Специални усилия за малцинствените махали са нужни, но не и отцепването им
Никола Венков е антрополог и лекар по социология от Софийски университет. Работи с общностите в кв. " Столипиново " в Пловдив. Интересите му са в региона на градската антропология, теоретичната социология и Женския пазар.
От 21 март се вкара надзор над придвижването сред огромните градове. На изходите им са сложени контролно-пропускателни пунктове (КПП), където би трябвало да докажете основателността на пътуването си. Заграждането на доста малцинствени квартали из страната обаче стартира три дни по-рано, а прекосяването сред други квартали в обитаемоте места към момента не се лимитира. Това изпраща доста рисково обръщение.
В сряда, 18 март, редица кметове заговориха за КПП-та по границите на сегрегираните малцинствени квартали: в Нова Загора, Сливен, районният кмет на " Източен " в Пловдив... На всезнание обявиха, че считат жителите на тези квартали за " неконтролируеми ", за неспазващи ограниченията за обществена изолираност и за заплаха против публичното здраве. В регион " Източен " се намира кв. " Столипиново " с над 40 хиляди души население, където работя към този момент повече от четири години. На идната заран приказвах по радио " Хоризонт " за какво даже приказването за контролно-пропусквателен пункт особено за малцинствата е доста рисково. Малко по-късно в Пловдив дадоха заден и се отхвърлиха от разединение на кв. " Столипиново ", " с цел да не ескалира напрежението ", само че го направиха " към този момент " и размахвайки заплашително пръст. По-късно същия ден научих, че контролно-пропусквателен пункт към този момент работят към кв. " Кармен " в Казанлък и кв. " Факултета " в София. Вечерта прокуратурата в София разгласи по медиите своите инструкции към всички кметове по отношение на въвеждане на контролни режими за кварталите, " обитаеми с лица от друга етническа принадлежност, очевидно демонстриращи нежеланието си за съблюдаване на въведените ограничавания ".
Оставям настрани отчетливо дискриминационното действие на формулировката " квартали, обитаеми с лица от друга етническа принадлежност ", използвана от държавен орган (и да - друга от кое?). Тук ще обясня за какво е толкоз рисково въвеждането на контролно-пропускателен режим, друг от общите ограничения за " българските " елементи на градовете и какви са верните и по-ефективни ограничения, за които би трябвало да се работи вместо това. Някои такива ограничения бяха обявени в Пловдив в събота след среща на локални политически водачи от Столипиново - евентуално принудени към деяние от очевидно раздразненото публично мнение измежду по-образованите поданици в квартала - с кмета на града. Надявам се пловдивската администрация да има късмет да послужи за образец на останалите обитаеми места в България, във време, в което изолирането не на всеки жител, а на малцинствата се трансформира в национална зараза.
КПП-тата насочат доста рисково обръщение
" Вие направихте Столипиново като Ухан! ", " Накарахте хората да мислят, че от Столипиново излиза вирусът ", " Столипиново май отново е единственият квартал в Пловдив " - това са реакции на локални поданици онлайн през миналите дни. Те чуват и следят всичко това, което се написа и взема решение за техния квартал, по този начин както и ние се тревожим от изпусканията на някои държавни мъже, че е нужно " съвсем военно състояние ".
Колективното уединяване на малцинствата в техните квартали изпраща извънредно рисково обръщение: че управляващите подвигат ръце от тях, че малцинствата не са част от нацията и че във време на заплаха страната не е (и) тяхна.
Да, сходни сигнали те получават от време на време към този момент десетина години - при събитията във Войводиново, Габрово, Асеновград и други. Но враждебният курс на управляващите е изключително стряскащ през днешния ден, тъй като се случва, тъкмо когато изглеждаше, че пандемията ни сплотява.
Ограждането със хигиеничен кордон на етнически принцип, идва в другояче невиждан миг на национално обединяване. Нацията (както и светът) преоткрива своята заедност - с това, че си стои у дома, че споделя чувството на извънредност, даже и с това, че се вълнува има ли още доматени консерви в магазина. За множеството българи решителните държавни дейности към пандемията донесоха чувството, че се преосновава публичният контракт сред народ и ръководство: през миналата седмица властимащите започнаха да демонстрират, че за тях фактически имат значение живота и добруването на народа. Съпреживяваме единението си, като излизаме всяка вечер по балконите, с цел да приветстваме своите здравни служащи. Дори в Столипиново, където малко хора имат българска телевизия, чуха думите на ген. Мутафчийски и на 14 март към този момент никой не се подаваше на открито. Безбройните павилиони и сергии, от които хората си изкарват хляба, останаха затворени.
Но през днешния ден тези жертви може да стартират да им наподобяват напразни. Действията на виновните лица и медиите този месец може да се окажат в действителност решаващи за бъдещото ни живеене дружно.
© създателят
По улиците няма тълпи.
В Столипиново няма сватби, нито пълчища по улиците
Не мога да приказвам за другите малцинствени квартали, само че евентуално и за тях медийната картина е извънредно изкривена. През миналата седмица самоизолирането в Столипиново се спазваше 85% - не по-различна обстановка, от тази, която следя в моя квартал в София. В Столипиново хората на открито са доста по-малко спрямо преди. Следя клиповете, които локалните хора споделят. Те ги снимат и изпращат за своите синове и дъщери в чужбина, с цел да ги уверят, че у дома всичко към момента е наред и че има взети ограничения и от страната, и от самите тях.
Досега не съм видял удостоверение от български квартал, където дамите да излязат и да измият със сапун цялата улица и стените на къщите. Правели го всяка заран. Не знам дали това е ефикасно деяние против ковид, само че несъмнено демонстрира, че доста хора в Столипиново взеха заплахата напълно насериозно, както и че са способни на необикновена за страната ни самоорганизация.
© създателят
Улиците се мият със сапун.
Да, през последните дни могат да се видят вървящи по улицата обособени групички от по няколко души, а с приключването на седмица, без някакви забележими и осезаеми признаци за болест в близост, заплахата стартира да наподобява на хората все по-нереална. Мисля, че и вие сами сте усетили изкушението да повярвате, че всичко е в действителност обикновено, когато оставите за по-дълго обществените мрежи и взирането в ужасяващите графики там и излезете измежду припкащите на слънце пенсионери.* Човешкият разум се въздейства доста повече от осезаемото, в сравнение с от това, което ни се споделя на думи. Ако не видите даже един човек с маска в близост, стартира да се топи чувството за извънредност - а маски в Столипиново няма.
Трябва мощно ангажиране вътре в квартала
Да се самоизолираш в махалата е доста по-голям героизъм, в сравнение с ние си представяме. Много от хората тук живеят по 2-3-4-ма души - не в апартамент, а в стая. Улицата е отдушник, както и доживотен табиет да общуваш с доста свои комшии и другари. Като общество и като ръководство, ние би трябвало да оценим подвига на тези хора и да го подкрепим, вместо да насочваме послания с фашистки привкус.
От друга страна, на място институциите би трябвало да положат доста по-големи старания да поддържат този героизъм. Да, би трябвало да се изясни по-добре на хората, че проблематично не е лично излизането на открито, а срещата с хора - даже с директния ти съсед, с който се знаете от деца. Трябва да бъдат осведомени с плашещите детайлности, които ние четем - за описа на италианския доктор, за конвоите от ковчези и така нататък Всъщност доста фамилии имат интернет и към този момент знаят тези неща. Но, първо, би трябвало да имаме поради, че тук разширените фамилии - деца, баби, чичо, вуйна - постоянно живеят дружно в един апартамент и даже половината от едно такова семейство към този момент е " група ". И, второ, че постоянно ще има прочут брой човеци, които демонстрират безнаказаност. Трети пък са на открито от последна потребност.
Общинските и държавните институции би трябвало да съсредоточат напъните си - рестриктивни и подпомагащи - към последните две групи, а осведомителни, подкрепящи и търсещи включване ограничения - към виновното болшинство.
Вместо това управляващите - както към този момент стана традиция у нас във връзка с малцинствените общности - оперират в групови, а не в самостоятелни категории. Когато заплашват с пръст, " спазвайте ограниченията или ще изолираме целия квартал ", управляващите в действителност се заканват поради малцинство от отказващи да съблюдават антивирусните наставления да изложат на заплаха болшинството поданици на квартала.
Вместо отдръпване към границите на махалата, управляващите би трябвало да работят за доверието на локалните, да наберат съидейници и да посещават семейство по семейство. След съботната среща беше разгласен сходен управнически курс в Пловдив, с образование на " локални представители ", които да поемат част от дилемите на полицията, да обикалят от врата на врата и да приказват с всеки (с нужната защитна екипировка). Остава да се надяваме, че това няма да се трансформира в про-форма ангажиране на няколко " подбрани " представители, ще е задоволително огромно, обезпечено ресурсно и ще може да сътвори мрежа, посредством която дребните общности от комшии да пазят дисциплината в своя дребен сектор. Съседската самоорганизация има дълбоки обичаи в огромни елементи от квартала.
© създателят
Дезинфекция
Но единствено надзор не може да реализира нищо
Днес ми се обади по телефона един от моите познати (мобилните оператори похвално са раздали безвъзмездни минути на всеки с ваучер - за доста хора това се оказва в действителност значимо!) да ми каже " Гледаш ли малкия екран? Само с нас в Столипиново се занимават! "
Преди няколко дни от строителната компания са разпуснали него и другите служащи. Работеха, естествено, без контракти и за минимални или под минималните заплати. Знам, че нормално цялата му заплатата отпътува за вересиите от миналия месец. Питам го по какъв начин е в този момент с парите. " Какво да върша, брат, през днешния ден ще излизам. " " По казаните ли? Нали знаеш, че се канят да арестуват тъкмо за вървене по казани? " " По казаните - няма по какъв начин. И брат ми тука, и той е незает, и той дете храни. Нека пък да ме арестуват, в случай че не е от вирус, от апетит ли ще мрем? То хубаво за тия, които имат - да стоят вътре, но не всеки има. "
В другите малцинствени махали обстановката е друга, в Столипиново тези, които " напълно нямат ", са числено малцинство - да речем 10-15%. Но ги има, в това число фамилии, които са се препитавали с 4-5 лв. дневно и преди стопанската система да стартира да затваря. Системите на вересиите, роднинската и съседската взаимопомощ са към този момент натоварени и надали могат да разсрочат задълго разноските на въпреки всичко значително хора преди икономическата взаимност да стартира да се пропуква. Помощи получават малко от оцеляващите на ръба - множеството са напълно отвън системата, а доста други ще се окажат на ръба в този момент, когато самостоятелната им самодейност (търговия, услуги вътре в общността) ги слага пред епидемиологична опасност. Общинските управляващи би трябвало да помислят по какъв начин да дадат избор на тези хора.
Заплахите от неправилния политически курс
Говоренето за уединяване на малцинствата изпраща извънредно рисково обръщение освен към тях самите, само че и към българите. Расистките мнения по българските конгреси към този момент преливат. Медиите може би не го осъзнават, само че не са по-назад в манипулативните си трудове със заглавия като " Без надзор! " и "...разпръскват с мегафон тумбите... ". Благодарение на кметските дейности, остарялата фигура на " безвредно " отделени от нас " свърталища на нечистотия и болести " шумно се настани във въображението ни на мястото на действителността за един световен вирус, който прониква на всички места, пренасян най-първо от елитите и междинната класа по самолети, конференции и ски-курорти.
Днес обаче всички сме свързани освен пред пандемията, само че и онлайн, и всичко писано е очевидно за " обектите " на тия репортажи и мнения. Тяхното възприятие за принадлежност и преданост е все по-засегнато. Предупреждавам, че това може да ни преследва с години след края на епидемията.
Хората слушат за КПП-та към тяхната махала и се замислят - А в случай че майка ми и татко ми се разболеят? Ще ги одобряват ли в болничното заведение? Няма ли отново българите да ни изтикат пред машината? Няма ли всичките да ни оставят зад бариерата, да мрем, както намерим за добре?
Отчаяният човек може да бъде доста рисков, изключително в случай че си изгубил уважението му. В момента българските институции разрушават уважението, което има към тях у една към момента огромна част от жителите на махалите. Ако по този начин жестоко през днешния ден им бъде отказано възприятието, че сме дружно в заплахата, те елементарно могат да заявят даже: " Тоя вирус не ни визира! Той върви по българите " - реплики, които към този момент участват в зародиш.
В края на краищата, в случай че вирусът тръгне из общността без положителни вътрешни ограничения за изолираност, полицейските бариери няма да го спрат - както не го спря и нито една държавна граница. Затова всяка община би трябвало да поеме цялостната отговорност и да работи дружно със самите общности. Трябва да покаже на жителите, че им постанова изолираност от грижа за тяхното лично здраве и благоденствие, а освен от грижа за " българите ".
След няколко дни комплициране пловдивските политици демонстрираха, че схващат тези рискове и дадоха поръчка, че могат да разсъждават по-амбициозно за малцинствените общности в своя град. Остава да забележим дали думите ще се претворят в каузи и дали останалите градове в България ще вземат образец от тях.
* В София съм заобиколен от образовани и добре свързани медийно другари, само че даже и измежду тях значително споделят отзиви като следното: " Хора, хвана ме съклета през днешния ден и се разходих добре из София. Ще ви споделя какво си мисля - няма болест, няма пандемия, има матрица и втълпяване на визия за действителността, може би величествен обществен опит. Всеки избира дали да има вяра на този спектакъл и по какъв начин да си го изясни. Може и да бъркам, само че до момента в който някой от приятелите ми или аз самият не се заразя, няма да го приема на съществено. "
От 21 март се вкара надзор над придвижването сред огромните градове. На изходите им са сложени контролно-пропускателни пунктове (КПП), където би трябвало да докажете основателността на пътуването си. Заграждането на доста малцинствени квартали из страната обаче стартира три дни по-рано, а прекосяването сред други квартали в обитаемоте места към момента не се лимитира. Това изпраща доста рисково обръщение.
В сряда, 18 март, редица кметове заговориха за КПП-та по границите на сегрегираните малцинствени квартали: в Нова Загора, Сливен, районният кмет на " Източен " в Пловдив... На всезнание обявиха, че считат жителите на тези квартали за " неконтролируеми ", за неспазващи ограниченията за обществена изолираност и за заплаха против публичното здраве. В регион " Източен " се намира кв. " Столипиново " с над 40 хиляди души население, където работя към този момент повече от четири години. На идната заран приказвах по радио " Хоризонт " за какво даже приказването за контролно-пропусквателен пункт особено за малцинствата е доста рисково. Малко по-късно в Пловдив дадоха заден и се отхвърлиха от разединение на кв. " Столипиново ", " с цел да не ескалира напрежението ", само че го направиха " към този момент " и размахвайки заплашително пръст. По-късно същия ден научих, че контролно-пропусквателен пункт към този момент работят към кв. " Кармен " в Казанлък и кв. " Факултета " в София. Вечерта прокуратурата в София разгласи по медиите своите инструкции към всички кметове по отношение на въвеждане на контролни режими за кварталите, " обитаеми с лица от друга етническа принадлежност, очевидно демонстриращи нежеланието си за съблюдаване на въведените ограничавания ".
Оставям настрани отчетливо дискриминационното действие на формулировката " квартали, обитаеми с лица от друга етническа принадлежност ", използвана от държавен орган (и да - друга от кое?). Тук ще обясня за какво е толкоз рисково въвеждането на контролно-пропускателен режим, друг от общите ограничения за " българските " елементи на градовете и какви са верните и по-ефективни ограничения, за които би трябвало да се работи вместо това. Някои такива ограничения бяха обявени в Пловдив в събота след среща на локални политически водачи от Столипиново - евентуално принудени към деяние от очевидно раздразненото публично мнение измежду по-образованите поданици в квартала - с кмета на града. Надявам се пловдивската администрация да има късмет да послужи за образец на останалите обитаеми места в България, във време, в което изолирането не на всеки жител, а на малцинствата се трансформира в национална зараза.
КПП-тата насочат доста рисково обръщение
" Вие направихте Столипиново като Ухан! ", " Накарахте хората да мислят, че от Столипиново излиза вирусът ", " Столипиново май отново е единственият квартал в Пловдив " - това са реакции на локални поданици онлайн през миналите дни. Те чуват и следят всичко това, което се написа и взема решение за техния квартал, по този начин както и ние се тревожим от изпусканията на някои държавни мъже, че е нужно " съвсем военно състояние ".
Колективното уединяване на малцинствата в техните квартали изпраща извънредно рисково обръщение: че управляващите подвигат ръце от тях, че малцинствата не са част от нацията и че във време на заплаха страната не е (и) тяхна.
Да, сходни сигнали те получават от време на време към този момент десетина години - при събитията във Войводиново, Габрово, Асеновград и други. Но враждебният курс на управляващите е изключително стряскащ през днешния ден, тъй като се случва, тъкмо когато изглеждаше, че пандемията ни сплотява.
Ограждането със хигиеничен кордон на етнически принцип, идва в другояче невиждан миг на национално обединяване. Нацията (както и светът) преоткрива своята заедност - с това, че си стои у дома, че споделя чувството на извънредност, даже и с това, че се вълнува има ли още доматени консерви в магазина. За множеството българи решителните държавни дейности към пандемията донесоха чувството, че се преосновава публичният контракт сред народ и ръководство: през миналата седмица властимащите започнаха да демонстрират, че за тях фактически имат значение живота и добруването на народа. Съпреживяваме единението си, като излизаме всяка вечер по балконите, с цел да приветстваме своите здравни служащи. Дори в Столипиново, където малко хора имат българска телевизия, чуха думите на ген. Мутафчийски и на 14 март към този момент никой не се подаваше на открито. Безбройните павилиони и сергии, от които хората си изкарват хляба, останаха затворени.
Но през днешния ден тези жертви може да стартират да им наподобяват напразни. Действията на виновните лица и медиите този месец може да се окажат в действителност решаващи за бъдещото ни живеене дружно.
© създателят
По улиците няма тълпи.
В Столипиново няма сватби, нито пълчища по улиците
Не мога да приказвам за другите малцинствени квартали, само че евентуално и за тях медийната картина е извънредно изкривена. През миналата седмица самоизолирането в Столипиново се спазваше 85% - не по-различна обстановка, от тази, която следя в моя квартал в София. В Столипиново хората на открито са доста по-малко спрямо преди. Следя клиповете, които локалните хора споделят. Те ги снимат и изпращат за своите синове и дъщери в чужбина, с цел да ги уверят, че у дома всичко към момента е наред и че има взети ограничения и от страната, и от самите тях.
Досега не съм видял удостоверение от български квартал, където дамите да излязат и да измият със сапун цялата улица и стените на къщите. Правели го всяка заран. Не знам дали това е ефикасно деяние против ковид, само че несъмнено демонстрира, че доста хора в Столипиново взеха заплахата напълно насериозно, както и че са способни на необикновена за страната ни самоорганизация.
© създателят
Улиците се мият със сапун.
Да, през последните дни могат да се видят вървящи по улицата обособени групички от по няколко души, а с приключването на седмица, без някакви забележими и осезаеми признаци за болест в близост, заплахата стартира да наподобява на хората все по-нереална. Мисля, че и вие сами сте усетили изкушението да повярвате, че всичко е в действителност обикновено, когато оставите за по-дълго обществените мрежи и взирането в ужасяващите графики там и излезете измежду припкащите на слънце пенсионери.* Човешкият разум се въздейства доста повече от осезаемото, в сравнение с от това, което ни се споделя на думи. Ако не видите даже един човек с маска в близост, стартира да се топи чувството за извънредност - а маски в Столипиново няма.
Трябва мощно ангажиране вътре в квартала
Да се самоизолираш в махалата е доста по-голям героизъм, в сравнение с ние си представяме. Много от хората тук живеят по 2-3-4-ма души - не в апартамент, а в стая. Улицата е отдушник, както и доживотен табиет да общуваш с доста свои комшии и другари. Като общество и като ръководство, ние би трябвало да оценим подвига на тези хора и да го подкрепим, вместо да насочваме послания с фашистки привкус.
От друга страна, на място институциите би трябвало да положат доста по-големи старания да поддържат този героизъм. Да, би трябвало да се изясни по-добре на хората, че проблематично не е лично излизането на открито, а срещата с хора - даже с директния ти съсед, с който се знаете от деца. Трябва да бъдат осведомени с плашещите детайлности, които ние четем - за описа на италианския доктор, за конвоите от ковчези и така нататък Всъщност доста фамилии имат интернет и към този момент знаят тези неща. Но, първо, би трябвало да имаме поради, че тук разширените фамилии - деца, баби, чичо, вуйна - постоянно живеят дружно в един апартамент и даже половината от едно такова семейство към този момент е " група ". И, второ, че постоянно ще има прочут брой човеци, които демонстрират безнаказаност. Трети пък са на открито от последна потребност.
Общинските и държавните институции би трябвало да съсредоточат напъните си - рестриктивни и подпомагащи - към последните две групи, а осведомителни, подкрепящи и търсещи включване ограничения - към виновното болшинство.
Вместо това управляващите - както към този момент стана традиция у нас във връзка с малцинствените общности - оперират в групови, а не в самостоятелни категории. Когато заплашват с пръст, " спазвайте ограниченията или ще изолираме целия квартал ", управляващите в действителност се заканват поради малцинство от отказващи да съблюдават антивирусните наставления да изложат на заплаха болшинството поданици на квартала.
Вместо отдръпване към границите на махалата, управляващите би трябвало да работят за доверието на локалните, да наберат съидейници и да посещават семейство по семейство. След съботната среща беше разгласен сходен управнически курс в Пловдив, с образование на " локални представители ", които да поемат част от дилемите на полицията, да обикалят от врата на врата и да приказват с всеки (с нужната защитна екипировка). Остава да се надяваме, че това няма да се трансформира в про-форма ангажиране на няколко " подбрани " представители, ще е задоволително огромно, обезпечено ресурсно и ще може да сътвори мрежа, посредством която дребните общности от комшии да пазят дисциплината в своя дребен сектор. Съседската самоорганизация има дълбоки обичаи в огромни елементи от квартала.
© създателят
Дезинфекция
Но единствено надзор не може да реализира нищо
Днес ми се обади по телефона един от моите познати (мобилните оператори похвално са раздали безвъзмездни минути на всеки с ваучер - за доста хора това се оказва в действителност значимо!) да ми каже " Гледаш ли малкия екран? Само с нас в Столипиново се занимават! "
Преди няколко дни от строителната компания са разпуснали него и другите служащи. Работеха, естествено, без контракти и за минимални или под минималните заплати. Знам, че нормално цялата му заплатата отпътува за вересиите от миналия месец. Питам го по какъв начин е в този момент с парите. " Какво да върша, брат, през днешния ден ще излизам. " " По казаните ли? Нали знаеш, че се канят да арестуват тъкмо за вървене по казани? " " По казаните - няма по какъв начин. И брат ми тука, и той е незает, и той дете храни. Нека пък да ме арестуват, в случай че не е от вирус, от апетит ли ще мрем? То хубаво за тия, които имат - да стоят вътре, но не всеки има. "
В другите малцинствени махали обстановката е друга, в Столипиново тези, които " напълно нямат ", са числено малцинство - да речем 10-15%. Но ги има, в това число фамилии, които са се препитавали с 4-5 лв. дневно и преди стопанската система да стартира да затваря. Системите на вересиите, роднинската и съседската взаимопомощ са към този момент натоварени и надали могат да разсрочат задълго разноските на въпреки всичко значително хора преди икономическата взаимност да стартира да се пропуква. Помощи получават малко от оцеляващите на ръба - множеството са напълно отвън системата, а доста други ще се окажат на ръба в този момент, когато самостоятелната им самодейност (търговия, услуги вътре в общността) ги слага пред епидемиологична опасност. Общинските управляващи би трябвало да помислят по какъв начин да дадат избор на тези хора.
Заплахите от неправилния политически курс
Говоренето за уединяване на малцинствата изпраща извънредно рисково обръщение освен към тях самите, само че и към българите. Расистките мнения по българските конгреси към този момент преливат. Медиите може би не го осъзнават, само че не са по-назад в манипулативните си трудове със заглавия като " Без надзор! " и "...разпръскват с мегафон тумбите... ". Благодарение на кметските дейности, остарялата фигура на " безвредно " отделени от нас " свърталища на нечистотия и болести " шумно се настани във въображението ни на мястото на действителността за един световен вирус, който прониква на всички места, пренасян най-първо от елитите и междинната класа по самолети, конференции и ски-курорти.
Днес обаче всички сме свързани освен пред пандемията, само че и онлайн, и всичко писано е очевидно за " обектите " на тия репортажи и мнения. Тяхното възприятие за принадлежност и преданост е все по-засегнато. Предупреждавам, че това може да ни преследва с години след края на епидемията.
Хората слушат за КПП-та към тяхната махала и се замислят - А в случай че майка ми и татко ми се разболеят? Ще ги одобряват ли в болничното заведение? Няма ли отново българите да ни изтикат пред машината? Няма ли всичките да ни оставят зад бариерата, да мрем, както намерим за добре?
Отчаяният човек може да бъде доста рисков, изключително в случай че си изгубил уважението му. В момента българските институции разрушават уважението, което има към тях у една към момента огромна част от жителите на махалите. Ако по този начин жестоко през днешния ден им бъде отказано възприятието, че сме дружно в заплахата, те елементарно могат да заявят даже: " Тоя вирус не ни визира! Той върви по българите " - реплики, които към този момент участват в зародиш.
В края на краищата, в случай че вирусът тръгне из общността без положителни вътрешни ограничения за изолираност, полицейските бариери няма да го спрат - както не го спря и нито една държавна граница. Затова всяка община би трябвало да поеме цялостната отговорност и да работи дружно със самите общности. Трябва да покаже на жителите, че им постанова изолираност от грижа за тяхното лично здраве и благоденствие, а освен от грижа за " българите ".
След няколко дни комплициране пловдивските политици демонстрираха, че схващат тези рискове и дадоха поръчка, че могат да разсъждават по-амбициозно за малцинствените общности в своя град. Остава да забележим дали думите ще се претворят в каузи и дали останалите градове в България ще вземат образец от тях.
* В София съм заобиколен от образовани и добре свързани медийно другари, само че даже и измежду тях значително споделят отзиви като следното: " Хора, хвана ме съклета през днешния ден и се разходих добре из София. Ще ви споделя какво си мисля - няма болест, няма пандемия, има матрица и втълпяване на визия за действителността, може би величествен обществен опит. Всеки избира дали да има вяра на този спектакъл и по какъв начин да си го изясни. Може и да бъркам, само че до момента в който някой от приятелите ми или аз самият не се заразя, няма да го приема на съществено. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ