За дегустацията на вино без непременно да разбираш от това
New Bloom Winery показаха новите попълнения в портфолиото си
Понякога на човек му се постанова да бъде на място, където не е сигурен, че ще се усеща добре. И когато на десетата минута предубежденията му са тотално опровергани, може да си поеме мирис и да се наслаждения на ненадейно положителното превозване.
В съответния случай наслаждението е съпроводено от дегустация на първокласни виновност и прелестна вечеря. А предварителното напрежение си има своето пояснение – всички се “плашат ” от виното, вместо да се оставят да ги води усетът му. С едни или други изразни средства и знания най-после усетът постоянно предлага единствено две благоприятни условия: “да ” или “не ”. Но винената просвета у нас, понабрала скорост в последните години, постоянно с леко елитарен фасон обръща опитването на вино в богослужение, планувано единствено за “познавачи ”. “Простосмъртните ” нямат право да им харесва или да не им харесва. Защото нямат знания...
Но имат небце. И както стана ясно в (не)очаквано приятната вечер, проведена от New Bloom Winery, и най-неопитният дегустатор може да разпознае положителния Совиньон блан.
Щастливо стичане на събитията или напълно умишлен избор от основния енолог на избата беше извадило Face-to-face (F2F) Совиньон блан 2017 на първа позиция в дегустационната стратегия. Всъщност това чудене е безусловно ненужно, тъй като единствено от метода, по който Владимир Влъчков приказва за сорта, почвата и реколтата, излиза наяве, че при този човек инцидентни неща (поне що се отнася до виното) няма по какъв начин да има. За необиграния във винените дегустации впечатляваща е не толкоз терминологията, която Владимир употребява във връзка с винопроизводството, а интонацията, с която сервира цялата информация. Тя оставя чувството за безусловно ентусиазъм от виното като феномен и тотално страхопочитание пред природата на процесите, които трансформират гроздето в освен това от материя.
Истината е, че голямата част от присъстващите на тази винена вечер са отдадени във всички секрети на виното. Публиката в действителност е международният винен хайлайф: двама Master of Wine, един Master of Sommelier и членове на журито на най-големите интернационалните състезания. Абсолютно звездна селекция. И в случай че при други условия човек, неосведомен с тънкостите на дегустацията, би се почувствал надали не смачкан от мощта на това групово познание за виното, побрано в една дребна зала, то в тази ситуация опитът за по-непринудено превозване на присъстващите тотално съумява да вкара нужната прохлада в събитието.
Много оказва помощ и в случай че попаднеш на една и съща маса с Елена Нейкова от Еносиасти (блог за вино, винена просвета и лайфстайл). При нея минават всевъзможни тълкования в старанието да се скалъпи успешно пояснение за какво Шардонето не ти харесва толкоз, колкото Совиньон блана, да вземем за пример. Разбира се, че гледа леко скептично на тези нескопосани пояснения, само че изслушва деликатно и след това дава рационално пояснение за какво един вид подхожда на едни хора, различен – на други, какви са спецификите на съответната годишна продукция, какви са бъчвите, в които отлежава шардонето, по какъв начин това въздейства на “масата ” му и така нататък А и когато попита съзаклятнически “Розето по какъв начин е? ” и се окаже, че неопитното небце също е останало във екстаз – тъкмо като нейното, насладата на винения новобранец е в действителност огромна.
Такъв жанр събития са извънредно скъпи поради опцията за смислени познанства и това би трябвало да се означи измежду плюсовете на вечерта. Да направиш добър асортимент и да прецениш тъкмо кого да поканиш, на фона на опцията просто да поканиш “всеки, който е някой ” на “ядене и пиянство ”, изисква много усърдие и старания.
Междувременно, розето Face-to-Face (прекрасно вино със Златен ритон от Винария 2018 и сребърен орден на Mundus vini 2018) е предало щафетата на екзотичния New Bloom Регент, който се отглежда единствено в масивите на New Bloom Winery.
Преходът към вечерята прави естественото пенливото шардоне, годишна продукция 2015, чиито балончета съумяват да внесат още малко лекост в общуването, а тя в течение на идващите два-три часа ще помогне на генералното умозаключение, че вечерта безусловно си е заслужавала.
Усещането в края ѝ е тъкмо каквото е и чувството след последната хапка от десерта – искаш още. И този “глад ” би трябвало да се поддържа, тъй като “ситостта ” единствено притъпява сетивата. А те са най-необходими, когато приказваме за вино и същински прелестно превозване.
Боряна Телбис
Понякога на човек му се постанова да бъде на място, където не е сигурен, че ще се усеща добре. И когато на десетата минута предубежденията му са тотално опровергани, може да си поеме мирис и да се наслаждения на ненадейно положителното превозване.
В съответния случай наслаждението е съпроводено от дегустация на първокласни виновност и прелестна вечеря. А предварителното напрежение си има своето пояснение – всички се “плашат ” от виното, вместо да се оставят да ги води усетът му. С едни или други изразни средства и знания най-после усетът постоянно предлага единствено две благоприятни условия: “да ” или “не ”. Но винената просвета у нас, понабрала скорост в последните години, постоянно с леко елитарен фасон обръща опитването на вино в богослужение, планувано единствено за “познавачи ”. “Простосмъртните ” нямат право да им харесва или да не им харесва. Защото нямат знания...
Но имат небце. И както стана ясно в (не)очаквано приятната вечер, проведена от New Bloom Winery, и най-неопитният дегустатор може да разпознае положителния Совиньон блан.
Щастливо стичане на събитията или напълно умишлен избор от основния енолог на избата беше извадило Face-to-face (F2F) Совиньон блан 2017 на първа позиция в дегустационната стратегия. Всъщност това чудене е безусловно ненужно, тъй като единствено от метода, по който Владимир Влъчков приказва за сорта, почвата и реколтата, излиза наяве, че при този човек инцидентни неща (поне що се отнася до виното) няма по какъв начин да има. За необиграния във винените дегустации впечатляваща е не толкоз терминологията, която Владимир употребява във връзка с винопроизводството, а интонацията, с която сервира цялата информация. Тя оставя чувството за безусловно ентусиазъм от виното като феномен и тотално страхопочитание пред природата на процесите, които трансформират гроздето в освен това от материя.
Истината е, че голямата част от присъстващите на тази винена вечер са отдадени във всички секрети на виното. Публиката в действителност е международният винен хайлайф: двама Master of Wine, един Master of Sommelier и членове на журито на най-големите интернационалните състезания. Абсолютно звездна селекция. И в случай че при други условия човек, неосведомен с тънкостите на дегустацията, би се почувствал надали не смачкан от мощта на това групово познание за виното, побрано в една дребна зала, то в тази ситуация опитът за по-непринудено превозване на присъстващите тотално съумява да вкара нужната прохлада в събитието.
Много оказва помощ и в случай че попаднеш на една и съща маса с Елена Нейкова от Еносиасти (блог за вино, винена просвета и лайфстайл). При нея минават всевъзможни тълкования в старанието да се скалъпи успешно пояснение за какво Шардонето не ти харесва толкоз, колкото Совиньон блана, да вземем за пример. Разбира се, че гледа леко скептично на тези нескопосани пояснения, само че изслушва деликатно и след това дава рационално пояснение за какво един вид подхожда на едни хора, различен – на други, какви са спецификите на съответната годишна продукция, какви са бъчвите, в които отлежава шардонето, по какъв начин това въздейства на “масата ” му и така нататък А и когато попита съзаклятнически “Розето по какъв начин е? ” и се окаже, че неопитното небце също е останало във екстаз – тъкмо като нейното, насладата на винения новобранец е в действителност огромна.
Такъв жанр събития са извънредно скъпи поради опцията за смислени познанства и това би трябвало да се означи измежду плюсовете на вечерта. Да направиш добър асортимент и да прецениш тъкмо кого да поканиш, на фона на опцията просто да поканиш “всеки, който е някой ” на “ядене и пиянство ”, изисква много усърдие и старания.
Междувременно, розето Face-to-Face (прекрасно вино със Златен ритон от Винария 2018 и сребърен орден на Mundus vini 2018) е предало щафетата на екзотичния New Bloom Регент, който се отглежда единствено в масивите на New Bloom Winery.
Преходът към вечерята прави естественото пенливото шардоне, годишна продукция 2015, чиито балончета съумяват да внесат още малко лекост в общуването, а тя в течение на идващите два-три часа ще помогне на генералното умозаключение, че вечерта безусловно си е заслужавала.
Усещането в края ѝ е тъкмо каквото е и чувството след последната хапка от десерта – искаш още. И този “глад ” би трябвало да се поддържа, тъй като “ситостта ” единствено притъпява сетивата. А те са най-необходими, когато приказваме за вино и същински прелестно превозване.
Боряна Телбис
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ