Църквата почита на 9 февруари св. мчк Никифор
Никифор поискал да получи страдалчески венец и по този начин избавил приятеля си Саприкий
В град Антиохия един духовник на име Саприкий и един християнин на име Никифор били свързани между тях с тясно другарство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал сред тях; те се скарали и страшна омраза заменила предходното другарство. След известно време Никифор схванал какъв брой неверни и неугодни Богу са възприятията на омраза и поискал да се сдобри със Саприкия. Но Саприкий не желал и да чуе за това.
Това било към половината на третото столетие. Настанало тежко гонение срещу християните. Саприкий, като духовник, бил заловен пръв и отведен на съд при шефа Той храбро изповядал пред него вярата си.
- Нашита царе Валериан и Галиен - споделил шефът - заповядват: всички, които се назовават християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна гибел.
- Аз съм християнин - дал отговор Саприкий. - Покланям се единствено на същинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които единствено са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал грубо да мъчат Саприкия, само че като видял, че мъченията не могат да го склонят да се отхвърли от вярата, шефът го осъдил на гибел. Повели го към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора, който молел Саприкий да му елементарни, само че той с яд се отвърнал от него. Войниците, които го отвеждали на гибел, се чудели по какъв начин може един човек пред гибелта си да таи толкоз завист и ненавист.
Саприкий до дъно останал немилостив, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си и Господ го санкционирал за неговото жестокосърдие, като лишил от него плодородната мощ, която го укрепявала измежду мъченията. И сърцето на Саприкий се изпълнило с мекушав боязън от гибелта. Когато пристигнало времето да наведе глава под меча, той се отрекъл от Христа. Никифор се ужасил и почнал да го увещава да не се отхвърля от вярата си. Но сърцето на Саприкий останало глухо и за избавителните препоръки. Той повторил отречението си. Тогава Никифор извикал: " Мене със гибел накажете! Аз съм християнин! "
Тогава един от мъчителите отишъл при шефа и му доложил, че Саприкий е заречен да принесе жертва на боговете, само че има един - прибавил той, - който желае да почине за по този начин наречения Христос, заради което вика високо: " Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да извърша! "
Управителят, като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на независимост и вместо него - да посекат Никифор.
Така светият страдалец бил убит за Христа на деветия ден от месец февруари, и щастлив отпътувал при Христа Господа, с цел да одобри от Неговата десница венеца на успеха и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които популяризират Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица.
В град Антиохия един духовник на име Саприкий и един християнин на име Никифор били свързани между тях с тясно другарство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал сред тях; те се скарали и страшна омраза заменила предходното другарство. След известно време Никифор схванал какъв брой неверни и неугодни Богу са възприятията на омраза и поискал да се сдобри със Саприкия. Но Саприкий не желал и да чуе за това.
Това било към половината на третото столетие. Настанало тежко гонение срещу християните. Саприкий, като духовник, бил заловен пръв и отведен на съд при шефа Той храбро изповядал пред него вярата си.
- Нашита царе Валериан и Галиен - споделил шефът - заповядват: всички, които се назовават християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна гибел.
- Аз съм християнин - дал отговор Саприкий. - Покланям се единствено на същинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които единствено са създания на човешки ръце.
Управителят заповядал грубо да мъчат Саприкия, само че като видял, че мъченията не могат да го склонят да се отхвърли от вярата, шефът го осъдил на гибел. Повели го към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора, който молел Саприкий да му елементарни, само че той с яд се отвърнал от него. Войниците, които го отвеждали на гибел, се чудели по какъв начин може един човек пред гибелта си да таи толкоз завист и ненавист.
Саприкий до дъно останал немилостив, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си и Господ го санкционирал за неговото жестокосърдие, като лишил от него плодородната мощ, която го укрепявала измежду мъченията. И сърцето на Саприкий се изпълнило с мекушав боязън от гибелта. Когато пристигнало времето да наведе глава под меча, той се отрекъл от Христа. Никифор се ужасил и почнал да го увещава да не се отхвърля от вярата си. Но сърцето на Саприкий останало глухо и за избавителните препоръки. Той повторил отречението си. Тогава Никифор извикал: " Мене със гибел накажете! Аз съм християнин! "
Тогава един от мъчителите отишъл при шефа и му доложил, че Саприкий е заречен да принесе жертва на боговете, само че има един - прибавил той, - който желае да почине за по този начин наречения Христос, заради което вика високо: " Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да извърша! "
Управителят, като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на независимост и вместо него - да посекат Никифор.
Така светият страдалец бил убит за Христа на деветия ден от месец февруари, и щастлив отпътувал при Христа Господа, с цел да одобри от Неговата десница венеца на успеха и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които популяризират Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ