Войната като метеж. Защо режимът на Путин не се руши на фона на пораженията на фронта
Неясните контури на успеха на Русия значат и неразбираеми контури на нейното проваляне, заради което автоматизираната връзка сред военните провали и рухването на режима в този случай не работи. За Путин е също толкоз мъчно да загуби тази война, колкото и да я завоюва. Да я завоюва обаче е малко по-лесно, тъй като самият факт на започването на войната се счита за победа от нейните последователи.
Недоверчиви наблюдаващи приказват за капан, който Русия приготвя на украинците, отстъпвайки от Херсон, само че подобен капан би бил случай, в който плячката улавя ловеца - толкоз дребна щеше да е опцията да се доставя всичко, от което се нуждаят съветските войски, в случай че бяха останали на изолирания плацдарм на непознатия бряг на необятната река. Ако, несъмнено, се опитат да се сдържат и се размине без оръжие за всеобщо заличаване.
Политическият надзор над Херсон е загубен от момента, в който военачалниците на висши и високо равнище обявиха, че градът е оставен. Заедно с града на другия бряг на Днепър са оставени и фантазиите за възвръщане на наследството на Екатерина и за възмездие за Одеса през 2014 година - цели, които въодушевяваха поддръжниците на войната в Русия. Поредното смамузване на задачите на войната и отдръпване от териториите, които преди малко бяха публично присъединени към Русия под лозунга " вечно " точно поради този девиз и референдумите - това е политическо проваляне, даже в случай че стратезите възнамеряват бъдещо връщане.
Още в първите седмици и месеци на войната се появиха догатки, че проваляне на Русия в Украйна или просто несполучлива военна акция може да докара до това, че Путин ще би трябвало да напусне властта. Наистина, аржентинската хунта падна през 1982 година, а гръцката - през 1974 година след провалени военни случки. Неуспешните колониални войни водят до Революцията на карамфилите в Португалия и до краха на режима на Салазар-Каетано, който в доста връзки е сходен на актуалния съветски.
Но има и други образци. Поражението в Кувейт през 1991 година не смъкна режима на Саддам Хюсеин, а националистическият режим на Милошевич претърпя освен провалянето на сръбските сили в Хърватия и Босна, само че даже и бомбардировките на самата Югославия и отдръпването от Косово. Има учредения да се счита, че даже големите неуспехи в Украйна няма да сложат завършек на дългогодишното ръководство на Владимир Путин. И ето за какво.
Неведнъж бе казано, че задачите на Русия във войната против Украйна са неразбираеми. Сред тях високопоставени съветски представители назоваваха по едно и също време денацификация и декомунизация (Путин в речта си за оповестяването на война), обезпечаване на сигурността на жителите на Донбас, демилитаризация и недопускане на присъединението на Украйна към НАТО, връщане на изконни съветски земи, отбрана на съветския език и даже избавяне на украинските градове от гей паради (патриархът, депутатите, чиновниците на Съвета за сигурност).
Неопределеността и нестройността на задачите на войната основават несигурност в разбирането за това какво съставлява успеха. Дори измежду поддръжниците на войната измежду жителите на Русия визиите за тази победа остават доста смътни и спорни.
Неопределеността на параметрите на успеха значи, че критериите за проваляне също са неразбираеми. А значи, че не е напълно ясно какво тъкмо би трябвало да се случи на фронтовете, с цел да могат последователите на Путин и неговата война да го сметнат за губещ. При това толкоз надвит, че да загуби властта си.
Всъщност Путин към този момент претърпя няколко съществени провали. Пролетният му блицкриг се провали, а съветските сили бяха принудени да се отдръпват от украинската столица. Русия загуби флагмана на Черноморския си флот - крайцера " Москва " и изостави украинския Змийски остров, чието завладяване бе първата и алегорично значима победа при започване на войната. Хаотично бе изоставена Харковска област, дружно с тамошните цивилни, сменили поданството си. Допуснат бе удар по алегорично значима цел - Кримския мост. Подобни военни провали биха могли да доведат до загуба на властта при други държавни управления, само че не и безусловно на съветския водач.
Парадоксално е, че поддръжниците на Путин и неговата война не считат нашествието в Украйна за експанзия против прилежаща страна. За тях това е акт на опозиция, ответен удар против доста по-могъщите сили на Запада.
Изследователите на съветското общество следят неочакван абсурд. Историята слага Русия измежду огромните западни колониални империи. След провалянето в Студената война, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и икономическите компликации през 90-те години на ХХ век обаче все по-голяма част от съветското население стартира да възприема страната си като незадоволително самостоятелна, съвсем като колония, ръководена от външни западни сили. На носителите на това разбиране им се коства, че за възобновяване на справедливостта и личния им витален триумф е належащо да се отхвърли игото на външните сили, натрапили на страната неравноправие, неправдив капитализъм, нови граници, лишили й сферата на въздействие и безспорния интернационален авторитет.
Голяма част от руснаците считат, че страната им не е задоволително суверенна, и чакат управляващите да възстановят този суверенитет. Тъй като тези външни сили, които са поробили Русия, са по-мощни по своята същина, изходът от битката с тях не е превдварително решен.
В очите на хората, които са недоволни от ситуацията си и упрекват за това външните сили, победа е самият опит за опозиция, съвсем без значение от крайния му резултат.
Дори и Русия да напусне някои от завладените украински територии, поддръжниците на Путин и неговата война няма безусловно да възприемат това като проваляне. Победата за тях, без значение от това по какъв начин стоят нещата на украинска територия, е самото разкъсване със Запада, което единствено по себе си е намерено предизвикателство към международния ред. Дори и да правят отстъпка, те ще се утешават с мисълта, че са спрели по-нататъшното подчиняване на Русия.
Голяма част от елита също е попила този антиколониален протест, тъй че той се е трансформирал напълно откровен техен светоглед. Освен това позицията на въстаник е по своему комфортна, тъй като не изисква завладяване на противников столици. Партизаните не завладяват Берлин, те пречат да бъде завладяна Москва, в това е тяхната задача и победа. По-лесно е да се чувстваш като въстаник - хем по-близо до народа, хем по-изгодно теб самия.
Неясните контури на успеха на Русия значат и неразбираеми контури на нейното проваляне, точно затова безмълвната, автоматизирана връзка сред военните провали и рухването на режима в този случай не работи. За Путин е също толкоз мъчно да загуби тази война, колкото и да я завоюва. Все отново да я завоюва му е малко по-лесно, тъй като самото начало на войната се счита за победа от нейните поддръжници.
При такова схващане и най-съмнителните резултати на фронтовете ще накарат Путин да наподобява като победител в очите на дейните си поддръжници - същински съветски водач, който не се опасява да насочи намерено предизвикателство на Запада. А пасивното болшинство ще може да бъде уверено, че това е най-хубавият вероятен резултат, също както го убедиха да се помири с войната.
Проблемът за самия Путин тук е, че това схващане за победа от страна на дейните поддръжници на войната ще резервира статута му на победител, т.е. на същински водач на Русия, даже при положение на неуспех на фронта. Същото това схващане обаче слага под подозрение този статут при положение на опит за намиране на компромис с Украйна или Запада.
Междувременно думата " договаряния ", която в миналото беше съвсем табу, се завърна в съветските речи на високо ниво. А " сложното решение ", упоменато от военачалник Суровикин незабавно след назначението му, се оказа не атомна бомба, а въпреки всичко евакуиране на войските зад Днепър.
Назначаването на военачалник Суровикин и акцията в негова прослава се дължат частично на основаването на фигура с мандат да прави неща, които на Путин не му се е желало да прави от свое име. Кампанията му оказа помощ да се зареди със популярност и престиж за всеки случай.
Грубо казано, беше нужен съветски дьо Гол, който при положение на изключителна обстановка да се откаже от Алжир и да има право да го направи. Тоест да го остави като военен военачалник, а не като тилови корупционер или граждански бюрократ, пък даже да е поставил военна куртка. Суровикин беше показан като човек, който ще води към победи, само че в реалност се търсеше човек, който при нужда ще оглави отстъплението, без освен това да скара поддръжниците на властта и последователите на войната до победа.
Генералът употребява половината от мандата си през днешния ден, от него ще чакат да употребява и другата половина. За едни това е следваща атака, която ще потвърди, че всички отстъпления са били маньоври. За други - това е фиксиране на настоящия резултат и налагане на помирение по формулата - Херсон в подмяна на мир, светлина, вода и топлота в градовете.
Подобна замяна е проблематична освен тъй като украинците са окуражени от триумфите и не имат вяра на Русия, която не се отхвърля да счита Херсон за съветски град и по тази причина ще изиска да се върне. Фиксирането на резултата се попречва и от преобладаващата в Русия бунтовническа идея за войната. Подобна идея елементарно понася обособени военни провали, само че не понася взаимни отстъпки.
Проблемът с партизанската идея за успеха е, че от позицията на въстаник е доста по-трудно да се премине към договаряния, тъй като това би означавало завършек на протеста и отвод от бунтовническата еднаквост, а затова и от онази единствена победа под формата на въстание, която не зависи от ситуацията на фронта. А да не приказваме и за това, че за бунтаря компромисът постоянно се показва в отбягване на наказване.
Бунтарското схващане за победа от страна на дейните последователи на нашествието в Украйна не разрешава на Русия действителен компромис и тласка Путин към в действителност безкрайна война, цялостен раздор със Запада и още по-големи репресии вътре в страната, които той може и да не е възнамерявал през цялото време.
Статията е оповестена тук
Превод Денис Коробко Dir.bg
Недоверчиви наблюдаващи приказват за капан, който Русия приготвя на украинците, отстъпвайки от Херсон, само че подобен капан би бил случай, в който плячката улавя ловеца - толкоз дребна щеше да е опцията да се доставя всичко, от което се нуждаят съветските войски, в случай че бяха останали на изолирания плацдарм на непознатия бряг на необятната река. Ако, несъмнено, се опитат да се сдържат и се размине без оръжие за всеобщо заличаване.
Политическият надзор над Херсон е загубен от момента, в който военачалниците на висши и високо равнище обявиха, че градът е оставен. Заедно с града на другия бряг на Днепър са оставени и фантазиите за възвръщане на наследството на Екатерина и за възмездие за Одеса през 2014 година - цели, които въодушевяваха поддръжниците на войната в Русия. Поредното смамузване на задачите на войната и отдръпване от териториите, които преди малко бяха публично присъединени към Русия под лозунга " вечно " точно поради този девиз и референдумите - това е политическо проваляне, даже в случай че стратезите възнамеряват бъдещо връщане.
Още в първите седмици и месеци на войната се появиха догатки, че проваляне на Русия в Украйна или просто несполучлива военна акция може да докара до това, че Путин ще би трябвало да напусне властта. Наистина, аржентинската хунта падна през 1982 година, а гръцката - през 1974 година след провалени военни случки. Неуспешните колониални войни водят до Революцията на карамфилите в Португалия и до краха на режима на Салазар-Каетано, който в доста връзки е сходен на актуалния съветски.
Но има и други образци. Поражението в Кувейт през 1991 година не смъкна режима на Саддам Хюсеин, а националистическият режим на Милошевич претърпя освен провалянето на сръбските сили в Хърватия и Босна, само че даже и бомбардировките на самата Югославия и отдръпването от Косово. Има учредения да се счита, че даже големите неуспехи в Украйна няма да сложат завършек на дългогодишното ръководство на Владимир Путин. И ето за какво.
Неведнъж бе казано, че задачите на Русия във войната против Украйна са неразбираеми. Сред тях високопоставени съветски представители назоваваха по едно и също време денацификация и декомунизация (Путин в речта си за оповестяването на война), обезпечаване на сигурността на жителите на Донбас, демилитаризация и недопускане на присъединението на Украйна към НАТО, връщане на изконни съветски земи, отбрана на съветския език и даже избавяне на украинските градове от гей паради (патриархът, депутатите, чиновниците на Съвета за сигурност).
Неопределеността и нестройността на задачите на войната основават несигурност в разбирането за това какво съставлява успеха. Дори измежду поддръжниците на войната измежду жителите на Русия визиите за тази победа остават доста смътни и спорни.
Неопределеността на параметрите на успеха значи, че критериите за проваляне също са неразбираеми. А значи, че не е напълно ясно какво тъкмо би трябвало да се случи на фронтовете, с цел да могат последователите на Путин и неговата война да го сметнат за губещ. При това толкоз надвит, че да загуби властта си.
Всъщност Путин към този момент претърпя няколко съществени провали. Пролетният му блицкриг се провали, а съветските сили бяха принудени да се отдръпват от украинската столица. Русия загуби флагмана на Черноморския си флот - крайцера " Москва " и изостави украинския Змийски остров, чието завладяване бе първата и алегорично значима победа при започване на войната. Хаотично бе изоставена Харковска област, дружно с тамошните цивилни, сменили поданството си. Допуснат бе удар по алегорично значима цел - Кримския мост. Подобни военни провали биха могли да доведат до загуба на властта при други държавни управления, само че не и безусловно на съветския водач.
Парадоксално е, че поддръжниците на Путин и неговата война не считат нашествието в Украйна за експанзия против прилежаща страна. За тях това е акт на опозиция, ответен удар против доста по-могъщите сили на Запада.
Изследователите на съветското общество следят неочакван абсурд. Историята слага Русия измежду огромните западни колониални империи. След провалянето в Студената война, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и икономическите компликации през 90-те години на ХХ век обаче все по-голяма част от съветското население стартира да възприема страната си като незадоволително самостоятелна, съвсем като колония, ръководена от външни западни сили. На носителите на това разбиране им се коства, че за възобновяване на справедливостта и личния им витален триумф е належащо да се отхвърли игото на външните сили, натрапили на страната неравноправие, неправдив капитализъм, нови граници, лишили й сферата на въздействие и безспорния интернационален авторитет.
Голяма част от руснаците считат, че страната им не е задоволително суверенна, и чакат управляващите да възстановят този суверенитет. Тъй като тези външни сили, които са поробили Русия, са по-мощни по своята същина, изходът от битката с тях не е превдварително решен.
В очите на хората, които са недоволни от ситуацията си и упрекват за това външните сили, победа е самият опит за опозиция, съвсем без значение от крайния му резултат.
Дори и Русия да напусне някои от завладените украински територии, поддръжниците на Путин и неговата война няма безусловно да възприемат това като проваляне. Победата за тях, без значение от това по какъв начин стоят нещата на украинска територия, е самото разкъсване със Запада, което единствено по себе си е намерено предизвикателство към международния ред. Дори и да правят отстъпка, те ще се утешават с мисълта, че са спрели по-нататъшното подчиняване на Русия.
Голяма част от елита също е попила този антиколониален протест, тъй че той се е трансформирал напълно откровен техен светоглед. Освен това позицията на въстаник е по своему комфортна, тъй като не изисква завладяване на противников столици. Партизаните не завладяват Берлин, те пречат да бъде завладяна Москва, в това е тяхната задача и победа. По-лесно е да се чувстваш като въстаник - хем по-близо до народа, хем по-изгодно теб самия.
Неясните контури на успеха на Русия значат и неразбираеми контури на нейното проваляне, точно затова безмълвната, автоматизирана връзка сред военните провали и рухването на режима в този случай не работи. За Путин е също толкоз мъчно да загуби тази война, колкото и да я завоюва. Все отново да я завоюва му е малко по-лесно, тъй като самото начало на войната се счита за победа от нейните поддръжници.
При такова схващане и най-съмнителните резултати на фронтовете ще накарат Путин да наподобява като победител в очите на дейните си поддръжници - същински съветски водач, който не се опасява да насочи намерено предизвикателство на Запада. А пасивното болшинство ще може да бъде уверено, че това е най-хубавият вероятен резултат, също както го убедиха да се помири с войната.
Проблемът за самия Путин тук е, че това схващане за победа от страна на дейните поддръжници на войната ще резервира статута му на победител, т.е. на същински водач на Русия, даже при положение на неуспех на фронта. Същото това схващане обаче слага под подозрение този статут при положение на опит за намиране на компромис с Украйна или Запада.
Междувременно думата " договаряния ", която в миналото беше съвсем табу, се завърна в съветските речи на високо ниво. А " сложното решение ", упоменато от военачалник Суровикин незабавно след назначението му, се оказа не атомна бомба, а въпреки всичко евакуиране на войските зад Днепър.
Назначаването на военачалник Суровикин и акцията в негова прослава се дължат частично на основаването на фигура с мандат да прави неща, които на Путин не му се е желало да прави от свое име. Кампанията му оказа помощ да се зареди със популярност и престиж за всеки случай.
Грубо казано, беше нужен съветски дьо Гол, който при положение на изключителна обстановка да се откаже от Алжир и да има право да го направи. Тоест да го остави като военен военачалник, а не като тилови корупционер или граждански бюрократ, пък даже да е поставил военна куртка. Суровикин беше показан като човек, който ще води към победи, само че в реалност се търсеше човек, който при нужда ще оглави отстъплението, без освен това да скара поддръжниците на властта и последователите на войната до победа.
Генералът употребява половината от мандата си през днешния ден, от него ще чакат да употребява и другата половина. За едни това е следваща атака, която ще потвърди, че всички отстъпления са били маньоври. За други - това е фиксиране на настоящия резултат и налагане на помирение по формулата - Херсон в подмяна на мир, светлина, вода и топлота в градовете.
Подобна замяна е проблематична освен тъй като украинците са окуражени от триумфите и не имат вяра на Русия, която не се отхвърля да счита Херсон за съветски град и по тази причина ще изиска да се върне. Фиксирането на резултата се попречва и от преобладаващата в Русия бунтовническа идея за войната. Подобна идея елементарно понася обособени военни провали, само че не понася взаимни отстъпки.
Проблемът с партизанската идея за успеха е, че от позицията на въстаник е доста по-трудно да се премине към договаряния, тъй като това би означавало завършек на протеста и отвод от бунтовническата еднаквост, а затова и от онази единствена победа под формата на въстание, която не зависи от ситуацията на фронта. А да не приказваме и за това, че за бунтаря компромисът постоянно се показва в отбягване на наказване.
Бунтарското схващане за победа от страна на дейните последователи на нашествието в Украйна не разрешава на Русия действителен компромис и тласка Путин към в действителност безкрайна война, цялостен раздор със Запада и още по-големи репресии вътре в страната, които той може и да не е възнамерявал през цялото време.
Статията е оповестена тук
Превод Денис Коробко Dir.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ