Ние очаквахме по-голям икономически растеж, за съжаление това не се

Ние чакахме по-голям стопански напредък, за жалост това не се случи, споделя специалистът

Политологът Иван Начев, специалист по политическа интеграция на Европейския съюз е бил началник на Департамент " Политически науки “ в Нов български университет и шеф на магистърска стратегия " Европейска интеграция “ в университета. По тематиката " Повече ни сплотява или разделя европейската интеграция на България? той даде изявление за.

Европейската интеграция е развой на взаимоотношение сред обществените и политическите институции на страните в Европа. Как оценявате връзката вие и взаимоотношението посред им през днешния ден?

Връзката е много слаба, като се има поради отговорността на българските институции за цялото това присъединяване. Но по този начин или другояче, от позиция на това по какъв начин ние оценяваме като цяло интеграцията, тя по-скоро ни сплотява, в сравнение с разделя. Имам поради най-малко като жители ни сплотява повече, защото всеки един от нас има опция да учи, да пътува, да работи, да основава фамилии и какво ли не друго в други страни членки на Европейския съюз.

Как се отразява процесът на европейската интеграция върху развиването на България?

От позиция на икономическото развиване – сносно, защото бих споделил Европейският съюз е най-големият, в случай че не единственият вложител в българската стопанска система. От позиция на нашите упования – не толкоз добре, защото ето, ние сме към този момент 16 години страна членка на Европейския съюз и явно ние имахме доста по-големи упования от позиция на повишение на нашия стандарт, на опциите ни тук за развиване вътре в България. Така че ние, жителите, не усещаме доста добре позитивите на интеграцията, за разлика от огромна част от бизнеса, който усеща това.

Казахте, ние чакахме повече, само че какво се случи – дайте малко повече конкретика, в случай че може.

Ние чакахме по-голям стопански напредък, ние чакахме бързо повишение на приходите, по-висок витален стандарт. За страдание, това не се случи, може би по две аргументи. Първата причина е тази, която вие споменахте първоначално. В последна сметка тя е обвързвана с мястото и ролята на България и институциите на България в Европейския съюз, в процеса на взимане на решения, в защитаването на националните политики. Няма обстановка, в която Европейската комисия да може да подрежда на страните членки какво да вършат, защото Европейската комисия извършва тези решения, които са взели преди този момент страните членки. В тоя смисъл тя доста малко може да носи отговорност за това по какъв начин ни се отразява на нас в България. Вторият проблем, несъмнено, е със спазването на разпоредбите, които са общоевропейски, и това докара до закъсняването да вземем за пример и невлизането на България в " Шенген “, което ни се отразява отрицателно, несъмнено, и до закъсняването на влизането на България в еврозоната, което също по този начин се отразява отрицателно и на българската стопанска система и в последна сметка на нас като български жители.

Невлизането казвате, нали по този начин?

Невлизането, да, тъкмо по този начин, невлизането.

И в този момент въпросът, който през днешния ден поставихме като акцент на нашата тематика, е повече ни сплотява съгласно вас или повече ни разделя европейската интеграция на България?

Повече ни сплотява, макар че в подтекста на изборната акция, която стартира и която следва, ние виждаме, че има политически обединения, които се пробват да ни разединяват, наблягайки точно на това, което доскоро споделих – ние имахме едни упования, а се получиха други неща, или не ни се извършиха бих споделил изцяло упованията. И те употребяват страховете на хората, надлежно тази незадоволеност от всичко това, което стана през тези 16 години, с цел да приказват за това, че не би трябвало да се интегрираме повече, или да приказват за това, че би трябвало да се вършат референдуми за това или това, в това число референдум да напуснем Европейския съюз. На тези хора доста елементарно можем да им зададем въпроси кое крепеше българската стопанска система, кое крепеше въобще българската сигурност, в случай че погледнете в някакъв по-нов подтекст, кое въобще оказва помощ на България в последните 20 или 16 години, или 30 години дори по пътя към народна власт, и отговорът незабавно ще бъде: точно Европейският съюз е бил този, който постоянно е бил до нас. Ако ние се откажем от него, какво и къде желаеме да отидем и какво желаеме да реализираме, несъмнено?

Ако погледнем политиките на София, господин Начев, и в случай че тя е добър образец за това, по какъв начин може той да се мултиплицира в другите общини на страната ни?

Малко мъчно може да се мултиплицира, защото София, за жалост, притегля най-голямо количество вложения в България, тъй че другите общини не бих споделил, че са равнопоставени. Много постоянно цели области са неравнопоставени, в случай че гледаме в подтекста на София. Хората в дребните и междинните обитаеми места не живеят добре, както живеем да кажем ние в София или тези, които стоим в кабинетите и разсъждаваме върху Европейския съюз и върху европейската интеграция. В този смисъл, нужна е повече децентрализация, първо, в действителност общините да получат доста по-голяма автономия, несъмнено, поддръжка от страна на страната, финансова, с цел да може да развиват тази своя автономия, и не на последно място, благоприятни условия за вложение – приказваме освен за европейско вложение, само че и за национално вложение в хората, които живеят в тези обитаеми места и които са изправени фактически пред огромни компликации, мъчно намират работа, мъчно живеят, мъчно могат да се развиват. И това може да се мултиплицира точно по този метод, като държавното управление или Народното събрание, или институциите, които преразпределят средства, си дадат сметка за това, че отвън София и няколко огромни града има и други обитаеми места.