Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно

Никола Йонков Вапцаров е български стихотворец, чието творчество е най-вече със обществена тема. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров („ Моторни песни “) излиза през 1940 година Член на незаконната тогава Българска комунистическа партия и деен антифашист. През 1942 година той е наказан на гибел за терористична активност по силата на Закона за отбрана на страната, поради минноподривни каузи против немските войски в качеството си на началник на Централната военна комисия при Централен комитет на Българска комунистическа партия. Посмъртно е амнистиран. В сходство с политиката и директивите на Коминтерна и Българска комунистическа партия е повлиян от концепциите на македонизма.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Негов татко е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като младеж той попада под мощното въздействие на доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Майлер даже съумява да се сближи с Ванчо Михайлов, само че бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики след неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия въодушевено се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна къщата в Бан­ско е била локалната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и други От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на предишния век има достъп в двореца, непокътнати са групови фотоси на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на процедура първо на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.
Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново — като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Уволнен е от фабриката през 1936 година след повреда. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира татко му Йонко. В интервала 1936-1938 работи като механик във фабриката на братя Бугарчеви за малко, по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в разнообразни вестници, печели литературния конкурс на сп. „ Летец “ със стихотворението „ Романтика “.