В свят, в който всеки говори, никой не иска да

...
В свят, в който всеки говори, никой не иска да
Коментари Харесай

Епископ Тихон: Най-големият дефицит днес не е информацията, а мъдростта

„ В свят, в който всеки приказва, никой не желае да чуе! “ Така може да бъде систематизиран най-новия епизод на NOVA LAB Баланс. Това е диалог за живота на актуалния човек – сред шума на цифровия свят, неналичието на доверие и търсенето на смисъл. В този епизод Лора Инджова беседва с свещеник Тихон.

Той е един от най-изявените представители на православната ни черква, прочут със своята откровеност и надълбоко осмисляне на проблемите на съвремието. А фразата му „ Той е! Неговото име е… “ при избора на патриарх Неофит преди години, продължава да се помни до през днешния ден.

С починалия патриарх ги свързва същинско другарство от ученическите години и песнопенията в хора „ Йоан Кукузел “. Епископ Тихон е наследник от разбъркан брак – с майка германка и татко българин. Житейският му път е пъстър с разнообразни професионални поприща, измежду които е и фелдшерството. Опитът му от една страна отвън лоното на църквата, само че и в църковната общественост му, дава неповторима вероятност, която той споделя в диалога с Лора Инджова.

 свещеник Тихон
NOVA LAB

В този епизод на NOVA LAB Баланс няма да чуете типичния диалог за психическото здраве, а за духовната осъзнатост и потребността от примирение на актуалния човек, капризен от лесния достъп до всичкоимането.

Дигиталната взаимозависимост: Симптом на по-дълбок проблем

Замисляли ли сте се каква е разликата сред просветен, образован, интелигентен и умен човек? Според свещеник Тихон просветен е някой, който се е нагълтал с всички данни, които е съумял да натъпче в главата си и е научил урока си. А в актуалните ни общества доста такива хора изпитват нужда да показват познания, като по този начин трансформират онлайн пространството в „ цифрово говорене, където всеки желае да каже, никой не желае да чуе “, акцентира духовникът.

Камилата, игленото ухо и търговецът: Преосмисляне на библейската мъдрост

В подтекста на цифровото пространство духовникът дава образец с една от най-известните притчи – тази за камилата и игленото ухо: „ По-лесно е камила да мине през иглени уши, в сравнение с богат да влезе в Царството Божие. “

„ Едно време старите градове са имали замъци. Смрачи ли се, вратата се затваря. Отвънка седи някой, който го познаваш, само че е към този момент мрачно... И тогава до вратата има едно дребен отвор – с цел да влезеш би трябвало да се промушиш встрани... Айде, овцете елементарно минават... Сега камилите навън ли да ги оставят? И почва едно побутване и изтегляне на тая камила. “

Аналогията с богатия човек е ясна: богатият може да влезе в Царството Божие, само че единствено в случай че се „ разтовари “ от материалните си богатства, горделивост, нарцисизъм и обвързаност към земното. Притчата не не разрешава благосъстоянието, а предизвестява за заплахата от обвързаност към него, която може да попречи на духовното избавление.

Смирението: Най-трудната, само че основна задача

В подтекста на загубата, скръбта и житейските тествания, епископът подчертава върху смирението като най-трудната, само че и най-важна задача. Той дефинира скръбта като отвод да се одобри нещо, което знаем, че рано или късно ще се случи и я свързва с егоизма и риторичния въпрос „ Защо на мен? “ след загуба на непосредствен.

Егоизма илюстрира и с образец на жена, която обезверено желае дете, като изяснява, че мощният стрес и напрежение от непрекъснатото очакване може да попречи и прави исторически паралел с дами, които не са могли да раждат по време на обсади на замъци поради рисковия стрес. А през днешния ден, макар многото удобства в всекидневието, фокусът върху избрани „ стремежи “ води до голям напън и стрес, който стопира постигането им.

Вяра против фанатизъм: Дълбочината на духовността

Епископът развенчава и схващането у мнозина, че вярата е сляпо послушание на избрани канони и правила. „ Вярата се придобива с това всекидневно да отхвърляш всички подозрения, които са се появили денем, да схванеш, че това подозрение няма почва и че няма смисъл. “ Това е вярата на боеца преди борба, който се оставя в Божиите ръце, преодолявайки страха с убеденост.

Семейството като продължение на духовното образование

„ В новото време никой не приказва за персонално достолепие “, споделя патриаршеският викарий. В актуалните фамилни съжителства от време на време липсва същински ангажимент и сътрудниците не си споделят „ С теб сме до края на света! “ Децата незабавно усещат неналичието на единодушие и властовите лостове у дома. Когато родителите са изтощени, всеки се скрива зад устройствата си, оставяйки децата на „ самотек “ с техните телефони.

 свещеник Тихон
NOVA LAB

От духовно филтриране до въглеродния отпечатък върху планетата

Като преглежда навиците на актуалния човек, свещеник Тихон приказва и за постите. Следва роман за техния първичен смисъл и непредвидените им измерение в нашето съвремие. Духовникът изяснява, че постите, възприети в християнството, не са просто диетично ограничаване, а духовно упражнение. „ Храната не би трябвало да ти е подобен проблем или да мислиш в нея, когато се подготвяш за някакъв празник духовно “, акцентира той. Целта е да не бъдем пленници на телесните си потребности и да можем с „ чист “ корем да се посветим на по-висши каузи. Дядо Тихон илюстрира подмяната на смисъла с образец от Италия, където отшелнически медал, вместо да пости с риба – която тогава била първокласна храна – я заменил с пилешко, тъй като било по-евтино и „ безвкусно “.

Този аскетичен режим през днешния ден придобива и ново, настоящо екологично значение. „ Ако един народ съблюдава постите, тогава не изтощава природата с развъждане на животни за месо, за пържоли и впрочем, което изтощава земята “, безапелационен е дядо Тихон. Той дава за образец обезлесяването на вековни гори за засаждане на соя, с която се хранят говедата, и опълчва това на обичайния български модел – с дребна градинка може да изхранва едно семейство целогодишно със зеленчуци.

Призив за успокоение и осъзнатост

Защо вярата не трябва да се търси единствено в сложни моменти, нито да води до фанатизъм? Може ли вярата да ни помогне да осъзнаем себе си като част от една дълга верига, разпростряла се надалеч обратно във времето? Отговорите на тези въпроси ще откриете в новия епизод на подкаста NOVA LAB в YouTube. Ако тематиките за психическото и физическото здраве ви интересуват, гледайте още епизоди в @novalabofficial.

 

Източник: dariknews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР