Ние още не познаваме добре истинската си история, но и

Ние още не познаваме добре същинската си история, само че и това, което даже незадълбочено знаем от все по-недоносените си учебници, подсказва, че сме народ с задача. От основаването си на територията на европейския континент българската страна постоянно е играла ролята на подслон, защитавал от заличаването на нахлуващите племена и нации, идващи с трайните планове да грабят и унищожават. Това изпивало силите ни и постоянно водело до заплащането на тежка цена – стотици години иго, в които сме „ зареждали “ младите империи с „ човешки материал “. Невинаги сме получавали полагащото ни се самопризнание. Това не пречи да си спомним и да напомним на новите ни съдружници за великите ни мъже, спасявали нас и тях от премеждия и нашественици.

На 15 август се навършват 1300 години от паметните борби на Тервел с арабите, при които той избавя Европа и цялата западна цивилизация от набезите на халифата.Тервел се отличава изключително блестящо в нашата история с мъдростта и умеенето да взема значими стратегически решения и да гради мощта на страната. Тази му дарба се базира на жестокия му житейски опит от ранни години. Младият Тервел е паралелно до своя популярен татко – канасюбиги Аспарух, когато той се изправя против печенегите и хазарите. Когато Аспарух пада погубен, смелият му наследник повежда българите и печели крайната победа. От голямата съюзна армия на нашествениците остават не повече от 4000, които се предават в плен. Освен че получава признанието за спасяването на цивилизована Европа от варварите, новият български държател уголемява българските територии по северните крайбрежия на р. Дунав.
Целият материал за подвизите на кан Тервел четете в новия брой на Списание 8.