За цените, икономиката и потребителите. Уроци по популизъм
" Ние от Българска социалистическа партия от дълго време настояваме за таван на цените от дребната потребителска кошница. Само това е работеща мярка. Проверки на грамажа и етикетите няма да оказват помощ на хората.
На всички критици и скептици на нашето предложение желая да задам един въпрос: Как в Испания, Гърция, Унгария, Франция може, а в България не може? "
Това съобщи през днешния ден лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова в поредния си вербален опит да облече в разсъдък предлагането за налагане на таван на цените от дребната потребителска кошница у нас. И ние - като едни изявени критици на предлагането, взехме решение да й отговорим на поставения въпрос.
За задачата ще вземем образците от Унгария, която най-отдавна си играе с инструмента " таван на цените " и най-тежко се нарани от него. Франция към момента не е въвела тавана и данни няма, само че и трите упоменати от Нинова страни - Гърция, Франция и Испания, не могат да се похвалят с особени фискални триумфи. Да не кажем, че са откровени провали в границите на еврозоната и европейския съюз. Но да се придържаме към Унгария...
Каква я мислеха и каква стана?
Виктор Орбан реши да играе на несъмнено и вкара таван на цените на бензин и дизел още през 2021 година. В началото на предходната година пък под ударите на мотото " страната да си влезе в ролята " попаднаха и главните храни от дребната кошница, като към тях бяха прибавени дори и картофите, да не приказваме за тавана върху цените на наемите.
Разбира се, логиката е ясна - инфлацията е породена от войната в Украйна, ние нямаме общо с нея, жителите ни нямат общо с нея, за какво да страдат? Слагаме таван и да му мислят капиталистите! Тази " патриотична " мисъл е чудесна, само че прави работа досега, до който се сблъска с действителността и с числата.
Реалността я усещат всички консуматори - рано или късно. Усетиха я и унгарските жители, които няколко месеца се радваха на най-ниските цени на горивата в цяла Европа. Ръстът на техните цени до ноември бе единствено един %, само че казусът бе различен. Недостигът. Най-логичното, колкото и шокиращо да е за лявата икономическа мисъл в Българска социалистическа партия, се случи и локалният пазар стартира да страда от тежък недостиг на бензин и дизел. Просто търговците избраха да изнясят на открито, където могат да вършат облага, вместо да работят на ръба на загубата в страната. И колкото и да изяснява енергийният ни министър Росен Христов, че е по-добре без избрана суровина, в случай че тя е прекомерно скъпа (бел.ред. - в неговият случай става дума за естествен газ), това просто не е правилно. Разбра го и Виктор Орбан, който при започване на декември се принуди да анулира тавана.
О, знамение - дефицитът се запълни за дни, а цените изхвърчаха в небесата. Ето това е потрес, който мъчно се приема от потребителите, а не плавното нарастване, движено от пазарна конюктура.
Вторият конфликт е с числата. Таваните на цените би трябвало да свият инфлацията, споделят от Българска социалистическа партия. В Унгария споделяха същото, само че данните за годишната инфлация в страната демонстрираха най-голям растеж за целия Европейски Съюз - 15% приблизително. От проучване на Иститута за пазарна стопанска система се вижда, че данните единствено за декември демонстрират растеж на ценовия показател от 25%. При обособените групи, към които експлицитно са ориентирани ценовите тавани на държавното управление обаче покачването е даже по-високо – при автомобилните горива 27% на годишна база, при храните – 45%. Особено очевидно е това при млечните артикули и яйцата, където растежът на годишна база доближава 70% още през октомври, макар рестриктивните мерки, пишат от ИПИ.
Разните обезщетения, които държавното управление предлага на бизнеса условия на тавани на цените пък бутат унгарския дълг все по-нагоре и той към този момент е към 80% от Брутният вътрешен продукт. В допълнение в края на годината унгарският форинт към този момент беше в условия на свободно рухване и управляващите даже заговориха за вероятно влизане в ERM II единствено и единствено да опитат да овладеят обстановката, създаваща цялостен безпорядък в стопанската система.
Разбира се, тези резултати в никакъв случай не са били изнедващи за всеки отбиращ най-малко малко от икономическата действителност. Не са изненада и за Българска социалистическа партия. Партията-майка просто е в действителност майка - на българския популизъм.
За рецесията в стопанската система
И откакто по този начин и по този начин сме тръгнали да борим легенди, дано се захванем и с този за рецесията в българската стопанска система. И да - такава просто няма, макар апокалиптичните трагични възгласи на някои политици. Отново подхващаме анализът на и виждаме следното:
За цялата 2022 година износът на артикули доближава 94,4 милиарда лв. или растеж от 37,9% по отношение на 2021 година Това е сензитивно по-висок ритъм от повишаването на цените за интервала. Само за декември, макар сериозния спад в цените на горива, електрическа енергия и много други първични материали, е регистриран растеж на износа по отношение на същия месец на 2021 година с 14,5%.В основата на този напредък е динамичността на индустриалното произвеждане. Нека за миг погледнем оттатък производството и износа на електрическа енергия и оръжия – техният принос е осезателен, само че надалеч не главен. По предварителни данни за цялата 2022 година преработващата индустрия осъществя нарастване на производството в действително изражение с 13,7%. Само за декември растежът е с 10,8% по отношение на декември 2021 година и с 2,6% по отношение на ноември 2022 година – при все, че в Германия, която е главен търговски сътрудник, през последния месец на годината към този момент има спад в индустриалното произвеждане.Кои са „ първенците “ на растежа през 2022 година? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, муниции и електрическа енергия, предварителните данни слагат отпред производството на питиета – растеж в действително изражение (след изчистване на резултата от инфлацията) от към 40% по отношение на 2021 година, производството на колела – растеж от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни елементи – 15%. Други огромни подотрасли – машиностроенето и производството на електрически уреди – регистрират растеж от над 10%.
Освен това виждаме, че през 2022 година показателят на производството в преработващата индустрия е с най-висока стойност откогато Национален статистически институт следи този индикатор.
" Двигателите на промишлеността след пандемията в огромна степен са производствата, които бяха сполучливи в последните 5-7 години. Ако съпоставим показателя на физическия размер при база 2015 година, виждаме повишаване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични артикули със 180%, на електрически уреди с над 60%, на автомобилни съставни елементи с над 50% ", пишат от ИПИ.
Че рецесия няма се вижда просто и от данните за растежа на Брутният вътрешен продукт, който, въпреки и дребен, е растеж. Няма стесняване, няма криза, няма рецесия.
Да, времената са сложни, да, цените са високи и да - работа на политическите играчи е да оказват помощ. Но това може да стане само през основаване на добра регулаторна среда, която да санкционира картелирането и нелоялните търговски практики, в основаването на добра бизнес среда и тласъци за развиване на дребния и междинен бизнес. Всичко друго е нелепост, потвърдена във времето освен в непознати страни, само че и в България за всички тези години преход.
Не може политическата рецесия да бъде маскирана като икономическа.
Най-големият регулатор на пазара обаче могат и би трябвало да бъдат потребителите. Единственият метод да се санкционират търговци, които спекулират, е като не се купува тяхната стока. Ние, като общество, би трябвало да стартираме да наказваме нелоялните, с цел да подкрепим лоялните. Тогава пазарът в действителност ще работи. Тогава хрумвания като тези на Българска социалистическа партия просто няма да имат място на никое място, с изключение на на другарските срещи на " Позитано ". Макар че в последно време и те май не са толкоз " приятелски ".
Още по темата
На всички критици и скептици на нашето предложение желая да задам един въпрос: Как в Испания, Гърция, Унгария, Франция може, а в България не може? "
Това съобщи през днешния ден лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова в поредния си вербален опит да облече в разсъдък предлагането за налагане на таван на цените от дребната потребителска кошница у нас. И ние - като едни изявени критици на предлагането, взехме решение да й отговорим на поставения въпрос.
За задачата ще вземем образците от Унгария, която най-отдавна си играе с инструмента " таван на цените " и най-тежко се нарани от него. Франция към момента не е въвела тавана и данни няма, само че и трите упоменати от Нинова страни - Гърция, Франция и Испания, не могат да се похвалят с особени фискални триумфи. Да не кажем, че са откровени провали в границите на еврозоната и европейския съюз. Но да се придържаме към Унгария...
Каква я мислеха и каква стана?
Виктор Орбан реши да играе на несъмнено и вкара таван на цените на бензин и дизел още през 2021 година. В началото на предходната година пък под ударите на мотото " страната да си влезе в ролята " попаднаха и главните храни от дребната кошница, като към тях бяха прибавени дори и картофите, да не приказваме за тавана върху цените на наемите.
Разбира се, логиката е ясна - инфлацията е породена от войната в Украйна, ние нямаме общо с нея, жителите ни нямат общо с нея, за какво да страдат? Слагаме таван и да му мислят капиталистите! Тази " патриотична " мисъл е чудесна, само че прави работа досега, до който се сблъска с действителността и с числата.
Реалността я усещат всички консуматори - рано или късно. Усетиха я и унгарските жители, които няколко месеца се радваха на най-ниските цени на горивата в цяла Европа. Ръстът на техните цени до ноември бе единствено един %, само че казусът бе различен. Недостигът. Най-логичното, колкото и шокиращо да е за лявата икономическа мисъл в Българска социалистическа партия, се случи и локалният пазар стартира да страда от тежък недостиг на бензин и дизел. Просто търговците избраха да изнясят на открито, където могат да вършат облага, вместо да работят на ръба на загубата в страната. И колкото и да изяснява енергийният ни министър Росен Христов, че е по-добре без избрана суровина, в случай че тя е прекомерно скъпа (бел.ред. - в неговият случай става дума за естествен газ), това просто не е правилно. Разбра го и Виктор Орбан, който при започване на декември се принуди да анулира тавана.
О, знамение - дефицитът се запълни за дни, а цените изхвърчаха в небесата. Ето това е потрес, който мъчно се приема от потребителите, а не плавното нарастване, движено от пазарна конюктура.
Вторият конфликт е с числата. Таваните на цените би трябвало да свият инфлацията, споделят от Българска социалистическа партия. В Унгария споделяха същото, само че данните за годишната инфлация в страната демонстрираха най-голям растеж за целия Европейски Съюз - 15% приблизително. От проучване на Иститута за пазарна стопанска система се вижда, че данните единствено за декември демонстрират растеж на ценовия показател от 25%. При обособените групи, към които експлицитно са ориентирани ценовите тавани на държавното управление обаче покачването е даже по-високо – при автомобилните горива 27% на годишна база, при храните – 45%. Особено очевидно е това при млечните артикули и яйцата, където растежът на годишна база доближава 70% още през октомври, макар рестриктивните мерки, пишат от ИПИ.
Разните обезщетения, които държавното управление предлага на бизнеса условия на тавани на цените пък бутат унгарския дълг все по-нагоре и той към този момент е към 80% от Брутният вътрешен продукт. В допълнение в края на годината унгарският форинт към този момент беше в условия на свободно рухване и управляващите даже заговориха за вероятно влизане в ERM II единствено и единствено да опитат да овладеят обстановката, създаваща цялостен безпорядък в стопанската система.
Разбира се, тези резултати в никакъв случай не са били изнедващи за всеки отбиращ най-малко малко от икономическата действителност. Не са изненада и за Българска социалистическа партия. Партията-майка просто е в действителност майка - на българския популизъм.
За рецесията в стопанската система
И откакто по този начин и по този начин сме тръгнали да борим легенди, дано се захванем и с този за рецесията в българската стопанска система. И да - такава просто няма, макар апокалиптичните трагични възгласи на някои политици. Отново подхващаме анализът на и виждаме следното:
За цялата 2022 година износът на артикули доближава 94,4 милиарда лв. или растеж от 37,9% по отношение на 2021 година Това е сензитивно по-висок ритъм от повишаването на цените за интервала. Само за декември, макар сериозния спад в цените на горива, електрическа енергия и много други първични материали, е регистриран растеж на износа по отношение на същия месец на 2021 година с 14,5%.В основата на този напредък е динамичността на индустриалното произвеждане. Нека за миг погледнем оттатък производството и износа на електрическа енергия и оръжия – техният принос е осезателен, само че надалеч не главен. По предварителни данни за цялата 2022 година преработващата индустрия осъществя нарастване на производството в действително изражение с 13,7%. Само за декември растежът е с 10,8% по отношение на декември 2021 година и с 2,6% по отношение на ноември 2022 година – при все, че в Германия, която е главен търговски сътрудник, през последния месец на годината към този момент има спад в индустриалното произвеждане.Кои са „ първенците “ на растежа през 2022 година? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, муниции и електрическа енергия, предварителните данни слагат отпред производството на питиета – растеж в действително изражение (след изчистване на резултата от инфлацията) от към 40% по отношение на 2021 година, производството на колела – растеж от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни елементи – 15%. Други огромни подотрасли – машиностроенето и производството на електрически уреди – регистрират растеж от над 10%.
Освен това виждаме, че през 2022 година показателят на производството в преработващата индустрия е с най-висока стойност откогато Национален статистически институт следи този индикатор.
" Двигателите на промишлеността след пандемията в огромна степен са производствата, които бяха сполучливи в последните 5-7 години. Ако съпоставим показателя на физическия размер при база 2015 година, виждаме повишаване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични артикули със 180%, на електрически уреди с над 60%, на автомобилни съставни елементи с над 50% ", пишат от ИПИ.
Че рецесия няма се вижда просто и от данните за растежа на Брутният вътрешен продукт, който, въпреки и дребен, е растеж. Няма стесняване, няма криза, няма рецесия.
Да, времената са сложни, да, цените са високи и да - работа на политическите играчи е да оказват помощ. Но това може да стане само през основаване на добра регулаторна среда, която да санкционира картелирането и нелоялните търговски практики, в основаването на добра бизнес среда и тласъци за развиване на дребния и междинен бизнес. Всичко друго е нелепост, потвърдена във времето освен в непознати страни, само че и в България за всички тези години преход.
Не може политическата рецесия да бъде маскирана като икономическа.
Най-големият регулатор на пазара обаче могат и би трябвало да бъдат потребителите. Единственият метод да се санкционират търговци, които спекулират, е като не се купува тяхната стока. Ние, като общество, би трябвало да стартираме да наказваме нелоялните, с цел да подкрепим лоялните. Тогава пазарът в действителност ще работи. Тогава хрумвания като тези на Българска социалистическа партия просто няма да имат място на никое място, с изключение на на другарските срещи на " Позитано ". Макар че в последно време и те май не са толкоз " приятелски ".
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ