Иранският удар по Израел вкара Нетаняху в цугцванг
Невероятна обстановка: съвсем целият свят приканва Израел да не дава отговор на иранския удар, тъй като това е отговор на офанзивата против иранското консулство в Дамаск, а в това време всички разискват евентуални сюжети за израелски отговор. Ще удари ли Израел иранска територия през идващите дни или ще избра да отвърне на съдружниците на Иран в Ливан? Въпросът не е безрезултатен. В случай на удар по Иран ще последва ответен удар, който, както дават обещание в Техеран, ще бъде с пъти по-мощен от офанзивата на 14 април. Ако Израел и неговите съдружници не съумеят да го отхвърлен, както направиха тази неделя, ще стартира неконтролируема ескалация и може да се стигне до потреблението на нуклеарно оръжие от еврейската страна.
Този сюжет не устройва съвсем никого - като се изключи най-лудите ястреби в Съединените щати и Израел. И международната общественост има всички благоприятни условия да го предотврати, заради което няма да има масирана израелска офанзива против Иран (и изключително против оборудванията на нуклеарната му индустрия). Какво ще се случи?
Ще има началото на нова действителност в Близкия изток като цяло и в обстановката на Израел в частност. Тази нова действителност в действителност настъпи още на 7 октомври предходната година, само че процесът на нейното образуване завърши на 14 април. След като стартира интервенция в линията Газа, Израел сложи всичко на карта - и за шест месеца не съумя да победи “Хамас ” или да изтласка палестинците. Разбирането на безизходицата принуди Нетаняху да прибегне до провокация на 1 април. Атаката против иранското консулство в Дамаск, която докара до гибелта на ирански генерали, трябваше да провокира ескалация на спора, т.е. да принуди Техеран да нападна Израел (поне от територията на Ливан или Сирия), след което Нетаняху ще изиска американска интервенция и поддръжка в интервенцията против ливанската “Хизбулла ", и в това време поддръжка за продължение на интервенцията в Газа. Но не беше допустимо да се измами администрацията на Байдън по толкоз първичен метод: Вашингтон ясно разбра смисъла на провокациите на Нетаняху. В резултат на това Иран извърши демонстративна офанзива против Израел, а Съединени американски щати отхвърлиха да поддържат ответния удар на Нетаняху против Иран. И освен във връзка с Иран - няма да има американска помощ в офанзивата против Ливан и без нея Нетаняху няма да посмее да организира интервенции.
Тоест израелският министър председател се озова в задънена улица – по-точно в самобитен цугцванг, когато всеки негов идващ властови ход ще утежни позицията му (и позицията на Израел). Невъзможно е да нападна Иран, невероятно е да нападна Ливан (и да влезете във война с зложелател, който е с пъти по-силен от “Хамас ”), а още по-трудно е да продължи интервенцията в Газа. Обещаното нахлуване против Рафа - ампутиране на бранша от границата с Египет - освен ще бъде доста кървава за “Цахал ”, само че и ще докара до големи жертви измежду палестинците, което дефинитивно ще трансформира Израел в очите на съвсем целия свят в страна, провеждаща политика на геноцид.
Въпреки това Нетаняху най-вероятно ще се опита да нападна Рафа - в случай че, несъмнено, успее да остане на мястото си. След историята с Иран Вашингтон може да ускори напъните си да смени Нетаняху, защото израелският политически хайлайф от ден на ден наподобява на буркан с паяци. Примирието в него е допустимо единствено до момента в който по-голямата част от него резервира вярата, че ще бъде допустимо да се „ преформатира “ Газа, т.е. да се унищожи “Хамас ”, да се раздели линията на две и да се откъсне част от територията от нея. След като разбирането за невъзможността за това стане преобладаващо, ще стартира обичайното търсене на изкупителна жертва и администрацията на Байдън ще може да реализира композиция от подмяна на Нетаняху и принуждаване на Израел към мир. По-точно да се търсят разновидности за излизане от безизходицата, в която Израел самичък се вкара в Газа.
Но това няма да анулира новата действителност, тъй като тя визира цялата обстановка в Близкия изток. Първият директен удар по Израел от територията на една от най-силните мюсюлмански страни в района (след войната от 1973 година имаше единствено един удар от Ирак през 1991 година, само че това беше в друга геополитическа действителност и беше обвързвано с началото на американската интервенция против Ирак „ Пустинна стихия “) основава изцяло нова обстановка за Израел. Оттук нататък против него се опълчват освен палестинците, ливанската “Хизбулла ”, разрушеният Йемен и Сирия – сътрудници и съдружници на Иран, само че и самата Ислямска република. Табуто за директни офанзиви от иранска територия е отстранено - и самият Израел направи всичко за това. Десетилетия на терористични офанзиви и убийства на ирански военни и нуклеарни учени на територията на Иран и други страни в района, ракетни офанзиви против иранци в Сирия и други провокации в последна сметка изведоха обстановката на ново равнище. Иран към този момент няма да се лимитира до непреки отговори на израелските удари и Израел ще би трябвало да привиква с това.
Да, американският (и по-широко западният) чадър е в положение да отбрани еврейската страна, само че единствено за момента. Общият баланс на силите в района и в света се трансформира не в интерес на Съединени американски щати и Израел, само че израелските елити не престават да се държат по този начин, като че ли всичко им е разрешено. Именно това възприятие за безотговорност докара до опита за пречистване на Газа - и също по този начин разрешава на израелските управляващи (и опозицията) да пренебрегват всички апели за заслужено решение на палестинския въпрос, т.е. да блокират всички проекти за основаване на самостоятелна палестинска страна и решение на въпроса за Йерусалим.
Сега това чувство за безотговорност изчезва, а опциите за провокации стават все по-малко. Ако Израел желае да оцелее като страна на еврейския народ, той би трябвало да направи повече от просто да размени Нетаняху. Необходимо е да се признае настъпването на нова действителност и да се промени, да се приспособява към нея - да се даде опция на палестинците да живеят. Той към момента няма опция: опитите да продължи да се пренебрегва действителността ще завършат пагубно.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15169Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед11860Мартин Карбовски: Трябва ни гражданска война, която да се води от интелигенция, която не презира народа сиАлтернативен Поглед40928Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед41952Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед85569Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед554405Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна война
Източник: pogled.info
Този сюжет не устройва съвсем никого - като се изключи най-лудите ястреби в Съединените щати и Израел. И международната общественост има всички благоприятни условия да го предотврати, заради което няма да има масирана израелска офанзива против Иран (и изключително против оборудванията на нуклеарната му индустрия). Какво ще се случи?
Ще има началото на нова действителност в Близкия изток като цяло и в обстановката на Израел в частност. Тази нова действителност в действителност настъпи още на 7 октомври предходната година, само че процесът на нейното образуване завърши на 14 април. След като стартира интервенция в линията Газа, Израел сложи всичко на карта - и за шест месеца не съумя да победи “Хамас ” или да изтласка палестинците. Разбирането на безизходицата принуди Нетаняху да прибегне до провокация на 1 април. Атаката против иранското консулство в Дамаск, която докара до гибелта на ирански генерали, трябваше да провокира ескалация на спора, т.е. да принуди Техеран да нападна Израел (поне от територията на Ливан или Сирия), след което Нетаняху ще изиска американска интервенция и поддръжка в интервенцията против ливанската “Хизбулла ", и в това време поддръжка за продължение на интервенцията в Газа. Но не беше допустимо да се измами администрацията на Байдън по толкоз първичен метод: Вашингтон ясно разбра смисъла на провокациите на Нетаняху. В резултат на това Иран извърши демонстративна офанзива против Израел, а Съединени американски щати отхвърлиха да поддържат ответния удар на Нетаняху против Иран. И освен във връзка с Иран - няма да има американска помощ в офанзивата против Ливан и без нея Нетаняху няма да посмее да организира интервенции.
Тоест израелският министър председател се озова в задънена улица – по-точно в самобитен цугцванг, когато всеки негов идващ властови ход ще утежни позицията му (и позицията на Израел). Невъзможно е да нападна Иран, невероятно е да нападна Ливан (и да влезете във война с зложелател, който е с пъти по-силен от “Хамас ”), а още по-трудно е да продължи интервенцията в Газа. Обещаното нахлуване против Рафа - ампутиране на бранша от границата с Египет - освен ще бъде доста кървава за “Цахал ”, само че и ще докара до големи жертви измежду палестинците, което дефинитивно ще трансформира Израел в очите на съвсем целия свят в страна, провеждаща политика на геноцид.
Въпреки това Нетаняху най-вероятно ще се опита да нападна Рафа - в случай че, несъмнено, успее да остане на мястото си. След историята с Иран Вашингтон може да ускори напъните си да смени Нетаняху, защото израелският политически хайлайф от ден на ден наподобява на буркан с паяци. Примирието в него е допустимо единствено до момента в който по-голямата част от него резервира вярата, че ще бъде допустимо да се „ преформатира “ Газа, т.е. да се унищожи “Хамас ”, да се раздели линията на две и да се откъсне част от територията от нея. След като разбирането за невъзможността за това стане преобладаващо, ще стартира обичайното търсене на изкупителна жертва и администрацията на Байдън ще може да реализира композиция от подмяна на Нетаняху и принуждаване на Израел към мир. По-точно да се търсят разновидности за излизане от безизходицата, в която Израел самичък се вкара в Газа.
Но това няма да анулира новата действителност, тъй като тя визира цялата обстановка в Близкия изток. Първият директен удар по Израел от територията на една от най-силните мюсюлмански страни в района (след войната от 1973 година имаше единствено един удар от Ирак през 1991 година, само че това беше в друга геополитическа действителност и беше обвързвано с началото на американската интервенция против Ирак „ Пустинна стихия “) основава изцяло нова обстановка за Израел. Оттук нататък против него се опълчват освен палестинците, ливанската “Хизбулла ”, разрушеният Йемен и Сирия – сътрудници и съдружници на Иран, само че и самата Ислямска република. Табуто за директни офанзиви от иранска територия е отстранено - и самият Израел направи всичко за това. Десетилетия на терористични офанзиви и убийства на ирански военни и нуклеарни учени на територията на Иран и други страни в района, ракетни офанзиви против иранци в Сирия и други провокации в последна сметка изведоха обстановката на ново равнище. Иран към този момент няма да се лимитира до непреки отговори на израелските удари и Израел ще би трябвало да привиква с това.
Да, американският (и по-широко западният) чадър е в положение да отбрани еврейската страна, само че единствено за момента. Общият баланс на силите в района и в света се трансформира не в интерес на Съединени американски щати и Израел, само че израелските елити не престават да се държат по този начин, като че ли всичко им е разрешено. Именно това възприятие за безотговорност докара до опита за пречистване на Газа - и също по този начин разрешава на израелските управляващи (и опозицията) да пренебрегват всички апели за заслужено решение на палестинския въпрос, т.е. да блокират всички проекти за основаване на самостоятелна палестинска страна и решение на въпроса за Йерусалим.
Сега това чувство за безотговорност изчезва, а опциите за провокации стават все по-малко. Ако Израел желае да оцелее като страна на еврейския народ, той би трябвало да направи повече от просто да размени Нетаняху. Необходимо е да се признае настъпването на нова действителност и да се промени, да се приспособява към нея - да се даде опция на палестинците да живеят. Той към момента няма опция: опитите да продължи да се пренебрегва действителността ще завършат пагубно.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15169Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически предателстваАлтернативен Поглед11860Мартин Карбовски: Трябва ни гражданска война, която да се води от интелигенция, която не презира народа сиАлтернативен Поглед40928Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед41952Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед85569Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед554405Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна война
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ