Приказка за Локо, купата, върха и Камъните падат
Ние, футболните почитатели обичаме да ни описват приказки. Ето ви една надалеч от нанотехнологиите, само че (май) изцяло действителна.
Имало едно време един гръцки паралия, който обичал всичко да му е номер 1 (б.а. то освен богаташите там са така). Той се интересувал от футбол и география. Бил почитател на Панатинайкос.
Та въпросният Йоргос доста не харесвал обстоятелството, че гръцкият отличник - връх Митика бил с 8 метра по-нисък от Мусала. Решил да промени статуквото - наредил на служащите си да вървят на излет в Олимп и да носят със себе си по един камък. Отломките били нареждани едни върху други. И по този начин за две години...Митика пораснал до 2926 метра (с 60 сантиметра повече от Мусала) . Аха Йоргос да се зарадва на резултатите, само че треснало заметресение и камъните поели като лавина по урвите на върха. Течали последните месеци на Първата международна война.
Не съм бил там, само че споделят камъните подпукали и футболистите на Панатинайкос, които били на лагер в хижа в подножието на Олимп. Едно паве блъснало по задните елементи играча Михалис Папазоглу. Той разгледал след това камъка и разкрил залепнала на него детелина. Така Панатинайкос се сдобили и с прякора си " детелините ". Ако сте забелязали и на емблемата им детелината не е четирилистна, а такава, каквато блъснала Михалис (с три листа). Пак дублирам, не съм бил там, не съм видял, само че май тогава по нашите георграфски ширини се родил и националният шлагер " Камъните падат ".
Ние, футболните почитатели обичаме да ни описват приказки. Ето ви една покрай нанотехнологиите, само че и тя (май) изцяло действителна.
Треньорът на Локомотив Бруно Акрапович желал да интергрира интернационалния си тим в българските обичаи и разкрил метод. Верен на приципа " око да види, ръка да пипне ", футболният ерудит решил на процедура да ревизира истинността на шопските поговорки (б.а. не тъй като босът Христо Крушарски е от Шоплука).
На дневен ред излязла поговорката: " От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длибоко нема ". След като преджапали Искъро, черно-белите футболисти изкачили за следващ път връх Вихрен. Играчите на Локомотив не покорили Черни връх, защото той е едва предизвикателство - повече от половина път може да се мине с въжен превоз.
За да няма невярващи - в раницата била и купата на България, която била щракната самотна на Вихрен . Не, че нещо, само че шанс е, че черно-белите играчи не са хокеисти. За сведения купа Стенли тежи 23 кг.
Не съм бил там, само че споделят, че проектът на Акрапович и Крушарски бил с купи да се вдигне равнището на връх Вихрен до това на Мусала. На дневен ред се оказва трофеят на Лига Европа, по-късно шампионската купа на България. Абе, да му мислят грандовете по света и у нас.
Като в приказките, в Локо Пловдив ядоха и се веселиха три дни и три нощи след продобиване на купата.
Сега три дни и три нощи сън не ги лови, с цел да измислят проекта, с който ще прескочат Спартак Търнава. Там планини за катерене с купа няма (градът по население е колкото ЖК Тракия и е на 146 метра над морското равмнище, с 18 по-ниско от Пловдив).
Ние, футболните почитатели обичаме да ни описват приказки. Надяваме се да сме герои на следващата с благополучен край. Абе, да му мислят в Търнава.
Имало едно време един гръцки паралия, който обичал всичко да му е номер 1 (б.а. то освен богаташите там са така). Той се интересувал от футбол и география. Бил почитател на Панатинайкос.
Та въпросният Йоргос доста не харесвал обстоятелството, че гръцкият отличник - връх Митика бил с 8 метра по-нисък от Мусала. Решил да промени статуквото - наредил на служащите си да вървят на излет в Олимп и да носят със себе си по един камък. Отломките били нареждани едни върху други. И по този начин за две години...Митика пораснал до 2926 метра (с 60 сантиметра повече от Мусала) . Аха Йоргос да се зарадва на резултатите, само че треснало заметресение и камъните поели като лавина по урвите на върха. Течали последните месеци на Първата международна война.
Не съм бил там, само че споделят камъните подпукали и футболистите на Панатинайкос, които били на лагер в хижа в подножието на Олимп. Едно паве блъснало по задните елементи играча Михалис Папазоглу. Той разгледал след това камъка и разкрил залепнала на него детелина. Така Панатинайкос се сдобили и с прякора си " детелините ". Ако сте забелязали и на емблемата им детелината не е четирилистна, а такава, каквато блъснала Михалис (с три листа). Пак дублирам, не съм бил там, не съм видял, само че май тогава по нашите георграфски ширини се родил и националният шлагер " Камъните падат ".
Ние, футболните почитатели обичаме да ни описват приказки. Ето ви една покрай нанотехнологиите, само че и тя (май) изцяло действителна.
Треньорът на Локомотив Бруно Акрапович желал да интергрира интернационалния си тим в българските обичаи и разкрил метод. Верен на приципа " око да види, ръка да пипне ", футболният ерудит решил на процедура да ревизира истинността на шопските поговорки (б.а. не тъй като босът Христо Крушарски е от Шоплука).
На дневен ред излязла поговорката: " От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длибоко нема ". След като преджапали Искъро, черно-белите футболисти изкачили за следващ път връх Вихрен. Играчите на Локомотив не покорили Черни връх, защото той е едва предизвикателство - повече от половина път може да се мине с въжен превоз.
За да няма невярващи - в раницата била и купата на България, която била щракната самотна на Вихрен . Не, че нещо, само че шанс е, че черно-белите играчи не са хокеисти. За сведения купа Стенли тежи 23 кг.
Не съм бил там, само че споделят, че проектът на Акрапович и Крушарски бил с купи да се вдигне равнището на връх Вихрен до това на Мусала. На дневен ред се оказва трофеят на Лига Европа, по-късно шампионската купа на България. Абе, да му мислят грандовете по света и у нас.
Като в приказките, в Локо Пловдив ядоха и се веселиха три дни и три нощи след продобиване на купата.
Сега три дни и три нощи сън не ги лови, с цел да измислят проекта, с който ще прескочат Спартак Търнава. Там планини за катерене с купа няма (градът по население е колкото ЖК Тракия и е на 146 метра над морското равмнище, с 18 по-ниско от Пловдив).
Ние, футболните почитатели обичаме да ни описват приказки. Надяваме се да сме герои на следващата с благополучен край. Абе, да му мислят в Търнава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ