NYT: Как Бърнард Шоу се превръща в безсрамен апологет на Сталин и комунизма
New York Times
Малко след среднощ на 2 ноември 1950 година, когато Студената война е в разгара си, всички светещи панели на Бродуей и " Таймс Скуеър " са приглушени в символ на респект към най-изтъкнатия западен обожател на Сталин - ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу преди малко е умрял и почитта към него отразява славата на пиеси като „ Пигмалион “, „ Човек и свръхчовек “ и „ Света Йоана “.
Но пиесите на Шоу имат мощна политическа устременост и малко на брой от американските му фенове се съмняват, че неговото политическо схващане включва
поддръжка за комунизма като цяло и за Сталин
в частност. Фактът, че все пак той е уважаван в Съединените щати, припомня, че огромното разделяне по време на Студената война в никакъв случай не е било толкоз просто, колкото наподобява. Освен това зад увлечението на Шоу по Сталин се крие мощ, която към момента е в нас: желанието да забележим в Русия някакви качества, които липсват на западните демокрации.
На пръв взор идолизирането на Сталин от Шоу е огромна мистерия. Човекът, прочут по света с буквите си G.B.S., е освен популярен драматург; той е може би най-влиятелният публичен интелектуалец от първата половина на XX век. След като Шоу умира Джавахарлал Неру - първият министър-председател на самостоятелна Индия, споделя: „ Той беше освен една от най-великите фигури на своята ера, само че и човек, който повлия на мисълта на голям брой човешки същества в продължение на две генерации. “
Противно на изказванията на историка Робърт Сондърс, поддръжката на Джордж Бърнард Шоу за съюз на Англия със Съюз на съветските социалистически републики през Втората международна война не е била прагматичен отговор на събитията, колкото неразделна част от възхищението му от този смъртоносен режим, траяло до гибелта му. След визитата си през 1931 година в Съюз на съветските социалистически републики той се трансформира в нахален апологет, който
твърди, че сведенията за Гладомора в Украйна през 1933 година са „ клюки “
Шоу поддържа терора и споделя, че старите болшевики, наказани на гибел след показни процеси, „ постоянно би трябвало да бъдат сваляни от стълбовете с въжета към врата “.
Хора като военновременния министър на информацията Дъф Купър се оказват прави за същинската същина на сталинизма, колкото и сериозно значими да са напъните на Съюз на съветските социалистически републики за разгрома на Хитлер.
" Съгласен съм с тезата на Робърт Сондърс, че би трябвало да се отнасяме към Путинова Русия, без да разрешаваме на предразсъдъците да замъгляват преценката ни. Но в случай че той желае да убеди другите и да покаже, че самият той не е преднамерен, бих го посъветвал да не цитира готовността на Джордж Бърнард Шоу да се подчини на Сталинова Русия по времето, когато Англия се бори против Хитлер, а Сталин преди малко е сключил съюз с него. " - споделя английският посланик Оливър Майлс пред вестник " Гардиън ". /БГНЕС
Малко след среднощ на 2 ноември 1950 година, когато Студената война е в разгара си, всички светещи панели на Бродуей и " Таймс Скуеър " са приглушени в символ на респект към най-изтъкнатия западен обожател на Сталин - ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу преди малко е умрял и почитта към него отразява славата на пиеси като „ Пигмалион “, „ Човек и свръхчовек “ и „ Света Йоана “.
Но пиесите на Шоу имат мощна политическа устременост и малко на брой от американските му фенове се съмняват, че неговото политическо схващане включва
поддръжка за комунизма като цяло и за Сталин
в частност. Фактът, че все пак той е уважаван в Съединените щати, припомня, че огромното разделяне по време на Студената война в никакъв случай не е било толкоз просто, колкото наподобява. Освен това зад увлечението на Шоу по Сталин се крие мощ, която към момента е в нас: желанието да забележим в Русия някакви качества, които липсват на западните демокрации.
На пръв взор идолизирането на Сталин от Шоу е огромна мистерия. Човекът, прочут по света с буквите си G.B.S., е освен популярен драматург; той е може би най-влиятелният публичен интелектуалец от първата половина на XX век. След като Шоу умира Джавахарлал Неру - първият министър-председател на самостоятелна Индия, споделя: „ Той беше освен една от най-великите фигури на своята ера, само че и човек, който повлия на мисълта на голям брой човешки същества в продължение на две генерации. “
Противно на изказванията на историка Робърт Сондърс, поддръжката на Джордж Бърнард Шоу за съюз на Англия със Съюз на съветските социалистически републики през Втората международна война не е била прагматичен отговор на събитията, колкото неразделна част от възхищението му от този смъртоносен режим, траяло до гибелта му. След визитата си през 1931 година в Съюз на съветските социалистически републики той се трансформира в нахален апологет, който
твърди, че сведенията за Гладомора в Украйна през 1933 година са „ клюки “
Шоу поддържа терора и споделя, че старите болшевики, наказани на гибел след показни процеси, „ постоянно би трябвало да бъдат сваляни от стълбовете с въжета към врата “.
Хора като военновременния министър на информацията Дъф Купър се оказват прави за същинската същина на сталинизма, колкото и сериозно значими да са напъните на Съюз на съветските социалистически републики за разгрома на Хитлер.
" Съгласен съм с тезата на Робърт Сондърс, че би трябвало да се отнасяме към Путинова Русия, без да разрешаваме на предразсъдъците да замъгляват преценката ни. Но в случай че той желае да убеди другите и да покаже, че самият той не е преднамерен, бих го посъветвал да не цитира готовността на Джордж Бърнард Шоу да се подчини на Сталинова Русия по времето, когато Англия се бори против Хитлер, а Сталин преди малко е сключил съюз с него. " - споделя английският посланик Оливър Майлс пред вестник " Гардиън ". /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ