Невероятен текст е написал писателят Захари Карабашлиев по случай 24

Невероятен текст е написал писателят Захари Карабашлиев по случай 24 май.
А под неговите „ размишления “ и откровени идиотщини има логичен коментар на Явор Дачков:

Какво честваме, когато честваме 24 май

Ако става въпрос за писмеността, за какво не признаем – към днешна дата, в актуалния свят позитивните страни на това да имаме лична писменост не са доста. От прагматична позиция тя е просто още един проблем, с който програмистите би трябвало да се оправят в създаване на следващите IT приложения.

Тази наша писменост е спънка за общуването ни с останалата част на света, а също и затруднение за света да поддържа връзка свободно с нас.

……

Също по този начин — акцентът върху солунските двама братя е тотално сгрешен. Кирил и Методий не са стъпвали по нашите земи и имат толкоз общо с нас, българите, колкото има, да речем, белгийският културен аташе в Прага. За светите братя няма каквито и да е доказателства, че имат славянска жила. Освен това не сме сигурни нито каква е била тяхната задача, нито тяхната функционалност, нито сме кой знае какъв брой уверени в техните заслуги. Възможно е претекстовете им да са били и недотам безкористни. Виктор Пасков ги наричаше византийски шпиони. Аз не бих бил чак по този начин краен, само че пък и не мисля, че двамата константинополски комисари, при цялото ми почитание, заслужават цялата тази врява към себе си, и то тъкмо в България – където, отново наблягам – не са стъпвали.

Всички знаем, че единия от тях – Константин Кирил Философ, основава писменост, която няма съвсем нищо общо с кирилицата, въпреки на множеството картини и икони да го виждаме да театралничи точно с нея.

…….

И въпреки всичко всички ние честваме 24 май с наслада, без много-много да се питаме какво тъкмо честваме, тъкмо както учим и децата си да вършат по Коледа и Нова година. Но пък нали сякаш не сме деца и би трябвало да знаем, че изковаването на славянска писменост идва, с цел да обслужи преди малко наложеното в България (не без бой) християнство. И приемането му, както и новосъздадената книжовност са прагматични политически актове, подхванати от един политически водач (княз Борис), който кой знае за какво още преди единайсет века се захваща да трансформира тази територия, обитаема с необразовани хора, в страна под един знаменател, под едно знаме.

Захари Карабашлиев

…..
Графоманът Карабашлиев против българската писменост

Захари Карабашлиев минава за български публицист — един от дългата плеяда графомани, чиито имена ще бъдат забравени след десетина години. Пролетарии на умствения труд, изтласкани напред от конюнктурата в медиите. Хора без качества, които не слизат от екрана. Комисари на евроатлантическото злободневие.

Съюзът на писателите и тяхното кафене на ул. „ Ангел Кънчев “ преди 1989 година бяха цялостни с такива „ букъри “, които бяха забравени за една нощ.

Захари е забавен с това, че нелепостта му го следва като унила аура, където и да се появи. Още по-любопитно е, че умнокрасивите възприемат това като харизма и даже го разискват за кандидат-президент. И тяхната не е лесна…

Явор Дачков