпрос за срещата на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров с издателя на вестник „ Сега “ Сашо Дончев в офиса на Георги Гергов в ЦУМ. Там по думите на Дончев Цацаров му е държал сметка за публицистичната политика на всекидневника му. Тогавашният основен прокурор отхвърли да е сплашвал Дончев, а Инспекторатът към Висш съдебен съвет образува инспекция, която приключи със заключението, че не са открити данни за негови нарушавания.
Вестник „ Сега “ изиска формалния отчет по случая. Главната правосъдна инспекторка Теодора Точкова отхвърли да го даде, а Върховният административен съд спря делото, тъй като тълкувателно дело. Това е моментът, в който Неделчев взема решение да потърси документите.
„ Бях изумен от това, че крият информацията за ЦУМ-гейт. Направих си труда да отида на последното съвещание във Върховния административен съд да видя какво ще стане. Хванах се за главата, когато видях, че съдиите стопират делото “, сподели Неделчев. „ Ядосах се и си споделих, че това не може да продължава по този начин. “
Законът за достъп до социална информация дава опция на жителите да подават заявки до институциите, с които да желаят отговори на въпроси от публичен интерес, информация и документи по тематики, които са значими за цялото общество. Институциите би трябвало да отговорят в период от 14 дни. Ако отговорът е негативен или въобще липсва (т.нар. безмълвен отказ), жителите могат да апелират отхвърли за даване на информация пред съда.
Неделчев подава първото си заявление за достъп до социална информация, получава отвод и завежда дело, което печели.
„ От там стартира това мое разгневяване. Оттам стартира този мой поход по пътеката на ЗДОИ “, сподели деятелят.
В от 2021 година, откакто за първи път печели премията „ Златен ключ “, на въпрос за какво взема решение да влага време и старания в търсене на информация по ЗДОИ, той дава отговор: „ Първо се въодушевих, а след това се ядосах. “
Казва, че намира ентусиазъм в активността на правосъдните кореспонденти, които търсят информация по тематиките, които съгласно него са най-важни за обществото – битката с корупцията и върховенството на правото. Ядосва се от злоупотребите и от това, че те са „ замитат под килима “.
Една от институциите, върху които Неделчев се концентрира, е прокуратурата. Причината е елементарна: „ Това е една черна кутия, в която всичко отвред влиза, само че нищо в никакъв случай не излиза “, споделя Неделчев.
„ Тоест те си присвояват правото на монопол на информацията. Публично е известно, че техни преписки се влачат с години и до средата не стигат. Стоят в чекмеджетата и събират прахуляк. Идеята на тяхното безмълвие е да прикрият обстоятелството, че не работят. Защото тогава ще възникне въпроса за какво не работят, когато има обири за милиарди. “
Сред тематиките, по които желае информация от прокуратурата, е казусът с оповестените на уеб страницата на прокуратурата на записи, добити посредством СРС , на диалог сред президента Румен Радев и командващия Военновъздушни сили ген. Цанко Стойков. Друг образец e казусът със след опита журналистката Силвия Великова да бъде свалена от ефир.
И в двата случая Неделчев получава от прокуратурата отвод да получи желаните от него имена на наблюдаващите прокурори и информация за развиването на следствията. И в двата случая завежда каузи и ги печели. Във втория случай получава и постановлението, с което Софийската районна прокуратура е прекратила следствието – факт, който не е разгласен обществено.
„ Може би най-вече се гордея с това дело, тъй като това беше пробив в правосъдната процедура “, споделя Неделчев. „ Съдия сподели, че прокурорските постановления подлежат на даване по Закона за достъп до социална информация. Дотогава практиката беше, че прокурорът е бог и никой нищо няма право да го пита. “
Неделчев води делата си благодарение на юристите от екипа на „ Програма Достъп до информация “ – Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов . По някои от делата обаче се явява самичък, макар че не е правист.
„ Научих се по какъв начин да пиша тъжби, научих се какво да споделям в правосъдната зала “, споделя той.
Неделчев счита, че търсенето на социална информация е работа на всеки и че в случай че повече хора се заемат с тази идея, резултатът ще е огромен.
„ Повече хора би трябвало да се ядосат и да кажат: „ Не желаеме повече да ни крадат и да ограбват обществения запас “, споделя той в изявление през 2021 година „ Всеки може да реши каква част от времето си може да посвети на тази идея и когато го има така наречен grassroots резултат, когато доста хора вършат по малко, тогава кумулативният резултат от работата ще се усети. “
Николай Неделчев е финансист. Работил е в Съединени американски щати, а от няколко години е още веднъж в България, където също работи в областта на финансите.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ