Потъващ лед на Европа може да подхранва океана ѝ с ключови съставки за живот
Ново проучване допуска, че ледената луна на Юпитер – Европа, може да подхранва океана си под повърхността по непредвиден метод. Процесът включва поглъщане на части от леда, носещи съставки, нужни за евентуален живот. Европа е измежду най-обещаващите места за търсене на извънземен живот в Слънчевата система. Под замръзналата ѝ кора се крие голям океан, съдържащ евентуално два пъти повече солена вода от всички земни океани взети дружно.
За разлика от Земята, океанът на Европа е лишен от О2 и слънчева светлина. Това изключва фотосинтезата, което значи, че всеки евентуален живот там би разчитал на химична сила. Дългогодишен въпрос е по какъв начин поддържащите живота окислители, основани на повърхността от радиацията на Юпитер, доближават до океана. Настоящото изследване на учени от Вашингтонския университет предлага отговор: муден, само че резистентен геоложки развой. Той кара елементи от повърхностния лед да потъват, пренасяйки химикали надолу.
Водещият създател на проучването, Остин Грийн, разяснява:
Това е нова концепция в планетарната просвета, въодушевена от добре позната доктрина в науката за Земята. Най-вълнуващото е, че тази нова концепция преглежда един от дългогодишните проблеми, свързани с обитаемостта на Европа, и е добър знак за вероятностите за извънземен живот в океана ѝ.
Учените знаят, че повърхността на Европа е мощно геоложки дейна. Това се дължи на мощното гравитационно притегляне на Юпитер. Досега се смяташе, че придвижването е най-вече хоризонтално. Това ограничаваше преноса на материали отвесно, с изключение на при рискови събития като формиране на пукнатини.
Според новото проучване ледът покрай повърхността на Европа работи като „ застоял похлупак “. Това в допълнение попречва доставянето на окислители към дълбокия океан. Изследователи употребяват компютърни модели. Те откриват, че богати на соли ледени джобове могат да станат по-плътни и по-слаби от околния лед. При подобаващи условия тези по-плътни сектори могат да се отделят и постепенно да потънат. Процесът може да отнеме по-малко от 30 000 години, с цел да доближат океана.
Този развой е наименуван литосферно поглъщане. Той прилича геоложки развой на Земята, при който елементи от външния пласт потъват в мантията. За да ревизират механизма, Грийн и екипът му моделират ледена кора с дебелина към 30 километра. Всичките шест проучени сюжета демонстрират, че материалът от горните 300 метра потъва към основата на кората. В някои симулации потъването стартира след 1 до 3 милиона години. Достига основата на кората след 5 до 10 милиона години. При по-повредени ледени кори, потъването започва единствено след 30 000 години.
Изследването, оповестено в сп. Planetary Science Journal, допуска, че този механизъм е подобаващ за превозване на материали. Той обезпечава връзка сред повърхността и океана на Европа. Бъдещата задача „ Европа Клипър “ на НАСА ще изследва спътника по-подробно. Изстрелян през 2024 година, апаратът ще дойде през април 2030 година Той ще извърши към 50 близки прелитания над Европа. Това ще разреши на учените да оценят дълбочината на океана и евентуалната му обитаемост. Мисията ще даде основни данни за търсенето на извънземен живот.
