Плажове, вино и футбол... така е позната Португалия на света. Но това ли е всичко?
Неземни плажове, вино и футбол... с това е позната Португалия на света. Но това ли е всичко, с което може да се гордее?
Наглед дребна, тя като че ли постоянно остава леко настрана от прожекторите спрямо други европейски страни. А в действителност има огромен сексапил, неповторим дух и разноцветност!
В " Португалия – загадъчна и пъстра ", Бари Хатън увлекателно споделя за нейното развиване от основаването ѝ, за времето на Великите географски открития, в които е пионер и съществена движеща мощ, за величието ѝ като световна империя, през политически преврати, връзки със прилежащи страни и още доста други обилни събития. Всичко, през което Португалия е минала, е повлияло на нейните просвета, стопанска система и общество. Авторът с обич и пристрастеност ни среща с обилие от кулинарни, музикални и фолклорни обичаи, както и с топлината, гостоприемството и безгрижния живот на португалците. Хатън ловко съчетава дългата и славна история на Португалия с персонални усещания.
Хатън е английски публицист, който живее в Лисабон. През годините написа голям брой публикации за обичаната си Португалия във вестници и списания, само че най-после взема решение, че е време да ѝ посвети книга. Женен е за португалка и има две дъщери.
Представяме ви фрагмент от " Португалия – загадъчна и пъстра ", Бари Хатън, издателство " Ера ":
***
На една от най-оживените туристически спирки в Лисабон децата тичат, подскачат и прескачат континенти. На земята в предградието Белем, ситуирано на брега на реката, се простира голяма карта на света от мрамор с инкрустации. Картата демонстрира в черно, бяло и охра континентите с маркирани годините, в които португалските откриватели са стигнали там – постоянно една крачка пред останалите европейци. Малка и осъдена с липса на естествени запаси, в това число плодородна почва, Португалия има потребност от нови земи, с цел да оцелява и процъфтява, и нейните откриватели кръстосват целия свят, до момента в който през XVI век империята ѝ обгръща елементи от Африка, Азия и Южна Америка. Децата радостно прескачат сред номерираните аванпостове – метафора какъв брой близо са за актуалните генерации тези в миналото толкоз далечни места.
Туристически рейсове, които за на никое място не бързат, стоварват пасажери, които се дивят на тези достижения от епохата на Великите географски открития. По картата в Белем всяка година минават към един милион души. Движат се на тълпи, както локалните поданици преди 500 години, когато се събират тук и следят идването на големите кораби, натежали от ароматни подправки. Товарът им коства милиони евро настоящи пари. Туристите обикалят, гледат в краката си, пробват се да съпоставят предишното и сегашното. Сочат към датите, на които се е творила историята, и ококорени осъзнават какъв брой огромна е била португалската империя. Изглеждат впечатлени, само че им е мъчно да повярват, че това, което демонстрира картата, е истина. Понякога и на португалците им е мъчно – локалните може и да обичат да описват за Великите географски открития, с цел да потвърдят, че страната им е била значима, само че въпреки всичко от този момент е минало доста време и днешна Португалия е напълно друга бира, при все това понякога към момента се демонстрират следи от тези времена.
Посетителите обикалят към Белем с видеокамери, минават по необятните морави, сред кипарисите и улавят моменти от португалската история на неравни елементи: превъзходния манастир „ Жеронимуш “ и неговата черква, издигнати в възхвала на приказното благосъстояние и почетно състояние, добити с морските открития, с обилна екзотичност, която загатва за предпочитание за бягство от действителността в романтиката; и културния център „ Белем “ – не изключително поразителна постройка, приключена през 1992 година в чест на първия мандат на Португалия като ръководител на Европейската икономическа общественост. Нещо като пълноправие. Тази извънредно скучна постройка е монумент на сериозните старания, както и един от най-големите пропуснати шансове на актуалната португалска архитектура. С полет на въображението като този, сътворил пирамидата пред Лувъра, вероятно щеше да се получи по-добре.
Небето наподобява по-голямо над необятните улици на Белем, надалеч от навалицата на площадите в центъра. На този сектор от река Тежу флотилии от дървени кораби се събират, подготвени да се насочат на значими пътувания през златните години на империята. От блясъка на слънцето по реката и близкия Атлантически океан светлината наподобява някак разсеяна. Испанският публицист Мигел де Сервантес посещава този край през XVI век. Пристига с транспортен съд и написа: „ Земя, земя! Или по-скоро – небе, небе! Защото безспорно сме пристигнали на пристанището на фамозния Лисабон “.
Кацнал на речния бряг, Паметникът на откритията е величествено възпоменание за онази златна епоха. Изваян от ярък камък, той стърчи над реката, имитирайки носа на каравела – такива кораби иберийските откриватели употребяват при невижданите си и рискови експедиции в Атлантика и оттатък. Наредени на специфични линии от двете страни на монумента, се издигат трийсетина солидни каменни фигури, изобразяващи героите от това време. Това е нещо като открит мавзолей. Фигурите, с наподобяващи купи за пудинг прически и брадички, вдигнати към хоризонта, не са в натурален растеж, а уголемени, както се поставя. Най-отпред е Енрике Мореплавателя – португалски принц, който в края на XV век прави огромната крачка към нови граници, изключително по Африканското крайбрежие, откъдето португалците вземат злато и плебеи. Зад него са Бартоломеу Диаш, който пръв заобикаля най-южния завършек на Африка; Вашко да Гама, който стига до Индия; и Педро Алвареш Кабрал, който превзема Бразилия за португалската корона. Фернандо Магелан, португалец, чиято флотилия първа прави цялостна обиколка към Земята, също е тук, въпреки че – какъв брой неудобно! – реализира това странствуване в името на Испания. Магелан се е сражавал за португалската корона на Изток, както и в Африка през XVI век и в Мароко е ранен с копие, което го улучва в коляното и той куца до края на живота си. Труден темперамент, само че въодушевяващ лидер, постоянно облечен в черно, шансът на Магелан понижава, откакто на португалския престол се възкачва крал Мануел Първи. Монархът отхвърля да усили военната му пенсия, връзките им се скапват и Магелан си събира багажа и отпътува за Мадрид.
Не е значимо, че историческите звезди, качени на Паметника на откритията, се взират в отсрещния бряг, от който ги разделят единствено няколкостотин метра. Важното е, че гледат на юг. Когато португалците излизат с корабите си от река Тежу и навлизат в Атлантическия океан, те вършат ляв завой, който трансформира света. Това се оказва преломен миг сред Средновековието и модерността.
Разказът за тези достижения е увековечен в Os Lusíadas („ Лузиадите “) – епическа поема в рими от Луиш де Камоинш, дълга съвсем 9000 стиха. Публикувана през 1572 година, тя е един от златните стандарти в португалската литература и класика на Eвропейския подем. Де Камоинш, естествено избран като „ португалския Шекспир “, също участва до монумента. Поколения наред неговата класическа поема е наложителна за проучване в португалските учебни заведения. Тя е хроника на смелостта и дързостта на епохата, в която португалците доближават оттатък хоризонта. Старинният речник и комплицираната граматика я трансформират в безрадостно обвързване за учениците, въпреки че им харесват морските чудовища и ореолът вид „ Карибски пирати “.
Наглед дребна, тя като че ли постоянно остава леко настрана от прожекторите спрямо други европейски страни. А в действителност има огромен сексапил, неповторим дух и разноцветност!
В " Португалия – загадъчна и пъстра ", Бари Хатън увлекателно споделя за нейното развиване от основаването ѝ, за времето на Великите географски открития, в които е пионер и съществена движеща мощ, за величието ѝ като световна империя, през политически преврати, връзки със прилежащи страни и още доста други обилни събития. Всичко, през което Португалия е минала, е повлияло на нейните просвета, стопанска система и общество. Авторът с обич и пристрастеност ни среща с обилие от кулинарни, музикални и фолклорни обичаи, както и с топлината, гостоприемството и безгрижния живот на португалците. Хатън ловко съчетава дългата и славна история на Португалия с персонални усещания.
Хатън е английски публицист, който живее в Лисабон. През годините написа голям брой публикации за обичаната си Португалия във вестници и списания, само че най-после взема решение, че е време да ѝ посвети книга. Женен е за португалка и има две дъщери.
Представяме ви фрагмент от " Португалия – загадъчна и пъстра ", Бари Хатън, издателство " Ера ":
***
На една от най-оживените туристически спирки в Лисабон децата тичат, подскачат и прескачат континенти. На земята в предградието Белем, ситуирано на брега на реката, се простира голяма карта на света от мрамор с инкрустации. Картата демонстрира в черно, бяло и охра континентите с маркирани годините, в които португалските откриватели са стигнали там – постоянно една крачка пред останалите европейци. Малка и осъдена с липса на естествени запаси, в това число плодородна почва, Португалия има потребност от нови земи, с цел да оцелява и процъфтява, и нейните откриватели кръстосват целия свят, до момента в който през XVI век империята ѝ обгръща елементи от Африка, Азия и Южна Америка. Децата радостно прескачат сред номерираните аванпостове – метафора какъв брой близо са за актуалните генерации тези в миналото толкоз далечни места.
Туристически рейсове, които за на никое място не бързат, стоварват пасажери, които се дивят на тези достижения от епохата на Великите географски открития. По картата в Белем всяка година минават към един милион души. Движат се на тълпи, както локалните поданици преди 500 години, когато се събират тук и следят идването на големите кораби, натежали от ароматни подправки. Товарът им коства милиони евро настоящи пари. Туристите обикалят, гледат в краката си, пробват се да съпоставят предишното и сегашното. Сочат към датите, на които се е творила историята, и ококорени осъзнават какъв брой огромна е била португалската империя. Изглеждат впечатлени, само че им е мъчно да повярват, че това, което демонстрира картата, е истина. Понякога и на португалците им е мъчно – локалните може и да обичат да описват за Великите географски открития, с цел да потвърдят, че страната им е била значима, само че въпреки всичко от този момент е минало доста време и днешна Португалия е напълно друга бира, при все това понякога към момента се демонстрират следи от тези времена.
Посетителите обикалят към Белем с видеокамери, минават по необятните морави, сред кипарисите и улавят моменти от португалската история на неравни елементи: превъзходния манастир „ Жеронимуш “ и неговата черква, издигнати в възхвала на приказното благосъстояние и почетно състояние, добити с морските открития, с обилна екзотичност, която загатва за предпочитание за бягство от действителността в романтиката; и културния център „ Белем “ – не изключително поразителна постройка, приключена през 1992 година в чест на първия мандат на Португалия като ръководител на Европейската икономическа общественост. Нещо като пълноправие. Тази извънредно скучна постройка е монумент на сериозните старания, както и един от най-големите пропуснати шансове на актуалната португалска архитектура. С полет на въображението като този, сътворил пирамидата пред Лувъра, вероятно щеше да се получи по-добре.
Небето наподобява по-голямо над необятните улици на Белем, надалеч от навалицата на площадите в центъра. На този сектор от река Тежу флотилии от дървени кораби се събират, подготвени да се насочат на значими пътувания през златните години на империята. От блясъка на слънцето по реката и близкия Атлантически океан светлината наподобява някак разсеяна. Испанският публицист Мигел де Сервантес посещава този край през XVI век. Пристига с транспортен съд и написа: „ Земя, земя! Или по-скоро – небе, небе! Защото безспорно сме пристигнали на пристанището на фамозния Лисабон “.
Кацнал на речния бряг, Паметникът на откритията е величествено възпоменание за онази златна епоха. Изваян от ярък камък, той стърчи над реката, имитирайки носа на каравела – такива кораби иберийските откриватели употребяват при невижданите си и рискови експедиции в Атлантика и оттатък. Наредени на специфични линии от двете страни на монумента, се издигат трийсетина солидни каменни фигури, изобразяващи героите от това време. Това е нещо като открит мавзолей. Фигурите, с наподобяващи купи за пудинг прически и брадички, вдигнати към хоризонта, не са в натурален растеж, а уголемени, както се поставя. Най-отпред е Енрике Мореплавателя – португалски принц, който в края на XV век прави огромната крачка към нови граници, изключително по Африканското крайбрежие, откъдето португалците вземат злато и плебеи. Зад него са Бартоломеу Диаш, който пръв заобикаля най-южния завършек на Африка; Вашко да Гама, който стига до Индия; и Педро Алвареш Кабрал, който превзема Бразилия за португалската корона. Фернандо Магелан, португалец, чиято флотилия първа прави цялостна обиколка към Земята, също е тук, въпреки че – какъв брой неудобно! – реализира това странствуване в името на Испания. Магелан се е сражавал за португалската корона на Изток, както и в Африка през XVI век и в Мароко е ранен с копие, което го улучва в коляното и той куца до края на живота си. Труден темперамент, само че въодушевяващ лидер, постоянно облечен в черно, шансът на Магелан понижава, откакто на португалския престол се възкачва крал Мануел Първи. Монархът отхвърля да усили военната му пенсия, връзките им се скапват и Магелан си събира багажа и отпътува за Мадрид.
Не е значимо, че историческите звезди, качени на Паметника на откритията, се взират в отсрещния бряг, от който ги разделят единствено няколкостотин метра. Важното е, че гледат на юг. Когато португалците излизат с корабите си от река Тежу и навлизат в Атлантическия океан, те вършат ляв завой, който трансформира света. Това се оказва преломен миг сред Средновековието и модерността.
Разказът за тези достижения е увековечен в Os Lusíadas („ Лузиадите “) – епическа поема в рими от Луиш де Камоинш, дълга съвсем 9000 стиха. Публикувана през 1572 година, тя е един от златните стандарти в португалската литература и класика на Eвропейския подем. Де Камоинш, естествено избран като „ португалския Шекспир “, също участва до монумента. Поколения наред неговата класическа поема е наложителна за проучване в португалските учебни заведения. Тя е хроника на смелостта и дързостта на епохата, в която португалците доближават оттатък хоризонта. Старинният речник и комплицираната граматика я трансформират в безрадостно обвързване за учениците, въпреки че им харесват морските чудовища и ореолът вид „ Карибски пирати “.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ