Невероятната екзопланета LTT 9779b бе открита преди едва около месец.

Невероятната екзопланета LTT 9779b бе открита преди едвам към месец. Заради необикновената си атмосфера, както и заради обстоятелството, че се намира на едвам 260 светлинни години, тя се трансформира в евентуален претендент за спомагателни наблюдения. Оказва се обаче, че даже не се постанова да чакаме прекомерно дълго, с цел да научим нови детайлности за нея.

LTT 9779b е малко по-голяма от Нептун и орбитира към сходна на Слънцето звезда. Дотук всичко е относително обикновено. Две неща обаче са извънредно необикновени. Планетата се намира толкоз покрай своята звезда, че я обикаля един път на 19 часа. И макар изпепеляващите температури, на които е изложена поради тази своя непосредственост, LTT 9779b продължава да има забележителна атмосфера.

Инфрачервените наблюдения, направени с към този момент пенсионирания телескоп „ Спицър “, са включвали и звездата на планетата. Сега астрономи ги проучиха и разгласиха своите резултати в няколко проучвания.

В първия теоретичен труд екип от астрономи, ръководени от Ян Кросфийлд от Канзаския университет, разказва температурния профил на LTT 9779b.

Във второто изследване екип, управителен от астронома Даяна Драгомир от Университета на Ню Мексико, прави характерност на атмосферата на екзопланетата.

„ За първи път измерихме светлината, идваща от тази планета, която не би трябвало да съществува – споделя Кросфийлд. - Планетата се облъчва толкоз интензивно от своята звезда, че температурите ѝ доближават над 1650 градуса по Целзий, а атмосферата ѝ би трябвало да се е изпарила напълно. Въпреки това нашите наблюдения със „ Спицър “ ни демонстрират нейната атмосфера чрез инфрачервената светлина, която планетата излъчва. “

Фазова крива на екзопланета. Източник: ESA

С екипа си той учи фазовата крива на планетата в инфрачервената светлина. Ето какво значи това: заради обстоятелството, че термалната сила се излъчва под формата на инфрачервена радиация, светлината в тази дължина на вълната може да ни разкрие детайлности за температурата на галактически обекти, намиращи се на голям брой светлинни години от нас.

Системата е насочена по подобен метод, че планетата минава сред нас и звездата. Благодарение на това ние можем да следим както дневната, по този начин и нощната страна на планетата. Съответно с цел да изчислят температурата ѝ, астрономите могат да употребяват изменящата се светлина на системата като цяло.

Интересното в тази ситуация е, че най-горещият интервал от деня на LTT 9779b е баш по обяд, когато звездата се намира непосредствено над планетата. На Земята най-горещият интервал от деня в действителност е няколко часа след обяд, защото топлината навлиза през земната атмосфера по-бързо, в сравнение с се излъчва назад в космоса.

Това от своя страна разрешава на астрономите да създадат няколко разнообразни догатки във връзка с атмосферата на LTT 9779b.

„ Планетата е доста по-студена, в сравнение с чакахме, което допуска, че отразява доста по-голямо количество от звездната светлина, която доближава до нея – евентуално поради дневните облаци – споделя астрономът Николас Коуън от Института за проучване на екзопланети и университета „ Макгил “ в Канада. – Освен това планетата не трансферира изключително огромно количество топлота към нощната си страна, само че ние считаме, че знаем за какво: звездната светлина, която се всмуква, евентуално се всмуква на високо в атмосферата – оттова силата бързо се освобождава назад в космоса. “

„ За да проучат в допълнение атмосферата на LTT 9779b, Драгомир и сътрудниците ѝ се концентрират върху вторичните затъмнения, когато планетата минава зад звездата. Това довежда до по-бледо затъмняване на светлината на системата, в сравнение с когато планетата минава пред звездата (явление, известно като транзит). Въпросното по-бледо затъмняване обаче може да ни помогне да разберем повече за термалната конструкция на атмосферата на екзопланетата.

„ Горещите планети, наподобяващи Нептун, са необичайност, а такава, намираща се в толкоз рискова звезда, може мъчно да се изясни, защото нейната маса не е задоволително огромна, с цел да задържи своята атмосфера толкоз дълго – споделя Драгомир. – Как тогава е съумява? LTT 9779b продължава да ни озадачава, само че фактът, че има атмосфера, ни дава рядката опция да проучим този вид планета. Ето за какво взехме решение да я изследваме с още един телескоп. “

Изследователите комбинират данните от вторичното затъмнение, събрани от „ Спицър “, с данни, добити от галактическия телескоп TESS на NASA, чиято функционалност е да открива екзопланети. Това разрешава на екипа да се снабди със спектъра на излъчвания от атмосферата на LTT 9779b – т.е. дължините на вълните, всмукани и усилвани от локалните детайли. Те откриват, че някои от дължините на вълните се всмукват от молекули – евентуално въглероден монооксид.

Това не е нещо ненадейно за толкоз гореща планета. Въглеродният монооксид е открит и на горещите планети от вида на Юпитер – газови колоси, които също се намират извънредно близо до своите звезди. Газовите колоси обаче са по-масивни от горещите планети вид Нептун и употребяват своята надалеч по-силна гравитация, с цел да запазят атмосферата си. По начало се счита, че планетите с размера на Нептун не би трябвало да бъдат толкоз солидни, с цел да са способни на сходно нещо.

Откриването на въглероден монооксид в атмосферата на гореща планета вид Нептун ще ни разреши да научим повече по какъв начин това галактическо тяло се е формирало и за какво към момента има атмосфера.

Двата научни труда са оповестени в The Astrophysical Journal Letters – тук и тук.