Никога не съм разбирал принципа – усъвършенстване на една истема

„ Никога не съм разбирал правилото – „ рационализиране на една истема посредством закриване “, споделя юристът и народен представител от Движение за права и свободи
Интервю на Tribune.bg с юриста и народен представител от Движение за права и свободи Цветан Енчев за гласувания на първо четене в Народното събрание законопроект за промени в Закона за правосъдната власт, импортиран от Министерски съвет, с който се предлага закриване на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните им профилирани прокуратури, следствията, до които може да докара премахването им и какво целят ръководещите с тази стъпка

Г-н Енчев, в сряда с промени в Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ ръководещото болшинство в Народното събрание закри на първо четене профилираното правораздаване, Движение за права и свободи изрично се разгласи срещу това решение. Защо?

Този законопроект за закриването на профилираното правораздаване може би го гледаме към този момент трети парламент с едни и същи несериозни причини – имало социална настройка, профилираното правораздаване не работело. Само да кажа, че когато България сътвори профилираното правораздаване, когато се вкара този институт, отново имаше социална настройка и тя беше в безусловно същата посока. Точно поради това бяха основани тези профилирани органи. Те действат може би към този момент девета година, техните пълномощия бяха променени, разширени. Никога не съм разбирал правилото. Чисто като правист не го одобрявам. Висшият правосъден съвет разпореди да се проучва активността на профилираното правораздаване, надлежно то да бъде съпоставено с районни, окръжни съдилища, с цел да се види къде са плюсовете, къде са минусите, къде има позволени неточности. Не споделям, че всичко е вярно. Аз също съм работил в държавна администрация, министерство. Администрацията има своята логичност, би трябвало струпване и разбор. Колегите от ръководещото болшинство непрекъснато приказват за разбор. Да, склонен съм. Беше редно една нова институция в страната ни да я оценим по достолепие с обикновени обстоятелства, с обикновена статистика и там, където има неточности, те да бъдат отстранени. Няма по какъв начин да приема усъвършенстване на някаква система посредством нейното закриване.

До какви последици може да докара премахването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата?

Сериозни са опасенията, че делата, които са почнали в профилираната процедура, остава един подобен усет, че може би няма да завършат. Дали е по този начин, дали не е по този начин, времето ще покаже. Аз персонално не открих конституционна опция да бъде преустановен мандатът на магистрат, с изключение на категорично записаните. Виждам, че сътрудниците ще опитат през преназначения, през разнообразни оферти. Имам чувството, че отново ще стигнем до Конституционния съд и една огромна част от текстовете ще бъдат оповестени за противоконституционни, надлежно отново ще би трябвало да променяме законите. Искаше ми се да има повече разсъдък, повече самообладание, повече разговор. Това е, което ни липсва на всичките – разговорът и консенсусът. Мисля, че сме задоволително зрели хора да потърсим вярното решение, а не да се саморазправяме с цели институции. В новата история на България съд не е закриван. Ето в този момент ще имаме опция да го създадем.

Защо съгласно Вас четворната коалиция се е вторачила толкоз доста върху този законопроект?

То не е единствено този законопроект. Не желая да осъждам сътрудниците. Всеки самичък си е поемал предизборните обещания, надлежно своята политическа линия. Всеки самичък избира пътя си, надлежно своите политики. Ако си спомняте, същото беше с Бюрото за отбрана на очевидци. Сега се случва със профилираното правораздаване. Виждам, че от много време са се фиксирали в институциите на основния прокурор. Тя не е толкоз институционална война, колкото лична. Специално в това, което мина на първо четене, за закриване на профилираното правораздаване, виждам чиста разпра с една система, която, може би, като мине времето, ще отчетем, че не е трябвало по този начин да създадем. В края на краищата ние създадохме профилираното правораздаване по рекомендация на Европейската комисия и през 2019 година беше регистриран позитивен резултат. Специализираната прокуратура, както споделих и през вчерашния ден, получи своето европейско почитание. Не разбирам причините на сътрудниците (бел.ред. ръководещото мнозинство) и не съм податлив да вникна в едно държание от сорта „ Ние по този начин сме решили “. На базата на какво – публично очакване. Ако би трябвало да бъдем почтени, обществото чака ужасно доста от българския парламент. Това мотив ли е да го закриваме? Не може с такива неюридически причини да се работи. Единственото нещо, което чух от юридическа позиция беше, че огромна част от делата приключвали със съглашение. Споразумението е инструмент, който не е фиктивен от профилираното правораздаване. Законодателят го е разрешил. Навсякъде, във всички съдилища в страната се подписват съглашения. Да, може би, хората желаят да чуят думата „ присъда “. След като законодателят е разрешил да има и съглашения и съответният обвинен взема решение и може да се възползва от този прийом, не може да го откажем това нещо. Има си обикновени законодателни благоприятни условия. Това е една опция, която ние сме планували, и хората се възползват от нея.

Основният претекст, който Вие изтъкнахте в пленарна зала, против закриването на спецправосъдието е, че съдилища в дребни обитаеми места ще би трябвало да съдят локалните гангстери. Какви са терзанията Ви?

Такава е логиката. Тепърва ще забележим какво ще се случи с подсъдността, какви ще бъдат разногласията за подсъдност. Има сформира в Наказателния кодекс, чието място не съм сигурен, че е в районния съд. Не става въпрос единствено за локални зависимости. Въпреки че, такива на процедура съществуват. Те са някаква социална загадка. В дребното обитаемо място всички се познават. Колкото и да си обективен, вероятността от трима, четирима съдии, един, двама да се отведат, е напълно действителна. По простата причина, че тези хора живеят на едно и също място, децата им учат в едни и същи учебни заведения, вечер се събират на едни и същи места. Това са нещата от живота. Вероятността да се познават тези хора (бел.ред. обвинените и съдиите) е огромна. Това е напълно натурален развой. Всички имаме такива лица, с които се познаваме от години. Но тероризъм, проведена незаконна група, тя не работи единствено на територията на едно обитаемо място. Не може с лека ръка да закрием профилираното правораздаване. Моят персонален проблем като правист е, че го вършим с лека ръка, от сърце, за да покажем „ Вие видите ли на, не, решили сме, закриваме ви “.

Какво смятате за работата на министъра на правораздаването Надежда Йорданова досега?

Да ви кажа почтено не съм в положение да разясня работата на министъра на правораздаването. Имах удоволствието да работя под нейно управление в една изключителна комисия по „ Магнитски “ (бел. ред. Комисия за следствие на дейностите на страната по „ Магнитски “). Оттам имам усещания, че е отличен експерт. В началото на мандата й пожелах триумф и към момента й го искам. Надявам се да се оправи с необятно прокламираната правосъдна промяна. Пак споделям не утвърждавам промяна посредством закриване, само че в случай че това е методът на болшинството, по този начин са решили, по този начин са постъпили.

Според Вас има ли аргумент в основаването на краткотрайна комисия, която да преглежда промени в Конституцията. Може ли нейната работа да докара до нещо значително в тази посока?

Самите промени в Конституцията изискват първо необятно разискване, огромен консенсус и единодушие. Ние от Движението за права и свободи няколко пъти в границите на този парламент, още с декларацията на нашия ръководител, и като цяло през годините постоянно сме търсили разговор и сме били подготвени и отворени за разговор. Смятам, че по тематиката в действителност е нужен разговор, консенсус и там, където са нужни промени, те да бъдат направени с необятна социална и парламентарна поддръжка. Нашата Конституция работи, добра е. Къде може да бъде направена по-добра, ще реши болшинството, надлежно жителите със своето публично присъединяване.