Света София: Тайните на 1600-годишната мегаструктура, оцеляла разпадането на империи
Независимо дали сте вярващи или не, визитата на Света София е духовно прекарване.
Първоначално издигната като християнска черква през 537 година сл. н. е., Света София е била религиозното и политическо сърце на Византийската империя. Векове наред това е била най-голямата катедрала в света, известна със своя архитектурен искра и мозайки, изобразяващи древен подиуми и светци. След османското завземане на Константинопол през 1453 година Света София е превърната в джамия, по-късно става музей през 1935 година и е превърната още веднъж в джамия през 2020 година, написа.
Няма друго място на Земята, където християнските мозайки на светии и византийски владетели да съжителстват с ислямската краснопис Hüsn-i Hat – огромни кръгли пана, изписващи имената на Аллах, пророка Мохамед и четиримата халифи, водачите на исляма след гибелта на пророка.
Днес Света София е една от най-необикновените джамии в света, само че е и освен това: знак, културен феномен и монумент. Като всяка монументална конструкция, и тя има своя история и легенди– част от историите за постройката са правилни, други са пресилени, а трети – откровени мечти.
Легенди и действителност
Света София е издигната през VI век, когато Константинопол – както тогава се е наричал Истанбул – e бил център на византийската православна империя, зародила след упадъка на Древен Рим. Империята е обхващала елементи от Европа и Северна Африка, в това число модерни Испания, Либия, Египет и Турция, до момента в който градът не пада под властта на османците през 1453 година
Съществуващата през днешния ден постройка е третата на това място – предходните две църкви, както и самият терен, са били върху по-стар езически храм. Първата е поръчана от император Константин, който приема християнството и прави Константинопол столица на Римската империя, поставяйки началото на византийската ера. “Magna Ecclesia ” – “Велика черква ” на латински – е открита от неговия наследник Констанций II през 360 година, само че разрушена от почитатели на прогонения Свети Йоан Златоуст . Втората черква е издигната през 415 година от император Теодосий II , само че още веднъж опожарена през 532 година
Настоящата Света София се появява по заповед на Юстиниан I през 523 година Ако се има вяра на анонимна хроника, представена в “Istanbul Encyclopedia ” на Решад Екрем Кочу, Юстиниан желал постройката да е по-голяма и по-богато украсена от храма на Соломон в Йерусалим. По време на строителството той инструктирал провинциалните шефове да изпратят най-хубавите артефакти от антични руини за декорация на Света София.
Според източника, когато за пръв път влиза в храма, Юстиниан извиква: “Надминах те, Соломон! ” – само че тази легенда е оспорвана от историка Седат Борновали, който отбелязва, че разказът се появява 300 години след събитието и не е упоменат от съвременика Прокопий , формален летописец на Юстиниан.
Легендарно е и благосъстоянието, вложено в градежа. Историкът Питър Хедър твърди, че Юстиниан е заплатил сред 15 и 20 хиляди паунда злато , което през днешния ден би възлизало на над 1,3 милиарда $. Началото е обещано единствено седмици след въстанието на Ника, което опустошава Константинопол. Борновали допуска, че ресурсите са събрани посредством конфискация на благосъстоятелност и събиране на спомагателни налози. Според него, бюджетът и проектите евентуално към този момент са били подготвени, а Юстиниан е употребявал разрушенията с цел да осъществя упоритостта си. “Ако остарялата Света София не беше унищожена, Юстиниан по този начин или другояче щеше да построи нов храм ”, споделя историкът.
Символ на смяната
След завладяването на Константинопол от султан Мехмед II през 1453 г ., Света София е превърната в джамия. Султанът, едвам на 21 години, поставя началото на традицията с първата петъчна молитва, а също така претендира и за купата “Цезар на Рим ”. Според историка А. Чагри Башкурт “Имаше три стъпки, които дефинираха ръководството на султаните. Първият е да заемеш трона в двореца, вторият – да владееш меч в Ейюп, а третият – да извършиш първата петъчна молитва в Света София. ”
Османците резервират истинското име на храма ( “Hagia Sophia ” – “Света Мъдрост ” на гръцки) и го трансформират в знак на преемствеността сред християнската и ислямската цивилизация. Макар ислямът да не разрешава фигуративното изкуство, Мехмед II не заповядва да се заличат християнските мозайки . Това се случва едвам по-късно при султан Сюлейман I, само че с помощта на републиката на Ататюрк, след необятен ремонт и реституция мозайките още веднъж стават забележими.
През 1935 година, в духа на секуларизма, Света София е превърната в музей. През 2020 година тя още веднъж става джамия – решение, което провокира необятен интернационален отзив, само че бе признато умерено в Турция. Днес нейният втори етаж извършва функционалностите на музей. Туристите могат да посещават галерията, като византийските мозайки са забележими отвън времето за молитва и са покрити при богослужения.
Дебатът дали Света София да бъде музей или джамия тече с нова мощ. Изследователят Хасан Мерт Кая счита: “Света София би трябвало да бъде постройка, където се правят единствено петъчни молебствия, байрам и, може би по време на Рамадан, молебствия тарауих — изпълнявайки алегорично функционалността си на място за поклонение и където лимитирани хора се позволяват едновременно. ”
Градските митове
Света София има цяла сбирка от митове – като тази за пагубното земетресение, след което хоросанът за дооправяне на купола е бил разбъркан със “слюнката на младия Пророк ” и свещена вода от Мека, с цел да се обезпечи издръжливост на структурата. Такива истории не са потвърдени исторически.
Днес Света София стои в центъра на културни, религиозни и политически разногласия, пресъздавани както от красивите митове, по този начин и от динамичната ѝ актуалност.
Както обобщава Башкурт: “Когато го погледнем от позиция на поданиците [на султана], Света София е избрана като безспорен знак на завоеванието. ”
Днес Света София е отворена за гости като Сюлеймание джамия, Синята джамия и джамията Фатих. Въвеждането на билет за 25 евро през 2024 година провокира спор, а от 2025 година стартира нов тригодишен план за консервация на централния купол – най-значимият след последните 1500 години. Новите работи ще подобрят устойчивостта на постройката към трусове, като в същото време запазят мозайките.
Първоначално издигната като християнска черква през 537 година сл. н. е., Света София е била религиозното и политическо сърце на Византийската империя. Векове наред това е била най-голямата катедрала в света, известна със своя архитектурен искра и мозайки, изобразяващи древен подиуми и светци. След османското завземане на Константинопол през 1453 година Света София е превърната в джамия, по-късно става музей през 1935 година и е превърната още веднъж в джамия през 2020 година, написа.
Няма друго място на Земята, където християнските мозайки на светии и византийски владетели да съжителстват с ислямската краснопис Hüsn-i Hat – огромни кръгли пана, изписващи имената на Аллах, пророка Мохамед и четиримата халифи, водачите на исляма след гибелта на пророка.
Днес Света София е една от най-необикновените джамии в света, само че е и освен това: знак, културен феномен и монумент. Като всяка монументална конструкция, и тя има своя история и легенди– част от историите за постройката са правилни, други са пресилени, а трети – откровени мечти.
Легенди и действителност
Света София е издигната през VI век, когато Константинопол – както тогава се е наричал Истанбул – e бил център на византийската православна империя, зародила след упадъка на Древен Рим. Империята е обхващала елементи от Европа и Северна Африка, в това число модерни Испания, Либия, Египет и Турция, до момента в който градът не пада под властта на османците през 1453 година
Съществуващата през днешния ден постройка е третата на това място – предходните две църкви, както и самият терен, са били върху по-стар езически храм. Първата е поръчана от император Константин, който приема християнството и прави Константинопол столица на Римската империя, поставяйки началото на византийската ера. “Magna Ecclesia ” – “Велика черква ” на латински – е открита от неговия наследник Констанций II през 360 година, само че разрушена от почитатели на прогонения Свети Йоан Златоуст . Втората черква е издигната през 415 година от император Теодосий II , само че още веднъж опожарена през 532 година
Настоящата Света София се появява по заповед на Юстиниан I през 523 година Ако се има вяра на анонимна хроника, представена в “Istanbul Encyclopedia ” на Решад Екрем Кочу, Юстиниан желал постройката да е по-голяма и по-богато украсена от храма на Соломон в Йерусалим. По време на строителството той инструктирал провинциалните шефове да изпратят най-хубавите артефакти от антични руини за декорация на Света София.
Според източника, когато за пръв път влиза в храма, Юстиниан извиква: “Надминах те, Соломон! ” – само че тази легенда е оспорвана от историка Седат Борновали, който отбелязва, че разказът се появява 300 години след събитието и не е упоменат от съвременика Прокопий , формален летописец на Юстиниан.
Легендарно е и благосъстоянието, вложено в градежа. Историкът Питър Хедър твърди, че Юстиниан е заплатил сред 15 и 20 хиляди паунда злато , което през днешния ден би възлизало на над 1,3 милиарда $. Началото е обещано единствено седмици след въстанието на Ника, което опустошава Константинопол. Борновали допуска, че ресурсите са събрани посредством конфискация на благосъстоятелност и събиране на спомагателни налози. Според него, бюджетът и проектите евентуално към този момент са били подготвени, а Юстиниан е употребявал разрушенията с цел да осъществя упоритостта си. “Ако остарялата Света София не беше унищожена, Юстиниан по този начин или другояче щеше да построи нов храм ”, споделя историкът.
Символ на смяната
След завладяването на Константинопол от султан Мехмед II през 1453 г ., Света София е превърната в джамия. Султанът, едвам на 21 години, поставя началото на традицията с първата петъчна молитва, а също така претендира и за купата “Цезар на Рим ”. Според историка А. Чагри Башкурт “Имаше три стъпки, които дефинираха ръководството на султаните. Първият е да заемеш трона в двореца, вторият – да владееш меч в Ейюп, а третият – да извършиш първата петъчна молитва в Света София. ”
Османците резервират истинското име на храма ( “Hagia Sophia ” – “Света Мъдрост ” на гръцки) и го трансформират в знак на преемствеността сред християнската и ислямската цивилизация. Макар ислямът да не разрешава фигуративното изкуство, Мехмед II не заповядва да се заличат християнските мозайки . Това се случва едвам по-късно при султан Сюлейман I, само че с помощта на републиката на Ататюрк, след необятен ремонт и реституция мозайките още веднъж стават забележими.
През 1935 година, в духа на секуларизма, Света София е превърната в музей. През 2020 година тя още веднъж става джамия – решение, което провокира необятен интернационален отзив, само че бе признато умерено в Турция. Днес нейният втори етаж извършва функционалностите на музей. Туристите могат да посещават галерията, като византийските мозайки са забележими отвън времето за молитва и са покрити при богослужения.
Дебатът дали Света София да бъде музей или джамия тече с нова мощ. Изследователят Хасан Мерт Кая счита: “Света София би трябвало да бъде постройка, където се правят единствено петъчни молебствия, байрам и, може би по време на Рамадан, молебствия тарауих — изпълнявайки алегорично функционалността си на място за поклонение и където лимитирани хора се позволяват едновременно. ”
Градските митове
Света София има цяла сбирка от митове – като тази за пагубното земетресение, след което хоросанът за дооправяне на купола е бил разбъркан със “слюнката на младия Пророк ” и свещена вода от Мека, с цел да се обезпечи издръжливост на структурата. Такива истории не са потвърдени исторически.
Днес Света София стои в центъра на културни, религиозни и политически разногласия, пресъздавани както от красивите митове, по този начин и от динамичната ѝ актуалност.
Както обобщава Башкурт: “Когато го погледнем от позиция на поданиците [на султана], Света София е избрана като безспорен знак на завоеванието. ”
Днес Света София е отворена за гости като Сюлеймание джамия, Синята джамия и джамията Фатих. Въвеждането на билет за 25 евро през 2024 година провокира спор, а от 2025 година стартира нов тригодишен план за консервация на централния купол – най-значимият след последните 1500 години. Новите работи ще подобрят устойчивостта на постройката към трусове, като в същото време запазят мозайките.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ