Николай Димитров оцелява след 10 часа в леденото Азовско море.

Николай Димитров оцелява след 10 часа в леденото Азовско море. Как? С Божията помощ, уверен е той. На 3 януари 2008 година при свирепа стихия потъва корабът “Ванеса ”, умира целият екипаж с изключение на Николай. Помагат му от украински транспортен съд, написа 24 часа.

15 години по-късно Димитров избавя животи – отново в морето. От половин година е част от екипажа на избавителен катер към “Морска администрация ” – Бургас. За тези 6 месеца на няколко пъти излиза в бурното море, с цел да вади бедстващи. И всякога претърпява своите 10 часа в Азовско море. И не не помни своите деветима сътрудници моряци, починали в Керченския проток.

Винаги съм се питал за какво тъкмо аз? Какво желае Господ да направя, с цел да му се отблагодаря, пита се Николай към този момент 15 години. Денят му стартира по един и същи метод – с молитва пред 100-годишната дребна икона на свети Николай Чудотворец. Нея той мушнал във вътрешния джоб на гащеризона, до сърцето, когато напуща потъващия транспортен съд.

Оцелелият моряк Николай Димитров

Едва откакто се помолим пред свети Николай, започваме с ежедневните си занимания, прям е морякът. Трагедията го е трансформирала, научил се е да цени дребните неща. Иска му се хората да бъдат по-добри и да помнят, че човек нищо не отнася със себе си. Бедстващ кайтсърфист край Бургас това лято изумил спасителите, които го търсили часове посред вълните.

Оказал се столичен ортодонт, който минути откакто го извадили от морето, вместо да благодари, ултимативно изискал да му потърсят и кайтсърфа, тъй като бил доста безценен.

Наложи се да му кажа някои неща, и то не доста учтиво, ядосва се Николай. Само за месец това бил втори случай със същия кайтсърфист.

Единственият оживял от “Ванеса ” си спомня оня 2 януари на 2008 година Около 21,30 ч българският транспортен съд, претрупан с железни пръти, съвсем доближава Керченския проток, когато се развихря страховита стихия.

Температурата пада внезапно, скоростта напразно стига 160 км/ч. Вълнението надвишава 5 бала и щормът в плиткото Азовско море се оказва гибелен. Вълните заливат мачтата, откъсват левия фалшборд. Екипажът пробва да изпомпа нахлулата вода, само че без триумф. Корабът потъва към 1 ч през нощта.

Тръгнахме от Бердянск към Бургас. Планът бе да преминем Кереч канал и в Черно море да хвърлим котва – да изчакаме по-благоприятно време, защото корабът нямаше ледови клас, а морето стартира да замръзва. Излязохме от залива с ескорт от ледоразбивач.

Температурата падна доста внезапно до -13 градуса, вятърът се усили, съвсем ураганен. Вълните бяха високи 4-5 метра и доста мощни. Корабът стартира да се обледява. Ураганният вятър размаза фалшборда – залепи го на палубата, откъсна отдушните тръби, споделя Николай.

Капитанът Мирослав Димитров издава заповед на екипажа да облече защитните костюми и да се готви за овакантяване на кораба. Тогава Николай поставя иконата на св. Николай, подарена от дядо му, до сърцето си.

В един миг капитанът подреди да взема машинния дневник и да се кача на мостика. Тогава видях, че бяхме останали единствено четирима – капитанът, аз, старши помощникът Петко Мочев и шеф-механикът Георги Желев, спомня си оживелият.

Капитанът подал сигнал за злополучие, само че поради снежната стихия не можело да се прати хеликоптер. Два влекача не съумяват да стигнат до кораба, а вълна отнася вратата на мостика и подвига моряците до тавана. Следващата ги завлича в морето. Корабът, претрупан с метал, потъва в тинестото дъно на 6-7 метра дълбочина.

Бяхме на към 40 км от брега, нямаше никаква светлина. Не можеш да схванеш къде се намираш – надолу ли се движиш, нагоре ли, връща се към ужаса Николай.

След потъването на кораба мачтата се подавала над водата и той се хванал за нея. Викал, само че никого не видял. В един миг край него минал избавителен плот, само че не съумял да го догони. После хванал един европалет и лежащ върху него.

Последвала жестока 10-часова борба с големите талази и ледената вода на Азовско море. Но до момента в който се бори за живота си, Николай като че ли чува глас, който му шепне, че ще бъде избавен. Мисълта за брачната половинка и сина му дава неподозирани сили.

Песента на група “Люббе ” “Помилуй, Боже ” (молитва за избавление на моряци, попаднали в страшна стихия – б.а.) кънтеше в ушите ми от самото начало. Когато от първия украински транспортен съд ми хвърлиха въже, си споделих: Ето, избавен съм!, споделя Николай.

Страшните талази ту го изтласкват 4-5 м над избавителния транспортен съд, ту го смъкват надолу. Успява да хване избавителното въже, само че поради студа е замръзнало, ръката му се плъзва и го изпуска.

Екипажът прави нов опит да го качи на борда.

При третия заход една вълна ме блъсна в борда и ме вкара под кила. Късмет, че винтът ме изхвърлил встрани, без да ме нареже, споделя морякът. Разбира, че екипажът на украинския транспортен съд написал в отчета си “човека го вкарахме под кила и го потопихме ”. Карат го в болница, където бързо се възвръща. На брега схваща, че е единственият оживял от “Ванеса ”.

Две от телата са открити на 3 януари – на помощник-капитана Петко Мочев и на основния монтьор Георги Желев. Мочев по този начин и не вижда внучето, което ражда щерка му малко след нещастието.

Седмината българи – Мирослав Димитров, Георги Димитров, Адриан Христов, Тончо Бакалов, Димитър Чепишев, Горан Тодоров и Димо Евтимов, дружно с украинския лоцман, който се качил на “Ванеса ”, с цел да преведе кораба през Керченския проток, са в неопределеност 2 месеца.

Телата им изплуват едно по едно, когато снеговете стартират да се топят. Сред последните открити е това на капитана.

15 година след потъването на “Ванеса ” Николай Димитров е уверен, че оцеляването му е Божа работа, тъй като в онази обстановка не е имало късмет.

И споделя, че стогодишната икона помогнала и на дядо му Николай, който също претърпял стихия, пътувайки с транспортен съд от Русия към България.

Оцелелият не се отхвърля от морето, само че поради околните си работи като заменен монтьор на влекач към пристанището. Там изкарва 14 година Признава, че в случай че зависи единствено от него, отново би плавал надалече.

За 40 години е обиколил десетки страни. Сега континентите, само че като експерт в телекомуникациите, обикаля синът му, който по време на нещастието е възпитаник.

Пътува доста, работи в разнообразни точки на света, само че постоянно се събираме по празниците. И тази Коледа бяхме дружно, удовлетворен е Николай. Намерил е метод да продължи живота си, без да не помни починалите си сътрудници.

Отидоха си мъжки момчета. Капитанът Мирослав финален напусна кораба. Всички ни беше боязън, само че никой не го изрече на глас, споделя морякът. Днес не вижда дреболии, които преди го ядосвали, само че е още по-безкомпромисен, когато се сблъсква с неправда. Особено когато това се отнася за политиците ни.

Разбрал съм, че човек няма 50 живота, а единствено един. И е значимо да остави нещо след себе си, споделя Николай.

Още от Любопитно