Ние сме в Южен Израел, много близо до Газа. Можем

Ние сме в Южен Израел, доста покрай Газа. Можем да чуем минохвъргачките... това е единствено малко повече от миля надолу по този път. Този регион беше най-силно обиден от Хамас. Както можете да видите зад мен… беше съвсем изцяло високомерен от изненадващото настъпление.

Едно от първите места, които бяха проникнати, беше Нахал Оз. Това е кибуц – дребна сплотена селскостопанска общественост, която е напълно наоколо – насам. Населението беше малко, единствено към 500. Хората, живеещи там, споделяха, че това е „ малко парче от парадайса на границата на пъкъла “.

Хора като Амир Тибон, старши сътрудник на левия вестник Haaretz, и брачната половинка му Мири, обществен служащ, които живееха в Нахал Оз с двете си дребни деца.

музикален фестивал кръвопролитие. Хиляди бягаха – някои пешком. други като тях скочиха в колите си.

Бар Матснер: Той ми сподели да сляза, тъй че ми харесва това. И той също кара по този начин. нищо не разбираме. Просто разбираме, че някой стреля по колата ни и доста стреля.

Както демонстрира този видеозапис от друга кола, е стреляно по доста транспортни средства. Бар и Лиор бяха обезвредени от патрони, само че те съумяха да избягат.

Лиор Матснер: Там имаше гора и дървета. И--

Бар Матснер: Много дървета и много--

Лиор Матснер: Листа.

Бар Матснер: --големи, сухи листа. Така че му споделям: „ Нека вземем всички тези сухи листа и просто да си сложим лицето, нашето всичко, с цел да не ни видят. “

Те се пробваха да получат помощ –

Бар Матснер: Обаждам се на полицията. Няма отговор. Викам колата за спешна помощ. Няма отговор. И... след два или три часа, не знаем...

Лесли Стал: Два часа? Къде си за двама--

Лиор Матснер: В същия--

Бар Матснер: В-- в същия--

Лиор Матснер: --в същата позиция--

Бар Матснер: --място.

Лесли Стал: Погребан си под--

Лиор Матснер: Да.

Лесли Стал: --купчина листа?

И двамата: Да.

Накрая те съумяха да избягат към пътя... и видяни баба и дядо препускат на юг в джипа.

Лиор Матснер: Просто би трябвало да разберете, че Ноам и брачната половинка му са на път към личните му синове 

Бар Матснер: За да избави личните си синове --

Лиор Матснер: Но те стопират и ни вземат със себе си... те не ни познават. Отвеждат ни в безвредна зона.

Бар Матснер: Уау. Те избавят живота ни.

Междувременно Амир в тяхната безвредна стая споделя, че е чул по какъв начин съседите са измъкнати. Това са фотоси на следствията в близката къща... в която - както можете да видите в това излъчено онлайн видео на пропагандата на Хамас, въоръжени мъже държат в плен това семейство. Кракът на бащата кърви. Сега се счита, че са заложници в Газа.

Амир Тибон: Терористите от Хамас, желая да кажа, имаше стотици от тях към и вътре в кибуца. Числата са невъзможни за схващане.

Лесли Стал: Близо до вашия има два кибуца, Be'eri и Kfar Azza. Какво се случи там?

Амир Тибон: В тези две общности стотици хора бяха избити. Be'eri и Kfar Azza и музикалният фестивал, който се случи покрай един от тях. Това са трите подиуми на най-голямото кръвопролитие на евреи след края на Холокоста.

Когато генералът и Гали се върнаха по пътя към кибуца, те ни споделиха, че са се натъкнали на група бойци, един от които се съгласиха да се причислят към тях, с цел да оказват помощ. Но заради заплахата те вземат решение да оставят Гали в крайпътен подслон -- и не престават без нея.

Амир Тибон: На ​​пътя пред тях виждат боен джип, атакуван от Хамас и няколко бойци там са убити и ранени. Баща ми и този самоуверен боец, който се причисли към него, слизат от колата и стартират да се бият. Присъединете се към престрелката—

Ноам Тибон: На ​​практика убихме терористите там. Убих най-малко един.

Но той беше изправен пред алтернатива: по време на престрелката двама израелски бойци бяха ранени и трябваше да бъдат евакуирани в болница, а това означаваше, че фамилията му ще би трябвало да чака - още веднъж. < /p>

Ноам Тибон: В противоположен случай те ще кървят до гибел. Така че аз споделих, Добре, вземам ги, знаете ли, тъй като няма метод те да умрат... да умрат там. Добре.

Амир Тибон: Това е вторият път тази заран, когато родителите ми се приближават до нас и се обръщат, с цел да оказват помощ на някой различен. Те водят ранените бойци там, където е майка ми.

И тя води ранените в болница, до момента в който генералът се натъкна на остарял другар от армията – различен дядо – и те се насочиха назад, с цел да спасят фамилията на сина му.

Лесли Стал: Къде беше полицията? Къде бяха военните? Защо един дядо трябваше да отиде да те избави?

Мири Берновски-Тибон: Това е доста добър въпрос, Лесли. Надявам се, че целият Израел си задава този въпрос.

Амир Тибон: Това е най-големият неуспех в историята на страната Израел. Цивилни със стотици бяха избити от терористи и никой не пристигна. Никога не съм бил по-горд -- (звън)

Доктор: Това е известие за сигурност. Моля, продължете непосредствено към най-близкия заслон на вашия етаж

Сигнал за паника: ракетен огън над Тел Авив.

Лесли Стал: Ние сме вътре-- на долния етаж--

Амир Тибон: Влезли сме... тук сме на безвредно място.

Мири Берновски-Тибон: Под земята сме.

Амир Тибон: Ние са подземен. Ние сме добре.

Бяхме изумени от това какъв брой спокойни бяха... като се има поради какво претърпяха единствено преди дни, до момента в който чакаха с часове баща. Но откакто баща най-сетне стигна до кибуца, преди да отиде при Амир, той се причисли към група от израелски специфични елементи и отиде къща на къща с тях, методично прочиствайки терористите.

Лесли Стал: В този миг -- Очевидно Хамас е направлявал този кибуц? Те бяха... те го бяха окупирали?

Ноам Тибон: По принцип Хамас контролираше. И-- знаете ли, започнахме да влизаме. И видяхме тела. Някои от тях терористи, други израелци. В тази обстановка трябва-- да работите доста, доста концентрирано. Добре, би трябвало да почистите една къща и по-късно да отидете до идната къща, и по-късно да отидете до идната къща, тъй като в случай че бягате прекомерно бързо, те ще ви гръмнат откъм гърба. И лишава време.

Амир Тибон: В този миг към момента сме блокирани в безвредната стая. Към този миг нямаме мобилен телефон. Не знаем къде е татко ми, само че започваме да чуваме доста близка замяна на стрелби.

Лесли Стал: Колко часа до този миг бяхте в сейфа?

Амир Тибон: Вече сме вътре, мисля, осем, девет часа? Без ток, без храна, две девойки, които са най-големите герои в света, мълчат.

Тогава - в 4 часа, след един час борба от врата на врата, пенсионираният военачалник най-сетне стигнах до къщата им.

Ноам Тибон: Отидох напряко до прозореца на тази стая с ризница, когато-- когато се криеха. Почуках на прозореца и споделих: " Амир, баща е. "

Амир Тибон: И чуваме гласа на татко ми. Той споделя нещо като " Отворете. Отворете. " И Галя, нашата по-голяма щерка, тя споделя: „ Саба Хигия “. Дядо е тук. (въздишка) И това е... тогава за първи път започнахме да плачем.

Засега Амир, Мири и девойките живеят при баба и дядо в Тел Авив. Както и кучето! Много други оживели от Нахал Оз бяха евакуирани в различен кибуц на север... откакто погребаха най-малко 10 от своите мъртви. Все още се търсят повече от 10 изчезнали, за които се допуска, че са заложници.

Произведено от Shachar Bar-On и Jinsol Jung. Асоцииран продуцент, Колет Ричардс. Сътрудник по излъчването, Рен Уудсън Редактирано от Питър М. Берман.