Независимо дали е разменена с партньор, член на семейството или

Независимо дали е разменена с сътрудник, член на фамилията или другари, прегръдката успокоява и утешава.

Но за какво обичаме тези обятия толкоз доста? Очевидно е, че ни карат да се усещаме обичани, оценени и ценени… само че това не е всичко. Ново изследване, оповестено в сп. „ Trends in Cognitive Sciences “, разкрива механизми, които са по-сложни, в сравнение с наподобяват, и са неразривно свързани с това по какъв начин тялото ни възприема температурата и по какъв начин това способства за построяването на нашето лично съзнание.

Изследванията демонстрират, че хората имат доста повече от пет сетива, а термоцепцията – способността да усещаме топлота и мраз – е едно от тях. Тази дарба на тялото ни да възприема температурата е била от значително значение за оцеляването ни през цялата ни еволюция. Тя ни оказва помощ да избегнем изгаряния или измръзване и ни подсказва по кое време да се затоплим и по кое време да потърсим сянка. Освен че доста понижава физиологичния стрес, прегръдката предизвиква и по-голяма телесна осъзнатост, като ускорява възприятието за благоденствие.

Според Лаура Кручанели, съавтор на проучването и учител по логика на психиката в университета „ Кралица Мери “ в Лондон, „ топлината е един от първите защитни сигнали: усещаме я в утробата, в грижите, получени в ранното детство, и всякога, когато някой ни прегърне “. Когато прегръщаме някого, термичните сигнали задействат нервните нишки в кожата, които са свързани с мозъчната кора посредством температурно чувствителни пътища. Активирането им води до освобождение на окситоцин – постоянно именуван хормон на любовта или привързаността.

Този хормон се отделя най-вече по време на физически контакт, като обятия, само че също и по време на родителска обвързаност, кърмене и сексуален акт. При хората окситоцинът предизвиква възприятието за доверие, укрепва обществените и прочувствените връзки и спомага за понижаване на напрежението посредством намаление на равнищата на кортизол. Той играе роля и в регулирането на тревогата и способства за по-силно чувство за благоденствие. Липсата на физически контакт нарушава телесната осъзнатост на индивида – характерност, следена при редица положения, като хранителни разстройства или меланхолия.

„ Сега знаем от пробни проучвания, че топлинните сигнали играят фундаментална роля при избрани клинични патологии. Хора с нарушена температурна регулация или усещане, да вземем за пример след инсулт, могат да развият разстройства, при които към този момент не разпознават избрани елементи от тялото си като принадлежащи към тях “, споделя проф. Херардо Салвато от Университета в Павия, Италия, който също взе участие в проучването.

Двамата учени акцентират, че през днешния ден е извънредно значимо да се изследва по какъв начин телата ни реагират на температурата в подтекста на все по-осезаемите климатични промени. Разбирането на метода, по който температурите оформят връзката ни със самите себе си, би могло да помогне за обяснението на фактори като промени в настроението или равнищата на стрес. „ Топлият контакт ни припомня, че сме свързани, ценени и интегрирани в обществения свят “, отбелязва Лаура Кручанели. В актуален свят, който постоянно изолира и разделя хората, прегръдката ни разрешава най-малко за момент да се свържем още веднъж с другите.