Ние сме израелец и палестинец, които изковаха невероятно“ приятелство, когато

Ние сме израелец и палестинец, които изковаха „ необикновено “ другарство, когато светът очакваше да се ненавиждаме.

Единият от нас загуби родителите си на 7 октомври, другият загуби брат си в първата Интифада. Тази взаимна загуба, болежка и споделена визия ни събраха дружно.

Ние осъзнаваме, че нашата загуба, само че и нашето другарство, са резултат от неналичието на мир. Ние сме необикновени, само че никога не сме неповторими. Ние сме част от общественост от израелци и палестинци, които имат разнообразни националности, религии и разкази. Но споделена еднаквост: назовава се миростроител.

Често сме били маргинализирани от мнозина – както вкъщи, по този начин и в чужбина – като „ наивни “. Но предходната седмица на срещата на върха на Г-7 в Пулия международните водачи най-сетне признаха, че това, което е в действителност наивно, е да си фантазират, че всяка тактика за преустановяване на този отблъскващ спор може да успее без хора като нас в авангарда.

Преди този миг бяхме привикнали да ни дефинират като „ наивни “, тъй като вярвахме, че повече войни, болежка и загуби няма да създадат никого сигурен или свободен. Докато генерали и екстремисти, които имат вяра, че още един кръг от принуждение и още едно потомство опечалени и травматизирани хора – след век на нищо друго също така, ще донесат сигурност или избавление – се славят като реалисти. Защо след толкоз години на тази несполучлива формула, водеща до ескалиране на принуждение, гибел и опустошение, нейните поддръжници не са жигосани като „ наивни “ или още по-лоши?

Не е наивно да се знае, че единственият път към справедливостта и равенството е мирът. Маршрутът е прав. Трябва да създадем вяра, когато вярата е сложна за намиране. Трябва да засилим гласовете на миротворците. Трябва да покажем, че не се разделяме по народност, етнос или раса. Разделени сме от тези, които имат вяра в справедливостта, мира и равенството, и тези, които не имат вяра – към момента.

Нашият проект включва освобождение от нашата мъка, ненавист и предпочитание за възмездие. И двамата сме тръгнали на пътешествия на прошката. Омразата е корозивна мощ, която оставя човек празен от вътрешната страна. То поражда физически и прочувствени болести, като нищо не може да утоли жаждата на такова предпочитание. Разбрахме, че прошката, за разлика от помиряването, е персонален избор. Това е решение, което вземаме не тъй като причинителите го заслужават, а тъй като даваме приоритет на нашата споделена човещина пред враждебността. Ние прощаваме, тъй като отхвърляме да позволим на другите да употребяват болката ни, с цел да оправдаят пострадването на почтени хора.

Въпреки че сме подготвени да извиним на предишното и сегашното, това, което не можем да извиним, е мрачното бъдеще, впримчено в безпределно принуждение. Не сме обречени на безконечен цикъл на принуждение. Ние имаме вяра, че можем да променим нашата действителност. И това е тази вяра, която държим всяка заран и ни дава мощ да реализираме нашата задача.

Наясно сме с оглушителния език на бомбите и страха и гнева по улиците. Ние също сме ядосани, само че трансформираме гнева си в гориво за нашия активизъм. Не можем да позволим звуците на оръжия да бъдат единственият говорен език. Не можем да стоим безучастно, до момента в който хиляди понасят същата загуба и болежка, които имаме и ние. Гласовете ни би трябвало да бъдат чути. Ние предоставяме различна визия за тази земя от реката до морето и знаем, че тя може да бъде реализирана в границите на няколко години.

Имаме шанса да бъдем част от общественост от израелски и палестински строители на мира – някои от които са претърпели загуба като нас, всички от които са откровено ангажирани като нас – които неуморно работят за дълго време.

Световните водачи, които прекомерно дълго са разрешавали статуквото да тлее отдалеко, осъзнавайки клокоченето под повърхността, само че задоволително надалеч, с цел да подценен миризмата на издигащия се пушек, биха били наивни да мислим, че можем да се върнем към ръководството на спорове, да осигурим оръжия за „ опазване на мира “ и да изградим счупени кейове, с цел да нахраним гладуващите деца.

Въпреки това – най-сетне – през последната седмица видяхме искрица вяра. Надяваме се, че „ свободният свят “ най-сетне ни слуша и признава неотложността на нови, приобщаващи хрумвания.

След години на игнориране на спора, като четири от последните пет официални съобщения на Г-7 въобще не го загатнаха, предходната седмица Г-7 пуснаха своето официално съобщение, което включваше невиждан нов език, даващ приоритет на построяването на мира на гражданското общество като сериозен съставен елемент на всяко дипломатическо решение на израелско-палестинския спор.

През последния месец се присъединихме към Алианса за мир в Близкия изток (ALLMEP) в ръководенето на световна коалиция, обединена в апела за този нов метод от G7. Призивът, още един от над 350 неправителствени организации, Негово Светейшество папа Франциск, членове на английския и европейския парламенти – беше елементарен: не говорете за мир без тези палестинци и израелци, които са посветили живота си – както ние – на търсенето на мир.

И те слушаха. За първи път в историята G7 разгласява официално съобщение, което се концентрира върху построяването на мира на гражданското общество и жизненоважната работа на локалните неправителствени организации за мир, които са безусловно значими за разрешаването на този спор.

Искаме да благодарим на тези водачи, че най-сетне постъпиха вярно. За най-сетне признаването на сериозната роля, която всеобщите организации би трябвало да играят във всеки дълготраен, резистентен кротичък развой. За да се уверите, че мирът не е закъсняла мисъл. Докато на всеки предходен кръг от израелско-палестинската дипломация липсваше тактика „ изпод нагоре “, тази нова политика съставлява същинска повратна точка.

Но това е единствено началото. Лидерите на Г-7 в този момент би трябвало да работят с нас, с цел да трансфорат тази смяна в политиката в действителен прогрес. Да разработим тактики, които могат да изпълнят обещанието на тази нова смяна в политиката, която ще разреши на нас – строителите на мира – да поведем в оформянето на нова действителност, в която ужасите и несправедливостите от последните месеци в никакъв случай не могат да се повторят.

Нашият апел за мир произтича не от доверчивост, а от надълбоко схващане на цената на спора. Вкусихме болката, изпитахме загубата и станахме очевидци на опустошението от първа ръка. Въпреки това, ние се придържаме към убеждението, че е допустимо бъдеще, в което израелци и палестинци съжителстват в мир и тъждество. Ние моделираме какъв може да бъде мирът сред израелци и палестинци. Ако сме в положение да се помирим, да работим дружно и да се грижим един за различен, знаем, че нашите народи също могат. Очакваме с неспокойствие да работим с водачите на G7, с цел да подсигуряваме, че тази визия ще стане действителност.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателите и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.