Защо помним и забравяме избирателно
Невробиолози откриха, че събития, за които отделяме време да размишляваме незабавно откакто са се случили, е по-вероятно да се запечатат в мозъка ни като дълготраен спомен, оповестява изданието Мейл онлайн, на което се базира Българска телеграфна агенция.
Изследователите са разкрили пореден модел на държанието на съответни неврони в мозъка, които изстрелват дребна „ симфония “ от съгласувани електрически сигнали директно след избрани събития. Тези сигнали по-късно биват записани в дълготрайната памет по време на нощната отмора, откриха учените.
Макар че тези прояви на електрическа интензивност в мозъка – наречени „ остри талази “, са несъзнателни, откривателите настояват, че човек може да увеличи вероятността за образуване на дълготраен спомен, като размишлява върху обещано събитие в деня, в който то се е случило.
Откритията им оферират добър съвет за тези, които се мъчат да си спомнят какво са гледали в Нетфликс, ТикТок или друга платформа с редуващи се видеоматериали. Ако гледате филм и желаете да го запомните, по-добре е да се разноските по-късно и да помислите върху наличието му, а не да си пуснете незабавно нов, поучават учените.
Д-р Гьорги Бужаки, професор по неврология от Университета на Ню Йорк, теоретичен началник на проучването, дружно с още четирима свои сътрудници от същия университет, се концентрират върху хипокампа за задачите на изследването. Хипокампът, е област, скрита надълбоко в центъра на мозъка, която е неразделна част от процеса на предаване на информация от краткосрочната към дълготрайната памет.
Невробиолозите употребявали двустранни силициеви сонди, с цел да записват по едно и също време до 500 неврона в региона на хипокампа на лабораторни мишки, до момента в който дребните същества се пробват да се ориентират в лабиринт в търсене на сладки награди.
Екипът отбелязва, че са регистрирани предупредителни „ остри талази “ - към 5 до 20 всякога, когато мишката стопира, с цел да се наслаждения на лакомството си след сполучливо прекосяване през лабиринта.
Мозъкът си взема решение самичък, а не ние непринудено, обобщава доктор Бужаки.
Всяка демонстрация на „ остра вълна “ се състои от съвсем по едно и също време изстрелване на електрически сигнали от 15% от хипокампалните неврони, които предизвестяват останалата част от мозъка за запаметяващо се събитие.
Терминът „ остри талази “ идва от формата, която те възпроизвеждат, когато невронната информация се предава посредством електроди върху екрана на осцилоскоп.
По-късно при опита с мишки в лабиринт тези електроди записали подобаващ набор от остри талази при мишките, до момента в който те спят.
Същите хипокампални кафези, които са се задействали след събитията в лабиринта денем, са се задействали още веднъж, и то с висока скорост, защото дребните спящи лабораторни животни са „ възпроизвеждали записаното събитие хиляди пъти на нощ “, открили невролозите.
Д-р Бужаки и екипът му изричат догатката, че това възбуждане на хипокампалните кафези води до запаметяване на пространствена информация - като да вземем за пример всяка стая, в която влиза човек, или всеки завой на лабиринта, проучен от мишка.
Нашето проучване откри, че „ острите талази “ са в основата на физиологичния механизъм, употребен от мозъка, с цел да „ реши “ какво да резервира и какво да отхвърли, сподели доктор Бужаки.
Предишни проучвания към този момент са открили, че вълните са неразделна част от образуването на паметта по време на сън, само че новото проучване, оповестено в сп. „ Сайънс “, е първото, което свързва тази нощна мозъчна интензивност със съответстващото държание на хипокампа денем.
Важно е да се означи, че събитията, претърпени от мишките, които са били последвани от малко или никакви „ внезапни талази “, не са довели до образуването на солидни и трайни мемоари.
Дафна Шохами, шеф на Института „ Цукерман “ към Колумбийския университет, отбелязва, че някои аспекти на това проучване са доказани и отвън мишки - при хора.
Преди няколко години организирахме изследване, в което накарахме хора да се движат в лабиринт със инцидентни предмети по пътя в търсене на богатство - споделя Шохами пред Ен Би Си Нюз. Ако са намерили съкровището, е доста по-вероятно да си спомнят за инцидентния обект, край който са минали по пътя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изследователите са разкрили пореден модел на държанието на съответни неврони в мозъка, които изстрелват дребна „ симфония “ от съгласувани електрически сигнали директно след избрани събития. Тези сигнали по-късно биват записани в дълготрайната памет по време на нощната отмора, откриха учените.
Макар че тези прояви на електрическа интензивност в мозъка – наречени „ остри талази “, са несъзнателни, откривателите настояват, че човек може да увеличи вероятността за образуване на дълготраен спомен, като размишлява върху обещано събитие в деня, в който то се е случило.
Откритията им оферират добър съвет за тези, които се мъчат да си спомнят какво са гледали в Нетфликс, ТикТок или друга платформа с редуващи се видеоматериали. Ако гледате филм и желаете да го запомните, по-добре е да се разноските по-късно и да помислите върху наличието му, а не да си пуснете незабавно нов, поучават учените.
Д-р Гьорги Бужаки, професор по неврология от Университета на Ню Йорк, теоретичен началник на проучването, дружно с още четирима свои сътрудници от същия университет, се концентрират върху хипокампа за задачите на изследването. Хипокампът, е област, скрита надълбоко в центъра на мозъка, която е неразделна част от процеса на предаване на информация от краткосрочната към дълготрайната памет.
Невробиолозите употребявали двустранни силициеви сонди, с цел да записват по едно и също време до 500 неврона в региона на хипокампа на лабораторни мишки, до момента в който дребните същества се пробват да се ориентират в лабиринт в търсене на сладки награди.
Екипът отбелязва, че са регистрирани предупредителни „ остри талази “ - към 5 до 20 всякога, когато мишката стопира, с цел да се наслаждения на лакомството си след сполучливо прекосяване през лабиринта.
Мозъкът си взема решение самичък, а не ние непринудено, обобщава доктор Бужаки.
Всяка демонстрация на „ остра вълна “ се състои от съвсем по едно и също време изстрелване на електрически сигнали от 15% от хипокампалните неврони, които предизвестяват останалата част от мозъка за запаметяващо се събитие.
Терминът „ остри талази “ идва от формата, която те възпроизвеждат, когато невронната информация се предава посредством електроди върху екрана на осцилоскоп.
По-късно при опита с мишки в лабиринт тези електроди записали подобаващ набор от остри талази при мишките, до момента в който те спят.
Същите хипокампални кафези, които са се задействали след събитията в лабиринта денем, са се задействали още веднъж, и то с висока скорост, защото дребните спящи лабораторни животни са „ възпроизвеждали записаното събитие хиляди пъти на нощ “, открили невролозите.
Д-р Бужаки и екипът му изричат догатката, че това възбуждане на хипокампалните кафези води до запаметяване на пространствена информация - като да вземем за пример всяка стая, в която влиза човек, или всеки завой на лабиринта, проучен от мишка.
Нашето проучване откри, че „ острите талази “ са в основата на физиологичния механизъм, употребен от мозъка, с цел да „ реши “ какво да резервира и какво да отхвърли, сподели доктор Бужаки.
Предишни проучвания към този момент са открили, че вълните са неразделна част от образуването на паметта по време на сън, само че новото проучване, оповестено в сп. „ Сайънс “, е първото, което свързва тази нощна мозъчна интензивност със съответстващото държание на хипокампа денем.
Важно е да се означи, че събитията, претърпени от мишките, които са били последвани от малко или никакви „ внезапни талази “, не са довели до образуването на солидни и трайни мемоари.
Дафна Шохами, шеф на Института „ Цукерман “ към Колумбийския университет, отбелязва, че някои аспекти на това проучване са доказани и отвън мишки - при хора.
Преди няколко години организирахме изследване, в което накарахме хора да се движат в лабиринт със инцидентни предмети по пътя в търсене на богатство - споделя Шохами пред Ен Би Си Нюз. Ако са намерили съкровището, е доста по-вероятно да си спомнят за инцидентния обект, край който са минали по пътя.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ