Ние живеем според американския стандарт. В това нямаме дилеми и

Ние живеем съгласно американския стандарт. В това нямаме алтернативи и сме уверени, че по този начин би трябвало да е.

Изглеждаме добре, тъй като козметиката, която използваме, е от натурални, екологично тествани артикули, като да вземем за пример: жожоба, акация, коприва, билки, женшен и изобщо доста от този жанр чисти неща. Пренасяме природата в домовете си и тя ни разкрасява. Ето храната... Да вземем в този момент храната... Конфитюрчето е без консерванти, все едно домашно приготвено, написа „ създадено в планинските региони на Холандия ”. Холандия! И то конфитюрчето единствено да е, а то не е единствено то... ето и маслото, и житните артикули, саламът, сирената, кашкавалите...

И пием извънредно минерална вода - богата на минерали, пречистваща, която и тонус дава, и положително самочувствие... водата, в случай че имаш проблеми, пиеш минералната вода и тя успокоява нервната система, респективно - проблемите не тормозят така мощно. Въздухът се контролира от климатична апаратура, както и надлежно неговата температура - това, тъй като градският въздух е замърсен и нездравословен е той, а без кислородно обилие мозъкът издава багажа, а ние с мозъци работим, мислим... Та, значи, в автомобила също имаме климатична апаратура и по този начин - от чист въздух на чист въздух се придвижваме... Е, единствено в супермаркета дето си е свинарник, само че там не зависи от нас, няма по какъв начин... Чухме обаче, че скоро ще вкарат доставки по домовете и ще отпадне ходенето в супермаркета.

Детски глас: Татко сподели, че нашта климатична апаратура толкоз мощна била, че можела, в случай че двайсет души едновременно пръцнат, за двайсет секунди да изсмуче - и все едно че не е било пръднато. Значи, в учебно заведение го сметнахме с другите деца, че един човек, в случай че пръдне, и за една секунда пръднатото му изчезва.

Мъжът: Да, тате, безшумно в този момент!...

Животни нямаме... То детето желае куче, само че аз съм споделил - куче, като си купим къща, на двора... Иначе знаете - тении, бълхи, бяс дори е допустимо, да чукна на дърво... У нас дървото е тиково, или по този начин нареченото желязно дърво... скъпа мебел и какво друго... друго, друго... Вечер нямаме бърза работа, вървим си натам-насам из къщата или с другари се събираме на уиски... У нас уискито единствено КАРДЮ, кашуто с торби го ядем и като се съберем с другари, всеки, по този начин, по нещо споделя, какво ново, какво си купил, някоя доста забавна история, слушаме музика и по този начин си... изобщо ужасно си прекарваме, напряко такива фиести... супер преживявания, дето във филмите единствено можеш да видиш... Супер жестоки неща си оформяме, супер сме си... И въобще, живеем го тоя живот като американци, и какво повече...?

То, в случай че погледнеш действително, живеем ние по този начин, обаче не е чак да сме без проблеми... Не е чак да се смеем, както в този момент. Даже постоянно се споглеждаме и едно такова чувство се придобива... за... нищо. Нали несъмнено сте усещали да сте НИЩО? Момент, да е по-точно... да вземем за пример сутринта едно дете мина с колелото си по този начин покрай мене и ме изпръска с вода, пък аз като взех че му теглих една майна, и то като ме погледна, като огромен човек, все едно ми е на годините, и ми стана неловко... Иначе пък, като си помислих - тоя панталон в края на краищата коства 200 $... и след това пък, въпреки това, нали в дрешника имам 20 такива. Прибрах се у дома, наядох се едно хубаво и оправих едни остарели сметки. Бая работа свърших.

А щерка ми пък намерила един маркуч и решила тя да полива градината. Все едно тая градина не я поливат всекидневно...

И ѝ споделям - Остави го тоя маркуч, има кой да полива градината - и тя взе та се разрева... Че като я наплесках, и с маркуча дори я праснах два пъти, и не помни и градина, и поливане, и... както и да е, да не се дразня. Не че съм неприятен човек, само че що пък да не ме поздравяват?!... Е, запитвам се... откогато живеем в тая къща, не че ми е от огромна значимост или пък толкоз да не мога без един привет, само че... Що да не ме поздравяват - ей по този начин, от учтивост дори... дори и по този начин?!?... Защо един различен се поздравяват и в супермаркета, и на улицата, а мене все едно че ме няма...? Защо? Нищо неприятно не съм им направил... Завиждат ли ми? Сигурно ми завиждат... за колата или за хубавите дограми... Щото на мене единствено дограмите ми костват колкото на тях цялата къщица. И си мислят, че като не ме поздравяват, ще се хвърля под влака... ще ми накривите на мене шапката. Умрял съм им за поздрава... Нещастници, роби... На какво от горната страна бе, чак учудвам, значи?!? На какво от горната страна иска ми се вършат на царе, все едно не ги виждам, че единствено кисело мляко и самун нагъват и дънките им - да пресяваш баластра с тях... Откъде пък това самочувствие бе, го извадихте?! Откъде? Да не би да сте нещо пo-развити умствено? Може. Ама по какъв начин... да, той съседът отляво работел в държавна болница, хирург, и учител бил там, и някакъв си притежател на награда за хуманизъм... Той е Велик разум и той към този момент е къде-къде по-нависоко от мене... Е, какво да направя аз? Да му измия краката ли? Айде апелирам... Айде добре - хирург, добре, оказва помощ там на хората... Както и да е... Ами тоя от провинцията? Той пък пишел книги. Той що не поздравява? Нали е сякаш културен? Що? Пишел книги и бил професор и доста възпитаници... и какво ти пречи да си човек бе, професоре??? Награди... те ми споделиха там, жена ми му била чела книгите... Е, добре де, хубаво... Жена ми я поздравява, а мене, дето ще го замерям от тука до границата с пари и ще му купя книгите до края на живота му, задачите му тиражи ще изкупя, да не види една стотинка, да стои като бухал у тях... мене няма да се сети да ме поздрави... Кажи, професоре, какво ти става на устата, като ме срещнеш?! Да не се вълнувам доста, че може и инфаркт да получа... Затова пия, ето вижте, пия - от Германия ми ги доставят специфични хапчета, които, усетиш ли, че вървиш към инфаркта, и гълташ едно, и хоп... Смъртта е постоянно близо и дебне... дебне да те изненада. Хоп, едничко - и готово. Здрав съм си. По природа съм си здрав. От татко ми очевидно... Той е бил алпинист, дишал е чист въздух, а не като тоя тука, дето дишаш все едно си астматик и... и я врънкам аз жена ми да си вземем една вила отвън града, на чистия въздух... и хора няма да ти се пречкат... имаме опция, незабавно можем да купим... Тя - не, та не. Като че ли няма кола и не може да идва в града, когато ѝ се прище. Що ще ме манипулира тя мене?! И то, като погледнеш, напряко ме манипулира, все едно съм някой простак и все едно не съм аз мъжът в тая къща... Докога ще си понасям и ще поглъщам... и сапунерката ми отново е цялостна с вода... все едно не мога да му кажа аз на шефа да върви на майната си... мога, естествено, и без него мога... ще ме прави той мене за срам пред сътрудниците... Нямало да съм заминел за Северна Каролина, тъй като съм забавил три превода... какво желае да ми потвърди той... Че е огромен мъж!? Че като някогашен брачен партньор на жена ми може да ме манипулира както си ще!?! Не съм решил - не съм го сринал, щото зная всичките му кирливи ризи... Как се живеело без хора на тая вила? Ей по този начин, живее се... Няма да пазаруваш всеки ден и да им гледаш на съседите тъпите мутри, ами ще гледаш планината или видео ще си гледаш... е, детето... Жена ми какво си мисли, че нямам право да трансформирам тоя живот? Какво желае тя от мене - послушание? Че аз да не съм ѝ прислужник... Аз съм зодия ОВЕН - лидер... Аз имам задача и аз тази задача ще я извърша... кораби, уредена мрежа за износ... тука в тая глава зреят велики каузи, няма инцидентна секунда в моя живот.

Наполеон също е бил подложен на тествания... и освен той... Ами Орест? Ами, оня... Спартак... оня ден мазета горещата вода и два часа съм изпомпвал вода от мазето... коя е тази личност, дето ще спре отприщения яз???... Шефът ли? Жена ми ли? Кой? Кой? Кой?... Ако би трябвало, ще взема един екскаватор и самичък ще си построя вилата, и проектант самичък ще си бъда... от копка да ключ... с ей тия ръце... Какво ми е? Мислят си те... живуркат си и си мислят, че ще ги понасям аз постоянно и ще им играя по свирката...

Благородният метал благородна наслойка хваща... и я виждам доста добре по какъв начин ми бърка из джобовете за бележки от други дами, в лайсната на колата я виждам по какъв начин скрито си оправя чорапогащника, щото го е съ-бу-ва-ла - ааа... да... въргаляла се е с него, с братовчед ми - артист в операта... Дон Кихот... бърза, като се върне от работа, да си уговори срещичка с другарка, единствено и единствено да не е у дома... Все едно не съм обзавел дом, комфортен и потребен за фамилен живот, дом за 270 000 $...

Не знам какво е фамилен живот, щото пък и защо се събрахме с тая жена... щото забременя? Ама дали е от мене, един Господ знае... още на следващия ден ще направя ДНК-анализ на детето... още на следващия ден... Момент, хапче от Германия... А!? Свършили са хаповете... Нищо де, свършили- свършили... Вземам от видеотеката сантиментален филм и единствено щерката го гледа.. Вземи сантиментален филм! - поръчва ми жена ми... Вземам и като го пусна, тя на средата на кино лентата се опулва отсреща ми с влага в очите, очевидно желае нещо, а филмът си тече... Питам я да го спра ли? Не - споделя тя и продължава да ме гледа с необикновен взор. Изтърваш действието - споделям... Нищо - дава отговор тя в една такава потиснатост... И в този момент това продължава известно време и след това хвърля отдалеченото, фръцне се и духне нанякъде... Е, какво желае, да хукна подире ѝ ли? Е, няма да хукна... няма... Що филми съм изгледал по този начин... Малката заспива, аз виждам като глупак, самичък в 23 ч., филм за психичноболни и една, дето от обич превъртяла и отново от обич влезнала в ред... Сам, виждам видеото... видеото... Вместо да ме гледат мене по новините по какъв начин откривам филиали на компанията в Брюксел да вземем за пример...

... Не ме схващат тия хора, и там им е грешката... Ще съжаляват... Един ден ще си блъскат главите по какъв начин не са били по-съобразителни и по какъв начин не са ме пазили и уважавали... Далновидност им липсва и дарба за възприемане на главните двигателни неща от късия ни живот, каквито са да вземем за пример: да си валяк, братко... да мачкаш... да ги рутиш... Който ти излезе отсреща - непосредствено в муцуната, няма амнистия, брате, никаква благосклонност... Няма „ да изчакаме, да забележим... ” шибаш коня и цепиш напред, да ти гълтат прахоляка, да измират там гнидите му нещастни... да гният в мизерията там, мамицата им затлачена селяндурска... и това е то да имаш писта в живота... да жулиш мотора... Стапяш буталата, слагаш нови и отново с мръсна газ ги издухваш... Няма другари, няма деца, майка, баща - никой, братче... Дето има една приказка - САМ ЮНАК НА КОНЯ... и той народът го е споделил доста тъкмо, доста нагледно го е извел това, че юнакът и самичък да е, само че е на коня си... Разбирай, значи - цялостна бойна подготвеност, значи - никакви взаимни отстъпки, с никой... и колкото и врагове да са - няма, братче, никакво значение... щото, в случай че си левент, значи си и парен чук... лъв си, значи... изтребител, ледоразбивач... Значи, откъдето и да го погледнеш, поставил си му юздите на тоя живот и препускаш и тогава, брате, ти си перпетуум-мобиле... разбирай, значи, че си си супер и аз съм си супер... супер съм си., супер... Какво стана? Нещо стана...

Мъжът умира.

От „ Всичко дотук. Текстове за спектакъл, кино и телевизия ”, Камен ДОНЕВ, изд. „ Абагар ”
Източник: 4eti.me
Снимка: Камен Донев, Булстрад Арена Русе, на сцената на представлението " За Сватбите ", bg.wikipedia.org