Невъзможност за правителство. Този текст ще излезе, след като изборите

Невъзможност за държавно управление. Този текст ще излезе, откакто изборите са минали, което нищо не трансформира, тъй като от предходните избори чудесно знаем какво е „ менюто “. Кампаниите минават все по-вяло, тъй като и компроматите не са неизчерпаеми. И въпреки всичко имаше огромна конспирация – разцепването на Движение за права и свободи от Делян Пеевски.

В Дубай ли, в Катар ли, в Якоруда ли, по този начин и не се разбра къде е бил в дните преди изборите и дали въобще е бил някъде, за какво е бил, кой го е видял, кои служби са го следили, кой не го е видял, а е чул, и не са били служби, а клюки и така нататък

От сглобката внезапно ни се обясни, че Пеевски е незаобиколим фактор даже единствено поради това, че от народен представител, който в никакъв случай не присъстваше в Народното събрание, внезапно той реши да взе участие интензивно в политиката с изцяло физическото си наличие.

И надлежно се появиха фотоси, разкази и клюки, които посочваха, че с него се вършат сделки и тече дейна връзка – нещо, което до момента беше правено единствено подмолно. Задкулисното му въздействие ни беше разказвано години наред съгласно разказа на медиите, които го разказваха.

Той очевидно реши, че желае да управлява разказа, и излезе физически на политическото поле. Какви са претекстовете му за това, занапред ще научаваме, само че можем да се досещаме. На първо място сигурно са финансовите претекстове.

После идва и персоналният претекст за надзор над този разказ като възмездие към до момента контролиращите разказа с различен разказ, основан от него. Публичните му изказвания са допустимо най-политически правилни в подтекста на политическата уместност.

Изглежда, че упоритостта му е „ с твоите камъни по твоята глава “, което е разбираемо на чисто психическо равнище, само че няма нищо общо с политика, до момента в който не се появят други смисли и дейности, които да я трансфорат в действителна такава и в интерес на обществото. В изгода на обществото!

Ако има въобще желание за такава. Кое Движение за права и свободи ще остане, към този момент е ясно.

И тук идва казусът със сблъскващите се разкази, тъй като разказите не са два, а повече. Виждаме това, което ни се сервира – политици, които очевидно имат връзка с магистрати, прокурори, полиция и мутри с отрязани опашки.

Всеки държи някого с нещо и колкото и малко да е то, заради това, че някои са нови лица в политиката и не са имали опция да натрупат подмолни провинения в количествата, в които са ги натрупали други, политиката се свежда до изваждане на компромати към този момент 7-и избори от 2020 година насам. Компроматите обаче към този момент не впечатляват никого, което е извънредно нездравословно за всеки жител на България.

Интересно дали в миналото ще излезе истината за събитията към гибелта на водача, попаднал на пътя под джипа, в който се возеше Кирил Петков.

Да не си на мястото на фамилията му. България има традиция да прикрива истината за починалите в злополуките, когато в нея са забъркани известни хора. Както сме писали и преди, Кирил Петков няма персонална виновност с изключение на неналичието му на надзор над возещия го водач.

Това не е директна виновност, тя няма правна стойност и никой не търси такава. Тя е в областта на морала и възприятието за отговорност към заобикалящата го среда, както е и диагноза за двойните стандарти, в които живеят политиците.

Той сигурно не е изключение.

Познавайки манталитета на българските мъже с власт, сигурни сме, че всеки от тях лети по пътищата с непозволена скорост, возен от водач или не. Само че в тази ситуация сме по-взискателни към ваденето на истината такава, каквато е, тъй като господин Петков се показва за лице на правилата, честността и справедливостта.

Лош шанс е, че тъкмо за този случай на цялото общество е ясно, че неприятното разследване и прокуратура или Министерство на вътрешните работи още веднъж са продажни, тъй като по този начин и не разбрахме с каква скорост се е движил джипът и за какво пътят беше преасфалтиран. На всички е ясно за какво беше преасфалтиран. Както и на всички е ясно за какво не знаем истината и до момента.

Кой крие истината, си остава вечно кой, без значение от всевъзможни искания за бистрота и правдивост в правосъдната система.

Минаха и тези избори, без да разберем нищо по случая. Изглежда се задават нови през пролетта. И а нека, но едва ли, е битката с корупцията. Тя, уви, е битка със самите нас, които не можем да превъзпитаме и себе си, и идващите генерации в непоносимост към лъжите и подкупността.

И още веднъж – това не е престъпление на Кирил Петков, само че прикриването на истината демонстрира ненадейно персонално отвращение да започнеш прозрачността от себе си.

Затова и е мъчно да бъде преглътнато, колкото и малко да наподобява на фона на всичко останало.

България е дребна локва в световното тресавище на далаверите, което прави обаче всичко доста по-видимо, тъй като в дребната локва опциите да направиш огромни пари или нещо незабележимо са минимални.

Всичко се вижда и чува рано или късно, както незабавно разбрахме за преасфалтирането на пътя.

Корупцията тук се базира главно на обири от страната, тъй като в дребната локва огромни бизнеси съвсем няма.

Кандидатите за тези обири стават от ден на ден и все по-случайни. В два сериала на гениалния Тейлър Шеридан той повтаря една и съща своя мисъл, която очевидно доста го занимава. Диалогът е от две фрази:

„ Мен парите не ме интересуват. “

„ Не те интересуват, тъй като в никакъв случай не си имал пари. “

За всичко отговорът е един – follow the money, както споделят американците, следи парите. Този текст трябваше да се занимава с политиката на изборите, само че някак естествено се срути до равнището на парите.

Играчите на политическата сцена са изморени освен едни от други, само че и от самите себе си. Сега занапред ще гледаме ново шоу, в което младият и деятелен Делян Пеевски дружно с неговите млади и енергични съпартийци ще мерят его и упоритости към страната, с младия Кирил Петков и неговата група, чиято сила към този момент познаваме.

Няма да е занимателно, колкото и да наподобява такова.

Отделяме тези двама политици, тъй като без значение от разкази и желания те са действителността на младите лица в българската политика. Заедно с Радостин Василев. Абстрахирането от страсти на публиката е безусловно наложително. Както и възприятието за подигравка. Това е базата, от която потегля този текст. Тотален подигравателен натурализъм.

Пеевски и Петков, като новото ПеПе, утвърждават всекидневно евроатлантизъм, НАТО, про-Украйна и анти-Русия. Нищо не е ясно, до момента в който не се обясни. И както би споделил Борисов, едни десетина километра автомагистрала не са построили. Посланията на ПеПе-тата се състоят единствено от клишета без политическа визия.

Външната политика би трябвало да е ясна – има два цивилизационни избора и те са за Украйна и Израел.

Враговете на тези две страни са врагове на демокрацията. Ще забележим във все по-усложняваща се геополитическа обстановка дали ПеПе-тата ще държат този фронт, тъй като нищо не е несъмнено. Абсолютно нищо.

Неприязънта към тази нова враждуваща между тях ПеПе настройка е неизбежна като дребната локва, в която се случва. От тази локва се надигна гласът на Съюз на българските писатели, наследникът на Съюз на българските писатели от соца, бранд, приет от едни и незачитан от други в кликите на враждуващото писателско общество, против постановката на Джон Малкович в Народния спектакъл.

Провинциален гласец от дребната локва. Демокрацията разрешава да го има, само че няма по какъв начин да бъде чут, тъй като се пробва да бъде цензор.

Враждите тук владеят обществото. Затова и в този текст и дума не споменахме за опциите за държавно управление след следващите избори. Поради отровната, враждебна среда на дребната локва тук има единствено невъзможности за държавно управление.

Автор: Милена Фучеджиева, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews