Ние нямахме законови основания за допълнителна данъчна репресия върху Лукойл“,

Ние нямахме законови учредения за спомагателна данъчна принуда върху „ Лукойл “, само че в този момент има подобен закон, а не се ползва. Това съобщи пред БНР Владислав Горанов, някогашен финансов министър. Той уточни, че при ръководството на ГЕРБ корпорацията е плащала налози.
„ Тук единственият въпрос, който е правилно да се сложи, е дали корпоративен налог и какъв брой “.
Той напомни, че през 2008 година „ Лукойл “ заявява голяма загуба, която е приета от държавното управление и приходната администрация.
„ Тя се придвижва на части в идващите 5 години и резултира в невнасяне на корпоративен налог. Пред 2013 година се случва същото. Ние направихме един много сериозен разбор на трансферното ценообразуване “.
Горанов разяснява някои от предложенията за финансовото ведомство за бюджета.
„ Добрата вест е, че няма значително нарастване на данъчната тежест. Лошата е, че се оферират много ограничения, които няма да оказват помощ на фиска с съвсем нищо, само че ще усилят административната тежест, а някои от тях ще доведат и до чисто битови проблеми.
В дебата за данъчните закони огромна част от екзотичните оферти ще бъдат съществено подложени на критика. Някои от тях няма да получат поддръжка “.
Той даде образец с концепцията за връщане на част от платения Данък добавена стойност.
„ Облекчението е 100 лв. на месец, в случай че изхарчиш 120 хиляди. А приходната администрация ще би трябвало да сканира хиляди бележки.
Такъв вид хрумвания просто основават звук в системата, само че не носят значително нарастване в приходната част на бюджета “.
Не би следвало да се поддържа увеличението на административната тежест, уточни Горанов.
„ Бихме подкрепили хрумвания като увеличение на прага за регистрация по Данък добавена стойност “.
Темата с докладването, по-известна като „ бонус-донос “, също би трябвало да се огледа по-внимателно, означи някогашният финансов министър.
„ Представете си, че два прилежащи търговски обекта решат да употребяват приходната администрация като инструмент за разпра. Тази администрация има голям размер от информация и изчерпателен потенциал. Селекцията за такива нарушавания би следвало да сработва, а не да се плануват сходни механизми “.
И да отпаднат огромна част от екзотичните хрумвания, това няма да повлияе на приходната част на бюджета, която през 2023 година изостава, акцентира Горанов.
„ Можем да предположим, че има скъсване на връзката, която беше основана сред правоохронителните органи и органите на приходната администрация. Политическата неустановеност и кадровите промени евентуално също въздействат отрицателно на работата на приходните администрации. За неудачите там би трябвало да дава пояснение финансовото министерство. Отговорността би трябвало да се поеме политически “.
Доколкото ми е известно не е имало авансово координиране на много огромна част параметрите в бюджета с партиите, от които се чака поддръжка, изясни още Горанов в предаването „ РадиоТочка “.
„ В ГЕРБ се разяснява, че в него би трябвало да намерят място някои от целите на партията, свързани най-много с инфраструктура.
Горанов се разграничи от общата позиция на ГЕРБ във връзка с ресторантьорите.
„ Бях срещу дивергенцията на налога за ресторантьорите през 2020 година, когато бях министър. Наложи се политическо решение. Ако тогава е имало причини, свързани с коронавирус рецесията, то в този момент няма сходен мотив. Политическото решение на ГЕРБ е да остане диференцираната ставка за ресторантьорите, само че моето експертно мнение не е същото “.