Независимият кандидат
~ Независимият претендент
„ Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност… Няма различен стандарт за персонално достолепие с изключение на нея. “ ~ Айн РАНД
В необятен смисъл „ самостоятелен “ e претендентът, чиято номинация не предстои на утвърждение от политическа партия. Какво обаче насища наличието на това разбиране?
В доста от старите европейски демокрации изборната система въобще не позволява самостоятелни кандидатури за присъединяване – измежду тях са Италия, Белгия, Австрия, Швеция, Испания и други Същевременно статистиката от последните години демонстрира, че броят на самостоятелните бележи растеж в страните, в които това е възможно. Нещо повече – тези претенденти печелят все по-голям дял от гласовете на гласоподавателите. Те се считат за коректив на политическата сцена и имат въздействие освен на локално, само че и на парламентарно равнище.
Политическа наклонност ли е това?
Проучване на Европейски Съюз демонстрира, че в доста от случаите самостоятелните претенденти остават маргинални и се подценяват от останалите кандидати, макар че постоянно печелят места в локалните парламенти. Вотът за тях има детайли на протестен избор. Подкрепилите ги гласоподаватели са по-критични към държавното управление и са недоволни от метода, по който работи демокрацията в страната им. Колкото по-голямо е публичното неодобрение от откритите партийни други възможности, толкоз по-добро е представянето на самостоятелните претенденти.
Това е естествена наклонност в изискванията на дейни цивилен позиции и високи условия на жителите в развитите модерни общества.
Един от най-хубавите образци за сполучлив самостоятелен политик е Йоахим Гаук, президент на Германия от март 2012 година до март 2017 година, който е първият федерален президент без партийна принадлежност. Гаук е антикомунист и герой за човешки права в Източна Германия, неоспорим честен престиж, с който всички се преценяват, обичан от народа и почитан от политиците. „ Ако очите ни са необятно отворени от боязън, отговорите ще са сложни за намиране “, споделя Гаук. България през днешния ден се нуждае точно от отговори, които не намираме, вероятно тъй като не виждаме добре – заради страхове, партийни обвързаности и ограничавания, наложени „ от горната страна “.
Какво значи да си „ самостоятелен претендент “ по нашите географски ширини и по какъв начин гласуващият българин пояснява това разбиране?
За да бъде самостоятелен, претендентът би трябвало:
- да няма партиен шеф;
- да има лична гражданска позиция, мнение по публично значими тематики и управническа програма;
- да не му заплаща различен „ сметката “;
- да не му диктуват какво да прави;
- да няма да връща „ услуги “;
- да не е „ женен за пороците си “ невидими от обществото, само че забележими за тесните кръгове.
Кратък разбор на идните локални избори за кмет на столицата демонстрира, че има 22-ма регистрирани претенденти, от които минимум четирима се декларират като самостоятелни. Ако обаче създадем разбор на всеки от претендентите в подтекста на гореизброените условия, техният брой фрапантно понижава.
По този метод дефинира себе си Вили Лилков, без да може да се освободи от зависимостта на личните си резултати от 15-годишния престой в Общинския съвет. Убедителна е кандидатурата на Ваня Григорова, само че неубедителни останаха припевите на всички 20 социалистически и комунистически обединения зад тила й, както и опитите да се отхвърли от синдикалния си началник.
Интересна е кандидатурата на доктор Асен Ангелов с бюлетина номер 11, който влиза в конкуренцията с ненадейно самоуверен ход – той декларира намерено, че е самостоятелен и в никакъв случай не е имал партийни участия и обвързаности. По думите му, за разлика от претендентите на политическите структури, „ на него никой не му диктува какво да прави “.
„ Аз съм софиянец, който не е политик и в никакъв случай не е бил. Политиците се борят да останат на власт, а не на работа. “, съобщи решително Асен Ангелов пред Българска национална телевизия.
Месец октомври ще покаже придвижва ли се европейската политическа наклонност за избор на непартийни претенденти и в България. Дали обаче публичното неодобрение в София ще предизвика размишления при взимането на решение или ще остане просто политическо говорене, следва да разберем.
Снимки: Д-р Асен Ангелов
