Българите от РСМ към управляващите: Решете въпросите, отлагането им ще взриви отношенията София-Скопие
Ние настояваме да се решат всички противоречиви въпроси в този момент – преди започване на договарянията на РСМакедония с Европейски Съюз. За да няма в никакъв случай повече предпоставки България да стопира този развой. Ние работим и се стремим към бърза писта, след решени проблеми, а не към бъдещи неразбирателства и нови блокади. Аргументите против подлата и недобронамерена позиция, която има за цел да си затворим в този момент очите пред отворените въпроси, са доста. Те имат за цел да пренебрегнем тези въпроси по този начин, че те или в никакъв случай да не се решат, или да заложат сериозен капан в процеса на европейска интеграция на РСМ. Членството в Европейски Съюз би следвало да бъде резултат от покриване на критерии и шерване на полезности, а освен блян към асимилиране на европейски фондове.
Базирайки се на днешната обстановка с съветската инвазия в Украйна, избрани сили приканват незабавно и абсолютно да се стартират договаряния на районен съд Македония с Европейски Съюз, без значение че липсва какъвто и да било прогрес по противоречивите въпроси. В този случай няма по какъв начин да не напомним основната роля на Съветския съюз в процеса на основаване на македонизма и неговото принудително налагане като държавна политика в България и Югославия.
Това се споделя в намерено писмо на организациите на македонските българи от РСМ, изпратено до президентите и министър председателите на България и РСМакедония - Румен Радев, Стево Пендаровски, Кирил Петков, Димитър Ковачевски. Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст от писмото без съкращения:
Обръщаме се към Вас и българската и македонската общност в този миг на провокации пред Европа, само че и пред човечеството, на фона на ужасната война в Украйна. Като хора, които надълбоко в себе си носят разбирането за независимост, правото на избор и желанието нашите страни да се развиват по пътя на демокрацията и благоденствието, няма по какъв начин да не се възмутителен и изрично да се противопоставим на тази братоубийствена война. Недопустимо е в 2022 година в Европа някой със мощ да постанова избор другиму.
Когато приказваме за тази експанзия, няма по какъв начин да не напомним същностната роля на Съветския съюз в процеса на основаване на македонизма и неговото принудително налагане като държавна политика в България и Югославия. Няма по какъв начин да пропуснем безмълвното единодушие на Москва за всички тези насилствени и безчовечен действия на комунистическия режим и в Югославия, и в България, изключително против македонските българи, които бяха подложени на преследвания и репресии, с цел да се откажат от името българин. Хиляди македонски българи, единствено и само тъй като бяха българи, минаха през лагерите и пандизите и мнозина бяха избити без съд и присъда.
Няма по какъв начин да забравим Кървавата Коледа, ориста на Георги Карев – брат на именития челник Никола Карев (изтезаван и погубен в пандиза „ Идризово “), ориста на Димитър Талев (златното перо на град Прилеп, претърпял години в комунистическите лагери в България). Братята Димитър и Йордан Чкатрови, Димитър Гюзелев и доста други интелектуалци, екзекутирани от комунистическия режим в Скопие.
Длъжни сме да отбележим, че и в днешно време хибридната експанзия не изпуска от вниманието си връзките сред България и Македония. Посегателството върху българското културно и историческо завещание, двояките и двусмислени послания на посолствата на Руската Федерация в Скопие и София наливат в допълнение масло в огъня на неразбирателството.
На фона на всичко това, се появи и една странна теза на сякаш евро-атлантици, сякаш хора с ясни демократични позиции. Те се пробват, базирайки се на днешната обстановка с съветската инвазия в Украйна, да приканват незабавно и абсолютно да се стартират договаряния на районен съд Македония с Европейски Съюз, без значение че липсва какъвто и да било прогрес по противоречивите въпроси. Тези хора даже загатват за някаква аналогия сред дейностите на Москва и София.
Въпросните хора работят или наивно, или стимулирани материално или под друга форма. Но в действителност, без да си дадат сметка (или може би напълно съзнателно), обслужват ползите на Кремъл или на който и да било различен център, който има интерес да не бъдат решени противоречивите въпроси сред България и Македония. Защото замитането на нерешените проблеми сред София и Скопие под килима ще внесе сериозен проблем в процеса на европейската интеграция на Македония, подготвяйки ни турски или сръбски сюжет за договаряния, които да не престават с десетилетия. И тъй като слагането на една нереформирана Македония на европейския път в действителност ще вкара в Европейски Съюз още проводници на кремълските ползи. Нещо повече, за нас, хората запазили ревниво българското си схващане в Македония, ще бъде пагубно, в случай че българската общност си затвори очите пред проблемите. Това е директна заплаха за нас. Защото Европейски Съюз не трябва да се употребява за легитимиране на похищения върху човешките права и достолепие на българите в Македония.
Точно заради тези аргументи, ние настояваме да се решат всички противоречиви въпроси в този момент – преди започване на договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз. За да няма в никакъв случай повече предпоставки България да стопира този развой. Ние работим и се стремим към бърза писта, след решени проблеми, а не към бъдещи неразбирателства и нови блокади. Допускането на нерешени проблеми сред Македония и България в преговорния развой не е от интерес нито на България, нито на Македония, нито на македонските българи, а в действителност е единствено в полза на тези, които желаят да забавят или да блокират тотално процеса на европейска интеграция на Македония. И да основат нови напрежения сред нашите две страни.
България първа призна независимостта на Македония. Позицията на българската страна постоянно е била в поддръжка на териториалната целокупност и самостоятелност на Република Северна Македония. Днес нашата страна е членка на НАТО, което се случи и с решителното присъединяване на България. Безспорен, умен и подсилен от всички нас ход от позиция на геополитиката и на сигурността на Балканите. Така сигурността на Република Северна Македония е обезпечена.
С участието в НАТО прагматичните ползи на Северна Македония са предпазени. Но когато става дума за участието в Европейски Съюз би следвало то да бъде резултат от покриване на критерии и шерване на полезности, а освен блян към асимилиране на европейски фондове.
Спазването на правата на индивида, изключително правото на самоопределяне, правото на работа, не са ли един от главните стълбове, върху които се гради разбирането за европейските полезности? Защо и до през днешния ден в Република Северна Македония се позволява да има жители „ второкласен “, какъвто е образецът с македонските българи? Защо да не решим този въпрос в този момент и кои са тези антиевропейски сили, които желаят да заложат „ бомбата със закъснител “ в преговорния развой на Македония?
Езикът на омразата, който се генерира в просветителния развой, и подправяне на историята на Македония не е ли директна офанзива против европейските полезности и разбирането за добросъседство? Докога нашите деца ще бъдат обиждани, че са внуци на „ фашисти, окупатори, убийци “? Докога всички деца на Македония ще бъдат облъчвани с ненавист към България, която в действителност е и ненавист към концепцията за Европа без граници? Защо да не решим тези въпроси в този момент и кои са тези сили, искащи да заложат този капан в договарянията на Македония с Европейски Съюз?
Правото на самоопределяне е универсална човешка полезност, която се отнася и към хората, които не са сред живите. Докога някой ще си разрешава, изключително в Северна Македония, да подменя самоопределението на хора, умряли преди 50 или 100 години, да подменя идеите им, да фалшифицира историята и всичко това да бъде употребено за индоктринация на подрастващото потомство с език на ненавист към българите? Уважаването на историята, отбраната и зачитането на културно-историческото завещание не са ли европейски полезности?
Докога ще толерираме обстоятелството, че закононарушенията и кощунствата на комунистическия режим в Югославия, изключително тези към македонските българи, ще останат загадка за света и за нас? Архивите на комунистическите служби би трябвало да бъдат отворени, с цел да узнаем всички истината за „ палачите “ на нашия народ в Македония и да осъдим злините им? Това не ли е европейска полезност? Защо хилядите избити и репресирани българи в Македония след 1944 година към момента не са политически и морално оправдани?
В тази посока могат да бъдат изброени и още голям брой причини. Аргументи против подлата и недобронамерена позиция, която има за цел да си затворим в този момент очите пред отворените въпроси. Да пренебрегнем тези въпроси по този начин, че те или в никакъв случай да не се решат, или да заложат сериозен капан в процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония.
Длъжни сме да отбележим, че същите кръгове, които желаят това, намерено поддържаха включването на районен съд Македония в самодейността „ Отворени Балкани “, в която се включиха Сърбия и Албания. С тази самодейност необятно бяха отворени вратите за икономическите въздействия, съсредоточени в Белград. А тези въздействия сигурно не са европейски, още по-малко са на НАТО.
И като става дума за Белград, да не пропуснем обстоятелството, че Сърбия от години води договаряния с Европейски Съюз и тази действителност не е изиграла особена роля за понижаване на съветското въздействие. Точно назад – отваря и ще отвори по-широко вратите за това въздействие в Европа. Това ли е ориста, която тези сякаш загрижени хора приготвят за Република Северна Македония?
Северна Македония първо би трябвало да преживее своя катарзис. Всичко друго би било самозалъгване.
А в случай че през днешния ден някой се осланя на напън от Европа или Съединени американски щати, би трябвало да му напомним, че евроатрантическият напън постоянно е за същинско решение на отворените въпроси, а не за пренебрегването им. Затова още един път подсещаме, че силите, които оферират противоречивите въпроси сред Скопие и София да не се вземат решение, а да се отсрочват, са същите сили, които са преференциални на ползите на Кремъл. И свързват съществуването си – умишлено или не – точно с тези ползи.
Точно по тази причина ние, организациите на македонските българи, се обръщаме към Вас да ви окуражим да решите политическите провокации сред България и Северна Македония и да пристъпите към начало на договаряния за Европейски Съюз, единствено когато има действителни гаранции за трайни решения. Защото тези решения непосредствено засягат нас, нашите предшественици, само че и нашите деца.
Писмото е подписано от Люпчо Георгиевски - КЦ „ Иван Михайлов “- Битоля, Елизабета Найдоска Величкова - Сдружение „ Трибуна “- Прилеп, Добре Митрев - Сдружение „ Македонско-българско другарство “- Скопие, Владимир Перев - Сдружение „ Коридор 8 “- Скопие, Владо Треневски - Сдружение „ Интеракция “- Охрид, Столе Велков - Сдружение „ Единство “- Кочани, Петар Колев - Политическа партия Гражданско либерален съюз, оповестява БГНЕС
Базирайки се на днешната обстановка с съветската инвазия в Украйна, избрани сили приканват незабавно и абсолютно да се стартират договаряния на районен съд Македония с Европейски Съюз, без значение че липсва какъвто и да било прогрес по противоречивите въпроси. В този случай няма по какъв начин да не напомним основната роля на Съветския съюз в процеса на основаване на македонизма и неговото принудително налагане като държавна политика в България и Югославия.
Това се споделя в намерено писмо на организациите на македонските българи от РСМ, изпратено до президентите и министър председателите на България и РСМакедония - Румен Радев, Стево Пендаровски, Кирил Петков, Димитър Ковачевски. Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст от писмото без съкращения:
Обръщаме се към Вас и българската и македонската общност в този миг на провокации пред Европа, само че и пред човечеството, на фона на ужасната война в Украйна. Като хора, които надълбоко в себе си носят разбирането за независимост, правото на избор и желанието нашите страни да се развиват по пътя на демокрацията и благоденствието, няма по какъв начин да не се възмутителен и изрично да се противопоставим на тази братоубийствена война. Недопустимо е в 2022 година в Европа някой със мощ да постанова избор другиму.
Когато приказваме за тази експанзия, няма по какъв начин да не напомним същностната роля на Съветския съюз в процеса на основаване на македонизма и неговото принудително налагане като държавна политика в България и Югославия. Няма по какъв начин да пропуснем безмълвното единодушие на Москва за всички тези насилствени и безчовечен действия на комунистическия режим и в Югославия, и в България, изключително против македонските българи, които бяха подложени на преследвания и репресии, с цел да се откажат от името българин. Хиляди македонски българи, единствено и само тъй като бяха българи, минаха през лагерите и пандизите и мнозина бяха избити без съд и присъда.
Няма по какъв начин да забравим Кървавата Коледа, ориста на Георги Карев – брат на именития челник Никола Карев (изтезаван и погубен в пандиза „ Идризово “), ориста на Димитър Талев (златното перо на град Прилеп, претърпял години в комунистическите лагери в България). Братята Димитър и Йордан Чкатрови, Димитър Гюзелев и доста други интелектуалци, екзекутирани от комунистическия режим в Скопие.
Длъжни сме да отбележим, че и в днешно време хибридната експанзия не изпуска от вниманието си връзките сред България и Македония. Посегателството върху българското културно и историческо завещание, двояките и двусмислени послания на посолствата на Руската Федерация в Скопие и София наливат в допълнение масло в огъня на неразбирателството.
На фона на всичко това, се появи и една странна теза на сякаш евро-атлантици, сякаш хора с ясни демократични позиции. Те се пробват, базирайки се на днешната обстановка с съветската инвазия в Украйна, да приканват незабавно и абсолютно да се стартират договаряния на районен съд Македония с Европейски Съюз, без значение че липсва какъвто и да било прогрес по противоречивите въпроси. Тези хора даже загатват за някаква аналогия сред дейностите на Москва и София.
Въпросните хора работят или наивно, или стимулирани материално или под друга форма. Но в действителност, без да си дадат сметка (или може би напълно съзнателно), обслужват ползите на Кремъл или на който и да било различен център, който има интерес да не бъдат решени противоречивите въпроси сред България и Македония. Защото замитането на нерешените проблеми сред София и Скопие под килима ще внесе сериозен проблем в процеса на европейската интеграция на Македония, подготвяйки ни турски или сръбски сюжет за договаряния, които да не престават с десетилетия. И тъй като слагането на една нереформирана Македония на европейския път в действителност ще вкара в Европейски Съюз още проводници на кремълските ползи. Нещо повече, за нас, хората запазили ревниво българското си схващане в Македония, ще бъде пагубно, в случай че българската общност си затвори очите пред проблемите. Това е директна заплаха за нас. Защото Европейски Съюз не трябва да се употребява за легитимиране на похищения върху човешките права и достолепие на българите в Македония.
Точно заради тези аргументи, ние настояваме да се решат всички противоречиви въпроси в този момент – преди започване на договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз. За да няма в никакъв случай повече предпоставки България да стопира този развой. Ние работим и се стремим към бърза писта, след решени проблеми, а не към бъдещи неразбирателства и нови блокади. Допускането на нерешени проблеми сред Македония и България в преговорния развой не е от интерес нито на България, нито на Македония, нито на македонските българи, а в действителност е единствено в полза на тези, които желаят да забавят или да блокират тотално процеса на европейска интеграция на Македония. И да основат нови напрежения сред нашите две страни.
България първа призна независимостта на Македония. Позицията на българската страна постоянно е била в поддръжка на териториалната целокупност и самостоятелност на Република Северна Македония. Днес нашата страна е членка на НАТО, което се случи и с решителното присъединяване на България. Безспорен, умен и подсилен от всички нас ход от позиция на геополитиката и на сигурността на Балканите. Така сигурността на Република Северна Македония е обезпечена.
С участието в НАТО прагматичните ползи на Северна Македония са предпазени. Но когато става дума за участието в Европейски Съюз би следвало то да бъде резултат от покриване на критерии и шерване на полезности, а освен блян към асимилиране на европейски фондове.
Спазването на правата на индивида, изключително правото на самоопределяне, правото на работа, не са ли един от главните стълбове, върху които се гради разбирането за европейските полезности? Защо и до през днешния ден в Република Северна Македония се позволява да има жители „ второкласен “, какъвто е образецът с македонските българи? Защо да не решим този въпрос в този момент и кои са тези антиевропейски сили, които желаят да заложат „ бомбата със закъснител “ в преговорния развой на Македония?
Езикът на омразата, който се генерира в просветителния развой, и подправяне на историята на Македония не е ли директна офанзива против европейските полезности и разбирането за добросъседство? Докога нашите деца ще бъдат обиждани, че са внуци на „ фашисти, окупатори, убийци “? Докога всички деца на Македония ще бъдат облъчвани с ненавист към България, която в действителност е и ненавист към концепцията за Европа без граници? Защо да не решим тези въпроси в този момент и кои са тези сили, искащи да заложат този капан в договарянията на Македония с Европейски Съюз?
Правото на самоопределяне е универсална човешка полезност, която се отнася и към хората, които не са сред живите. Докога някой ще си разрешава, изключително в Северна Македония, да подменя самоопределението на хора, умряли преди 50 или 100 години, да подменя идеите им, да фалшифицира историята и всичко това да бъде употребено за индоктринация на подрастващото потомство с език на ненавист към българите? Уважаването на историята, отбраната и зачитането на културно-историческото завещание не са ли европейски полезности?
Докога ще толерираме обстоятелството, че закононарушенията и кощунствата на комунистическия режим в Югославия, изключително тези към македонските българи, ще останат загадка за света и за нас? Архивите на комунистическите служби би трябвало да бъдат отворени, с цел да узнаем всички истината за „ палачите “ на нашия народ в Македония и да осъдим злините им? Това не ли е европейска полезност? Защо хилядите избити и репресирани българи в Македония след 1944 година към момента не са политически и морално оправдани?
В тази посока могат да бъдат изброени и още голям брой причини. Аргументи против подлата и недобронамерена позиция, която има за цел да си затворим в този момент очите пред отворените въпроси. Да пренебрегнем тези въпроси по този начин, че те или в никакъв случай да не се решат, или да заложат сериозен капан в процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония.
Длъжни сме да отбележим, че същите кръгове, които желаят това, намерено поддържаха включването на районен съд Македония в самодейността „ Отворени Балкани “, в която се включиха Сърбия и Албания. С тази самодейност необятно бяха отворени вратите за икономическите въздействия, съсредоточени в Белград. А тези въздействия сигурно не са европейски, още по-малко са на НАТО.
И като става дума за Белград, да не пропуснем обстоятелството, че Сърбия от години води договаряния с Европейски Съюз и тази действителност не е изиграла особена роля за понижаване на съветското въздействие. Точно назад – отваря и ще отвори по-широко вратите за това въздействие в Европа. Това ли е ориста, която тези сякаш загрижени хора приготвят за Република Северна Македония?
Северна Македония първо би трябвало да преживее своя катарзис. Всичко друго би било самозалъгване.
А в случай че през днешния ден някой се осланя на напън от Европа или Съединени американски щати, би трябвало да му напомним, че евроатрантическият напън постоянно е за същинско решение на отворените въпроси, а не за пренебрегването им. Затова още един път подсещаме, че силите, които оферират противоречивите въпроси сред Скопие и София да не се вземат решение, а да се отсрочват, са същите сили, които са преференциални на ползите на Кремъл. И свързват съществуването си – умишлено или не – точно с тези ползи.
Точно по тази причина ние, организациите на македонските българи, се обръщаме към Вас да ви окуражим да решите политическите провокации сред България и Северна Македония и да пристъпите към начало на договаряния за Европейски Съюз, единствено когато има действителни гаранции за трайни решения. Защото тези решения непосредствено засягат нас, нашите предшественици, само че и нашите деца.
Писмото е подписано от Люпчо Георгиевски - КЦ „ Иван Михайлов “- Битоля, Елизабета Найдоска Величкова - Сдружение „ Трибуна “- Прилеп, Добре Митрев - Сдружение „ Македонско-българско другарство “- Скопие, Владимир Перев - Сдружение „ Коридор 8 “- Скопие, Владо Треневски - Сдружение „ Интеракция “- Охрид, Столе Велков - Сдружение „ Единство “- Кочани, Петар Колев - Политическа партия Гражданско либерален съюз, оповестява БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ